Скандалите с имотите на властта плътно затвори ножицата между ГЕРБ и БСП. Така ако днес се провеждаха изборите за европейски парламент, разликите между първите две партии би се скъсила до 0,5 на сто, сочат данните на агенция Алфа Рисърч.

Ако сега сме призвани да дадем своя вот – ГЕРБ биха получили 33.9%, а БСП - 33.4 на сто.

Социолизите отчитат, че след известно "откъсване" на управляващите пред Столетницата през февруари, към момента дистанцията между двете основни политически формации, почти липсва или е в рамките на статистическата грешка.

"Сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: спад от около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25 на сто на предишни избори), мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната ѝ тежест при по-ниска избирателна активност", твърдят те.

Социолозите отчитат в изследването си, че голяма част от българите виждат в скандала с имотите злоупотреба с влияние на хора във властта.

Реакциите на хората, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията.

Според 66,6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47,3%) също споделя това мнение.

"На второ място, извън конкретната ситуация, в по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче (57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България. Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори", допълват от "Алфа Рисърч".

Извън скандала "Апартаментгейт" – на трето място по предпочитания се класира ДПС, която събира 10.6% от потенциалния вот на избирателите.

"Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на Движението и подобно на евровота от 2007 г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП", коментират анализаторите.

Към момента "Демократична България", с вот от 5.1%, е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат.

Партиите от коалицията Обединени Патриоти, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО – 4,1%, НФСБ - 2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласуват.

"Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат, се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността й да привлече част от вота на останалите националистически формации", настояват социолозите.

От "Алфа Рисърч" коментират, че ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот.

Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори.

Към края на март, 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.