От години се говори за териториална реформа в България, но обичайно темата се експлоатира преди избори, като до този момент не са направени никакви реални стъпи в тази насока. Всеки кмет на Пловдив през последните 20 години също обръща внимание на проблемите с териториите на Общината, както и нуждата тя да се разши, като се вземат населени места от общините „Родопи” и „Марица”.

Все още се очакват официалните данни от преброяването, за да се види реалният статус на населените места и общините. Едва след това се очаква да се изготви цялостен проект за намаляването на общините и как точно да се случи това.

По време на преговорите за съставяне на правителството имаше редица предложения за реформата, но нищо от тях не бе записано в коалиционното споразумение.Сред предложенията фигурираше вместо 28 области да има 7 – столицата и по три в Северна и Южна България.

По-големият въпрос е обаче самите общините. Към края на 2020 година стана ясно, че най-малко 70 общини от 285 в България не отговарят на изискванията за такива.  В Пловдивска област със сигурност те са две, а други две са под въпрос, тъй като изискванията търпят различни тълкувания.

Според закона за административно-териториалното устройство на България, всяка община трябва да отговаря на 3 основни изисквания. Първото е населението да е над 6000 души, да има наличие на населено място - традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението; максимална пътнотранспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 40 км, а другото изискване е за финансовите възможности на общините. Въпреки че тези условия важат за нови общини, те не се прилагат при сегасъществуващите, тъй като в закона не е упоменато това.  

Първото условие – за население над 6000 души не отговарят общините в Пловдивска област – Лъки и Перущица. На ръба е Брезово – според данни на ГРАО по постоянен адрес живеят 5786 души, а по настоящ  6647 души. Това означава, че именно данните от преброяването ще покажат дали Брезово отговаря на изискванията.

При първите данни от преброяването  стана ясна, че област Пловдив има население от 683 027 души към 7 септември 2022. Тя остава втора по-големина, въпреки че има намаление с 56 844 души или с 8,3% спрямо 2011. Разбивката по общини ще покаже и реалната картина.

Второто условие – за наличието на населено място, което да е център на общината, видно не отговарят общините „Родопи” и „Марица”.  И на двете общини центърът е Пловдив, което на практика не покрива изискванията.

Идеята за окрупняването на общините е, повече населени места да имат достъп до финансов ресурс, както и да няма такива, които са пред фалит и имат нужда по постоянна субсидия, за да съществуват. От друга страна да се освободи прекалено големия брой административен апарат в тях.

По данни на Министерството на финансите към 2020 година, само в пет общини от 17 в областта има задоволителен брой общински служител на глава от населението. В добрата графа са над 300 души на 1 чиновник. В Пловдив броят е 492 души на един общинар, Раковски – 403 на 1,  Асеновград 398/1, Първомай 308/1 и Стамболийски 304 на 1.

Най-зле е положението в Лъки. Там на всеки 105-и жител има по един общински служител. Другата община на долната граница е Куклен – 151 на 1, а другите под 200 са Перущица 170/1,Брезово 173/1, Калояново 179/1, Съединение 181/1,„Родопи” 198/1.

Общините с между 200 и 300 общински чиновници на 1 жител са Хисаря 203, „Марица” – 259,  Карлово 274, Сопот 242, Садово 282.

Към това трябва да се прибави и армията от общински съветници. В Пловдив техния брой е 51, в „Родопи” и „Марица” близо 30, а в най-малката Лъки – 10.