Пловдив бе домакин на първата от поредицата регионални дискусии с кметовете и председатели на общински съвети, организирани от НСОРБ. Обект на обсъждане са конкретни предложения и модели за финансова децентрализация на общините и активизиране на процеса на делегиране на правомощия и ресурси към местните власти. Другата  широк кръг теми са перспективите за европейско финансиране за общините през програмен период 2021 – 2027 г.

  

„Темата за децентрализацията продължава да стои на дневен ред“ – подчерта в приветствието си към участниците във форума кметът на община Пловдив Здравко Димитров, който е и председател на Регионалния съвет за развитие в Южния централен район за планиране. Идеята за прехвърлянето на 2% от данъка общ доход към общините е тема,  която се обсъжда през последните години и смятам, че моментът е настъпил държавата да предприеме конкретни и ясно разписани стъпки по изпълнението й, подчерта кметът на Пловдив. Той подчерта и важността на европейските средства, които общините очакват през този програмен период и изтъкна, че за кметовете възможността да получават допълнителен ресурс чрез Фонда за регионални инвестиции е нов важен инструмент. Във форума взеха участие представители на 39 от Южния централен район за планиране, сред които 35 кметове и 26 председатели на общински съвети. 

Темата за децентрализация бе разгледана в контекста на реорганизиране на националната данъчна система и прехвърляне на част от подоходните данъци от държавата към общините.

Хасан Азис, кмет на община Кърджали и заместник-председател на УС на НСОРБ: „Процесът на децентрализация в последните 10 години се движи, но в обратна посока – към по-голяма централизация. Във  всички доклади на международните институции и на различни национални органи, експертните оценки за процеса на децентрализация са категорични: процесите в България засилват централизацията в управлението. Именно това отличава нашето управление в рамките на ЕС, но това не е комплимент.“

Заместник-председателят на УС на НСОРБ припомни, че първата Стратегия за децентрализация на държавното управление е приета още през 2006 г. Вторият стратегически документ обхваща периода от 2016 до 2921 г. и се фокусира основно върху структурирането на второто ниво на управление – областните управители. По различни показатели за изпълнение напредъка по пътя към децентрализацията за целия период е не повее от 10-20%.

Осигуряването на различни приходоизточници за местните власти е важно условия, за да бъде гарантирана по-голяма самостоятелност на общините и възможност за реализиране на повече местни политики, подчерта Хасан Азис. Той обърна внимание, че в тази насока са и препоръките на мониторинговата мисия на Комитета на местните и регионални власти и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Кметът на Кърджали направи ретроспекция на усилията на НСОРБ за разширяване на елементите на децентрализацията и обърна внимание, че резултатите до момента не са удовлетворяващи.

Той представи разработения от НСОРБ нов пакет от предложения за разширяване на приходната база на общините, който включва преразпределение на събирания от държавата ДДФЛ, като 2% остават в полза на общините; свобода за общинските съвети да определят марша на тачи част от данъка; преотстъпване на част от корпоративния данък в полза на общините, актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти и обхващане в системата от данъци на необлаганото досега имущество.

„Темата за децентрализацията е пулсираща, подчерта заместник-председателя на УС на НСОРБ  – по време на избори става актуална, защото звучи модерно, европейско, демократично, а общините са в основата на демокрацията на управлението“ – акцентира д-р Хасан Азис.

Емил Кабаиванов, кмет на община Карлово и член на УС на НСОРБ: „Назрял е моментът говорейки за необходимостта от преструктуриране на данъците да говорим за пакет от данъчни промени. Можем да помислим за ДДС, както е в съседна Македония, време е да си зададем въпроса защо не всяка собственост се облага данъчно. Коалиции, които нямат силни позиции в местната власт са склонни да направят реформи, може би затова сега е моментът да говорим за децентрализацията откровено. Първата стъпка, която целим да направим е стъпката към промяна на нагласите за свръхцентрализация.

  

Общините трябва да разполагат с инвестиционен ресурс, за да си осигурят съфинансиране на европейските проекти, за да можем успешно да кандидатстваме с проекти по новия Фонд за регионално развитие. Важно е да бъде детайлно обсъден всеки детайл от модела, който бихме подкрепили и ясно да си даваме сметка за „жертвите“, които трябва да направим в този процес.“

Кметът на Карлово отвори дискусия по особено чувствителната тема дали общините могат да се откажат от някои от делегираните от държавата дейности и, респективно - от субсидията за тях и от части или изцяло от общата изравнителна субсидия. Според д-р Кабаиванов изходна точка за формиране на позиция трябва да бъде отговорът на въпроса дали получавайки повече приходи, общините са готови да финансират по-ефективно повече дейности. „Когато отворим темата за споделяне на данъци, неминуемо ще ни бъде поставен въпросът „в замяна на какво“, подчерта Е.Кабаиванов.

Един от въпросите, които провокират разнопосочни мнения е определянето на принципа, по който да бъдат събирани споделените данъци – дали те се дължат по постоянен адрес, дали са дължими по настоящ адрес или се плащат по местоположение на предприятието, където лицето работи и получава доходи.

Кметът на община Ардино Иззет Шабан, призова колегите си да не бързат да вземат решения. Спецификата на всяка от общините дава доводи в различни посоки. Той мотивира своята позиция с факта, че за планинските региони, които обхващат много разпръснати населени места, проблемът за свързаността е много по-голям и труден за решаване, отколкото ремонта на улична мрежа, например. „Трябва да се вземе възможно най-доброто решение и да бъдат оценени характеристиките и спецификата на всяка община“ – сподели той, но е категоричен, че в преговорите за разширяване на финансовата децентрализация отстъпки по отношение на получаваните досега субсидии, са немислими.

„Нека всеки от нас да говори на всички управленски нива по-убедително по темата, за да се оформи критична маса, която да разбере същността на проблема“ – призова кметът на община Карлово Емил Кабаиванов и уточни: „Целта не е да се търси конфронтация. Целта е да се постигне такова разбиране, което да позволи достатъчно свобода и на местната и на централната власт да работят ефективно. Това е единственият ключ към успешното развитие“.

Георги Мараджиев, кмет на община Стамболийски и член на УС на НСОРБ: „Не е за подценяване фактът, че е необходимо спешно преосмисляне на начина, по който се определят данъчните оценки на недвижимите имоти. Примерите от различните общини за изоставането на данъчната основа от пазарните цени са многобройни.

Въпрос на управленско мъжество е да бъдат предприети реални стъпки към децентрализация, но е важно и да си дадем ясна сметка, от какво ще се наложи да се откажем. За всички ни е ясно, че преотстъпването на част от националните данъци ще засегне някои от получаваните в момента субсидии. Разчетите за това, какво бихме получили при отстъпване на 2% от ДДФЛ, трябва да се съпостави и с това, какво бихме загубили. Зная, че така бъркам с пръст в раната, но само така можем да разчитаме на реалистична преценка.“

Георги Мараджиев представи различни възможни модели за промяна на критериите, по които се определя данъчната оценка и обърна внимание, че сериозен проблем, в това число и политически, представлява въпроса за въвеждането на данък за земеделските имоти. Той подчерта, че проблемът е сериозен, неговото комуникиране с обществото не е лесно, но загубите за местните общности от привилегията за ползването на земи да не се дължи данък е също фактор, създаващ напрежение.

Като „въпрос на управленско мъжество“ определи кметът на община Стамболийски решението да бъдат предприети реални стъпки към финансова децентрализация.

    

Неби Бозов, кмет на община Сърница, член на КС на НССОРБ: „Категорично трябва да обсъдим рисковете от обвързването на реформата с изисквания за ново административно-териториално деление на страната, за оптимизиране броя на общините. Като кмет на най-младата община в България, само ще припомня, че в основата на създаването на една община е местната инициатива и правото на мнение и глас на местните жители. На следващо място, подобни „формални реформи“ не биха довели до съществено намаление на разходите, по-специално не биха довели до намаление на предоставяните от държавата трансфери. Хората, намиращи се на съответната територия ще продължават да живеят и работят там, ще продължават да изискват минимум достигнатото равнище и обхват на публичните услуги. Ако някой смята, че намаляването на броя на общинските съветници ще спести средства на държавата, нека не смесваме моралните и законовите аргументи. През първите 4 години общинските съветници на община Сърница доброволно се отказаха от получаване на възнаграждение, защото бяха убедени, че местното самоуправление е важно за нас.“

Общините проявяват силна чувствителност към темата за редуциране на броя им, най-вече заради липсата на задълбочен подход и реалистична представа за нуждите на хората по региони и за усилията на кметовете да привлекат и запазят компетентни кадри, на фона на ниското заплащане.

Община Джебел обхваща 40 населени места и цялото обслужване на населението се осигурява от 70 общински служители, сподели кметът на родопската община Неджми Али. Той призова за активен диалог с правителството за да бъде постигнато разбиране за реалните проблеми и актуалните въпроси на общините. Той обърна внимание, че амбициите за електронизация на административните услуги са прекрасна мечта, но на фона на нивата на заплащане в ИТ сферата, все по-малко общини могат да си позволят високо квалифицирани експерти във всички сфери на компетентност. Той обърна внимание и на непрекъснато нарастващия брой отговорности и задължения, които централната администрация прехвърля на местно ниво. През последните години се наблюдава и тенденцията тези нови и финансово необезпечени задачи, да бъдат съпровождани и с високи изисквания както по отношение на техническото и технологично осигуряване, така и на кадровото.

Тезата подкрепи и кметът на община Панагюрище и член на УС на НСОРБ Никола Белишки. Според него на първо място в процеса на търсене на адекватно финансиране за общините, е промяна на подхода, по който дейности и отговорности се превъзлагат на общините – какво точно и реално ли е остойностяването, подчерта той. По предварителни разчети над 1 млрд лв. годишно струват допълнителните задължения, вменявани на общинските администрации по силата на различни правни актове.

Никола Белишки, кмет на община Панагюрище и член на УС на НСОРБ: „Повдигайки въпроса за децентрализацията, трябва да погледнем и навътре към сее си. Кметовете на общини склонни ли са и в каква степен да делегират функции на кметовете на населени места. Редица институции в поредица от срещи на практика легитимираха и сдружението на кметовете на населени места, но единствения резултат, който беше постигнат беше само обостряне на противоречията по места с кметовете на общински центрове. Същностния въпрос има ли капацитет в малките населени места за управление на финансов ресурс, съобразно закона, защото отговорността, независимо от това кой е извършил нарушенията, е на кмета на общината, не на прекия извършител.


Важно е в преговорите за децентрализация да не допуснем да се откажем от това, което имаме като приходи, а да намерим най-точната формула какво искаме допълнително и как можем да го постигнем. Има и условия, които ние трябва да изпълним, затова е важно да намерим правилния подход към изпълнителната и законодателната власт, за да гарантираме тези промени чрез нормативни решения.“

Румен Пехливанов, кмет на община Рудозем сподели с присъстващите кметове и председатели на Общински съвети от Южен Централен Район своята неудовлетвореност, че получените ръстове на субсидиите по бюджета за 2022 г. се разминават с широко рекламираните увеличения. С близо 20-годишен опит зад гърба си в местната власт, г-н Пехливанов сподели, че за малките общини, засегнати от острите демографски проблеми, предоставяните средства по делегираните от държавата дейности не покриват реалните разходи за тяхното реализиране. Необходимостта от дофинансиране и липсата на прогнозируеми приходи ще продължи да поставя общините в подчинено положение. Според него първоизточник на повечето от проблемите е, че „за тези 20 години не съм видял правителство, което да счита общините като съставна част на държавното управление и кметовете - като равно отговорни в управлението на държавата“.

Дискусии за обсъждане на основните предизвикателства пред общините в процеса на финансова децентрализация предстои да бъдат проведени през май в Бургас / за Югоизточния район за планиране/ и в к.к. „Албена“ /за общините от Североизточния район за планиране/.

Специално обръщение към кметовете от България от името на кмета на Истанбул – Екрем Имамоглу, отправи г-жа Тууба Фиданкаплан.

Тя представи мрежата за партньорство между кметовете на градове от Балканите – В40, учредена в края на 2021 г. по инициатива на г-н Имамоглу. Сред 23-мата кметове-учредители от 11 държави е и заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на Кърджали Хасан Азис, а в процес на присъединяване са Пловдив, Карлово и други общини. Мрежата създава реални партньорства, базирани на практическия опит на кметовете, в областта на действията, свързани с климатичната неутралност, опазването на чистотата на въздуха, въвеждането на съвременните технологии в управлението на различни градски системи, партньорство в разширяване на достъпа до съвременно културно съдържание. Сред сферите, в които В40 ще насърчава обмен на идеи, опит и експертна подкрепа за насърчаване на местното икономическо развитие и стимулиране на предприемачеството на гражданите. Съвременните глобални условия налагат и вплитане в тематиката на проблемите и адаптацията и интеграция на бежанците в местните общности. Следващият домакин на срещата на градовете В40 през май тази година ще бъде гръцката столица Атина.

Във втората работна сесия на регионалния форум в Пловдив, посветен на възможностите за европейско финансиране на общините, взеха участие заместник министрите Диляна Иванова – МРРБ, Момчил Неков – МЗХГ и Иван Кръстев – МТСП, както и Николина Чапанова - член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.