Темата за президентското вето върху ограниченията в Изборния кодекс отключи далеч по-широк разговор – за правото на глас на българите зад граница, за възможно данъчно обвързване на гражданството и за съществуването на партии на етнически принцип.

В студиото на „Челюсти“ по Нова Нюз един срещу друг застанаха Александър Сиди и проф. Мария Пиргова, като още в началото пролича, че спорът няма да остане в рамките на чисто процедурния казус за 20-те секции извън ЕС.

От ветото към голямата тема за диаспората

Проф. Пиргова защити тезата, че изборите имат „интегрираща функция“ за българите в чужбина и че ограничаването на секциите е удар по връзката им с родината. Тя изтъкна и финансовия аргумент – милиардите евро, които българската диаспора изпраща ежегодно в страната.

В опита си да аргументира социалния ефект от миграцията, Пиргова направи и разграничение между различните общности зад граница, като посочи, че „турската и циганската диаспора“ често оставя децата си в България и подпомага близките си финансово. Този изказ предизвика реакция в студиото, включително коментар от страна на Сиди по отношение на използваната терминология.

От своя страна Сиди настоя, че правото на глас не може да бъде разглеждано изолирано от задълженията към държавата. Той постави принципния въпрос: редно ли е човек, който десетилетия не плаща данъци в България, да определя как се харчат средствата на работещите тук?

В дискусията бе засегната и темата за евентуално обвързване на гражданството с данъчни задължения – теза, която Пиргова коментира хипотетично, но която отвори нов фронт в разговора. Според Сиди подобен дебат трябва да се води открито, а не да се прикрива зад аргументи за „социална функция“ на вота.

Цената на секциите и въпросът за справедливостта

Сиди даде конкретен пример с разкрита секция в Австралия, където гласували под 20 души, но разходите по организацията достигнали десетки хиляди долари. Той подчерта, че демокрацията струва пари, но въпросът е дали тези средства се разходват разумно.

Пиргова контрира, че високата цена не може да бъде аргумент срещу упражняването на конституционно право, а проблемът следва да се търси в администрацията, ако има неефективност.

Турция, 120 000 гласа и етническите партии

Най-острата част от разговора дойде при темата за гласовете от Турция. Според Сиди концентрацията на над 100 000 гласа от една държава може да се превърне във фактор, равен на парламентарна група, и това поставя въпроса за външно влияние върху вътрешнополитическия процес.

Пиргова призна, че съществуват партии, които разчитат на вот от определена етническа общност, и заяви, че ако бъде доказан етнически характер, подобни формации не би трябвало да съществуват съгласно Конституцията.

Сиди изрази съгласие с тази постановка, като според него държавата трябва да има куража да прилага собствените си правила, вместо да допуска двойни стандарти.

Политическият фон

Позициите на проф. Пиргова звучат на фона на нейния политически път – от участие в партия ЛИДЕР на Христо Ковачки до актуалните спекулации около бъдещ проект на президента Румен Радев.

Когато политолог, свързван с президентската институция, говори за данъчно обвързване на гражданството и едновременно поставя въпроса за етническите партии, това неизбежно има и политически измерения.

Докато проф. Пиргова говореше за „геноцид“ към пенсионерите и исторически аналогии с гурбета, Сиди се придържаше към конкретика – разходи, числа, механизми и правна логика.

Дебатът показа нещо повече от сблъсък на мнения. Той очерта ясна линия между подход, базиран на прагматизъм и държавен интерес, и подход, който разчита на реторика и социални внушения.