Пиша ви по повод историята на Николай Божиков от Калофер, която разтърсва всеки, който се запознае с нея. Откриват му мускулна дистрофия на Дюшен, когато е бил само на две години. Оттогава с всяка изминала година състоянието му се влошава, а държавата отдавна му е обърнала гръб. Ники е прикован за количка и апарат за дишане, които е получил от дарения. Болестта е неизлечима, но за да живее, са му нужни консумативи, медицинско лице и рехабилитация, които държавата отказва да поеме.

Надявам се чрез вас историята на Ники да се разпространи и да получи възможно повече помощ от всички нас. 

Това ни написа Теодора Сукарева от Пловдив. А ето и цялата история:

Животът не е просто шега, безотговорно отношение и сбъднати мечти. За някои от нас е война. Всеки ден водят битка за възможността да оцелеят до следващия. И ти, този, който водиш безгрижен живот и ти, другия, за когото най-големия проблем е как да си загубиш времето, погледни и вместо да „чукаш на дърво“, помогни!

Преди няколко дни се свързах с Милла Борисова поради нейна публикация, която ме разтърси. Тя бе разказала историята на Ники така, както аз ще ви я разкажа на вас - детайлно и без да ви щадя. Заразена от вярата, която й бе предал Николай, тя избра да не бъде безразлична. Така и се намерихме.

Николай Божиков, роден на 18 август 1987 г., е бил едва на две годинки, когато родителите му получават страшната новина, че детето им е болно от мускулна дистрофия на Дюшен, за която няма ефективно лечение. Още на седемгодишна възраст губи подвижността си и е принуден да използва количка. Въпреки това той е бил решен да се развива и посещава училище, но до осми клас. Желанието му да продължи напред в образователната система бива сломено, тъй като не е имало подходящи учебни заведения, които да му осигурят нормален достъп, предвид заболяването му.

На 2 февруари 2005 г., преди контролен преглед, той спира да диша точно пред болницата, след това спомените му са накъсани и неточни, единствено ясно разказва как си спомня лекарката, която го е върнала към живот. Събуждайки се, разбира, че нещата са се влошили, загубил е гласа си и може да диша само чрез помощта на апарат. Прекарва прикован за него близо 8 години.

През 2010 г. Ники разбира за нова, специална количка, която му връща вярата, че отново ще може да излезе навън и да се порадва на всичко заобикалящо го. Също и да бъде на мач на ЦСКА и по този начин да сбъдне най-голямата си мечта. Три години по-късно благодарение на дарители той получава количката, но се установява, че за нея е необходим и специален апарат за дишане, той бива осигурен от приятелите му, или както той ги нарича „семейство“, от екипа на радио „Гонг“. Следват щастливите му спомени от вече сбъдната му мечта, а именно присъствието на Николай на мач на ЦСКА.

Привидно нещата се подреждат, но никога нищо не е такова, каквото изглежда.

Скъпата ни държава му отказва консумативи, отказва да поеме разходите за медицинско лице и рехабилитация или още, както каза Милла - отказват му живот. А Ники си остава положителен и заразява с усмивка всеки, който се докосне до него. Вярата му си остава силна, желанието за борба - непоколебимо.

„Аз не искам пари и къщи, а просто консумативи, които са ми нужни да живея.“

Можем да помогнем, като дарим.
IBAN :BG43STSA93000021121260
BIC : STSABGSF
Николай Тодоров Божиков

- Аз не съм държавата, аз съм просто едно момиче, което пък отказва да спре да вярва в чудото на утрешния ден.  - Милла Борисова

Ние сме хора, нали? Не сме просто създания, които имат способността да дишат, мърсят природата и съществуват безцелно. Ние не сме безразлични и е крайно време да го покажем. Държавата обърна гръб на Ники, народът - не!

Това е историята на Ники от Калофер. Ако ви е развълнувала и ако се чувствате част от "народа", подкрепете го!

Още новини от Пловдив и региона вижте тук:

Още новини четете ТУК

TrafficNews.bg