Община Пловдив предлага на практика изцяло нова наредба за опазване, развитието и поддържането на зелената система в града. Сегашната действа от 2019, но освен, че има остарели текстове, които не отговарят на по-висшите нормативни актове, не фигурират и редица важни аспекти от развитието и опазването на зелената система.
С промяната ще се направи опит за контрол върху задължителното озеленяване към инвестиционните проекти, който да не свършва с одобряването им, а да продължава и след завършването на строителството.
Проектът цели да спре една от най-порочните практики в строителството – жилищни комплекси да се изграждат със заложени 30% до 50% озеленяване, а накрая дворът да остава бетон, няколко кашпи и формално изпълнени зелени площи само на хартия.
В самата оценка на въздействието Общината признава, че досега е липсвал ясен ред за съгласуване на паркоустройствените проекти, както и ефективен контрол при въвеждането в експлоатация на строежите. Именно това отвори врата за практиката нови комплекси да се рекламират като „зелени“, а в реалност да се превръщат в бетонни градини.
Новият проект затяга правилата още на етап проектиране. За имоти със съществуваща дървесна растителност ще се изискват геодезическо заснемане, експертна оценка на дърветата и проверка на място от комисия със специалист по озеленяване. Инвестиционните проекти ще се одобряват само ако са спазени минималната озеленена площ за съответната зона, изискванията за висока дървесна растителност и правилата за отстояния, видове и биологични характеристики на растителността. Всички проекти по част „Паркоустройство и благоустройство“ трябва да се изготвят от ландшафтни архитекти с проектантска правоспособност.
Най-важната промяна обаче е в начина, по който ще се брои озеленяването. Проектът ясно казва, че в многофамилните жилищни сгради няма да се считат за озеленена площ частни тераси и покриви без достъп от общите части на сградата. Няма да се броят и кашпи с недостатъчен обем почва. Въвеждат се и ограничения за това колко от задължителното озеленяване може да бъде „покрито“ с озеленени стени, перголи, огради или дрениращи паркинги.
Тоест, ако досега инвеститорът е можел да покаже висок процент озеленяване на хартия, но на терен да остане преобладаващо бетон и плочи, сега проектът цели именно да пресече тази вратичка.
Наредбата въвежда и конкретни технически изисквания, които да гарантират, че зеленината няма да бъде само декоративна картинка в проекта. За покриви, тераси и озеленяване над подземни гаражи се въвеждат минимални дълбочини на коренообитаемия слой според вида растителност. При по-големи имоти и при сгради с покривно и фасадно озеленяване ще са задължителни поливни системи, съоръжения за събиране и съхранение на дъждовна вода и възможност тя да се използва повторно за поливане. При големи открити паркинги ще се изискват водопропускливи настилки и пространства за засаждане на дървета.
Съществената новост е, че озеленяването вече се връзва пряко с разрешението за ползване. Преди въвеждане в експлоатация ще се прави проверка на място и ще се съставя протокол от комисия, която удостоверява дали е изпълнена частта „Паркоустройство и благоустройство“.
Ако тя не е изпълнена, строежът няма да бъде въведен в експлоатация. Освен това компенсаторното озеленяване няма да може да се използва като оправдание вместо задължителното минимално озеленяване в самия имот. С други думи – не може да не озелениш двора на комплекса и да твърдиш, че си компенсирал другаде.
Контролът няма да приключва и след Акт 16. Общински служители ще извършват регулярни проверки в 5-годишен срок след завършването и приемането на строителството. Ако засадената по проект растителност загине или бъде увредена заради неизпълнение на задълженията на собственика или възложителя, ще се изисква подмяна с нова растителност, при това с размери, съответстващи на вече развитите насаждения. Това е една от най-съществените промени, защото за първи път контролът се разпростира върху устойчивостта на озеленяването, а не само върху първоначалното му засаждане.
Проектът предвижда и по-сериозни санкции. При лоша поддръжка на зелени площи в терени с ограничено обществено ползване – включително при комплекси, училища, болници, магазини и други имоти – след предписание и 14-дневен срок могат да се налагат глоби от 250 до 1000 евро, а при повторно нарушение – от 1000 до 2500 евро. При незаконно премахване на дървета, зелени площи или паркова територия без писмено разрешение глобата за физически лица е от 250 до 1000 евро, а за еднолични търговци и юридически лица имуществената санкция достига от 2500 евро до 10 000 евро.
Още по-тежки са наказанията при неизпълнение на озеленяването и благоустрояването съгласно одобрените проекти в петгодишния срок. За физически лица санкцията е от 500 до 2500 евро , а за юридически лица – от 1500 до 5000 евро. Ако нарушението не бъде отстранено в дадения срок, глобите скачат до 2500 – 5000 евро за физически лица и 5000 10 000 евро за юридически лица. При щети по детски и паркови съоръжения се предвижда обезщетение в троен размер на разходите за възстановяване.
Проектът предвижда и увеличение с около 20% на обезщетенията за премахване на дървета и храсти, като мотивът е, че досегашните тарифи не отразяват реалната екологична, социална и естетическа стойност на градската растителност. Посланието е ясно: в Пловдив вече няма да е достатъчно в проекта да пише „озеленяване“. Ако наредбата бъде приета в този вид, инвеститорите ще трябва не само да покажат зелени площи на чертеж, но и реално да ги изградят, поддържат и запазят във времето. Именно това е промяната, която може да сложи край на бетонните градини, представяни досега като модерни жилищни комплекси.
Темите на Traffic News
