Парламентът прие на първо четене държавния бюджет за 2024 г. със 144 гласа "за", 66 - "против" и без "въздържал се" парламентът прие на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет за 2024 г., съобщава БТА. 

План-сметката на държавата подкрепиха от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България" и ДПС. Против бяха от "Възраждане", "БСП за България" и "Има такъв народ".

Преди това парламентът отхвърли проекта на бюджет с включен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.

Бюджетът е разчетен при 3% бюджетен дефицит. Това заяви по-рано финансовият министри Асен Василев при дебатите.

Заложена е по-консервативна прогноза за инфлацията, по думите му. За последните 10 години 16 милиарда лева не са направени като инвестиции. Заложена е политика по доходите, която е доста амбициозна, смята той. Над 11% е очакваният ръст на заплатите в частния и държавния сектор. Рекорден е бюджетът и за социални политики, по мнението му.

Основните средства за здраве са насочени към профилактика и достъпно здравеопазване в отдалечените места. Увеличават се и вдовишките добавки, както се похвали финансист номер едно. Запазена е политиката по доходите на учителите, заяви още Асен Василев.

Бюджетът е добре балансиран, изтъкна той. Продължава се политиката държавните и общински детски градини да бъдат безплатни, каза още Асен Василев като поясни, че се увеличават средствата за храна на децата в детските градини. Заделени са пари за детски градини, ясли и училища. Семействата, чиито деца не са приети в детска градина ще получат компенсация от над 500 лева.

За да расте българската икономика, трябва да има инвестиции и адекватно заплащане, е мнението на финансовия министър. Доходите в България доходите растат най-бързо в целия ЕС. Ако тази тенденция продължи, според него, ще видим все повече българи, които се връщат от чужбина.

Макроикономическите перспективи за прогнозния период предвиждат ускоряване на растежа на БВП до 3,2% през 2024 г. поради нарастване, от една страна, на инвестициите в икономиката, а от друга - на вътрешното потребление. Очакванията са за доста висок растеж на публичните инвестиции - почти 10 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.

Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва постоянна тенденция на намаление, но темповете на намалението да са относително ниски. Коефициентът на безработица към края на прогнозния период е 3,9%.

Очакванията са инфлацията да продължи постепенно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма е дефицит от 3,0% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси.

Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 - 37,0% от БВП.

Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 - 40,0%.

Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси и през плановия период варират в диапазона 35,2 - 35,5% от БВП.