Владимир Дончев е юрист, секретар на Демократическата партия, народен представител от НДСВ в 39-то и 40-то НС, председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-то НС. По същото време е и председател на Групата за приятелство с Руската дума. От 2001-ва до 2005-а година Дончев се е срещал четири пъти с Владимир Путин, имал е разговор с него и по време на посещение на Путин у нас. Търсим го за коментар на постоянно променящата се политическа ситуация у нас, за ситуацията с газовото ембарго, както и за прогнози за развитието на конфликта в Украйна.  

- За по-малко от 24 часа газовото ембарго пренареди позициите на управляващите. Очаквани ли бяха тези реакции?

Реакцията във вътрешно политически план не ме изненада. До голяма степен това втвърди позицията на „Продължаваме промяната” по отношение на доставките на оръжие за Украйна.  От друга страна атаките на президента , които той направи срещу ПП и Корнелия Нинова в качеството й на икономически министър и лидер на БСП , почиваха на грешна информация.  Той се хвана на фейка на РИА новости, че Германия и Австрия са започнали да плащат за газа в рубли.

Интересна беше атаката срещу Нинова във връзка с доставките на оръжия, но тя веднага извади на масата договорите, подписани от служебното правителство. Ударите срещу Нинова целят да прелеят електорат от БСП срещу партията на неговото протеже  Стефан Янев, която ще бъде учредена на 5 май. Това вече наистина ще е президентската партия.  От гледна точна на едни бъдещи избори това не е толкова лошо , тъй като гласовете ще бъдат разпилени и поне една от двете партии може да остане извън парламента.  Макар, че не е ясно дали президентската партия ще успее да открадне достатъчно гласове от БСП и от „Възраждане”, разчитайки на една по-пацифистка реторика, която обаче е директна подкрепа на агресията на Русия. Затова и президентът правилно бе упрекнат от вицепремиерът Асен Василев, който нарече позицията му „позорна”. На вчерашната пресконференция ПП позиционираха много ясно президента и посочиха, че той не е срещу , а за войната, което беше ясно от самото начало.

Интересен е и фактът, че Радев и Борисов започнаха да говорят в един глас , а бившият премиер дори направи лек реверанс към президента. Делян Добрев заяви, че управляващите се правят  на ястреби, за да плащат 30% по-скъп газ. Което е опорката на кремълското лоби.

- Но в крайна сметка президентът изгради своето управление върху войната с ГЕРБ и Борисов и голяма част от подкрепата, която получи бе точно заради това. Хората, които са гласували за него, няма ли да се почувстват измамени?

 - Хората, които го подкрепиха заради неговата „принципна и честна” позиция, сега са измамени, защото виждат каква игра играе. Той се опитва да се хареса на всички, за да привлече някаква подкрепа , смятайки, че така се изявява като президент на всички българи. Но смяната на неговите позиции няма да донесе на протежетата му голяма подкрепа. Тя ще разколебае както левия, така и центристкия електорат. Особено вторите, благодарение на които той спечели. Ако сега някоя социологическа агенция замери рейтинга на президента, резултатите вероятно ще са доста интересни.

 - Какво е посланието , което Путин отправя към България със спирането на газа – отмъщение, рекет, опит за преврат?

 - В България това се схваща от правителството като опит за шантаж, газов шантаж на кремълския режим, защото в момента в България сериозни вътрешни противоречия относно доставките на оръжие за Украйна. Може да се сметне и за наказание на България, защото от този скандал се разбра, че България от началото на войната досега е изнесла над 600 хиляди снаряда за различни страни, но голяма част от тях са в Украйна . Смята се , че всеки 3 или 4 ти снаряд в Украйна е български. Не мога да кажа дали това е опит за газов преврат в България, но тук се вижда сериозно активиране на лобитата, които работят в ползва на Кремъл. Президентът също доста активно се включи в тази словесна вакханалия. 

От външно политическа гледна точка това прилича на опит на режима на Путин да измести фокуса от военните загуби , които търпи в Донецк, Луганск и Южна Украйна , към Молдова, където се създава изкуствено напрежение и към България, за да представи така нещата, че Русия нанася икономически удар върху Европа. Може да се възприеме и като опит за разбиване на енергийното единство на Европейския съюз и да се пробва дали най- слабото звено ще подаде.

 - И все пак газовото ембарго не се ли превърна в спасителен пояс за правителството, след гафа на Кирил Петков, който предложи да даряваме заплати за да се купи оръжие за Украйна?

 - Да, Путин направо хвърли спасителен пояс на Кирил Петков. Само преди 24 часа включително и привържениците на премиера се възмущаваха от нелепата му идея за краудфъндинг  на тема благотворителност за оръжие. Посещението му в Украйна можеше да завърши с фиаско и национално опозоряване, защото много анализатори смятаха, че Зеленски може да откаже среща, тъй като България се изявява като крайно колеблив и не особено лоялен , с вътрешни противоречия. А сега беше даден шанс на правителството да се опълчи на режима в Кремъл. Тази позиция е изключително изгодна за всеки управляващ – състояние на война!  Ние сме нападнатите, ние се защитаваме и трябва да се отбраняваме. По този начин образът на Кирил Петков се изчисти. 

- Можем да приемем това като успех, но червените линии, които поставят коалиционните партньори остават непроменени – оръжията за Украйна, Македония … Коя тема може да се окаже фатална за сегашното управление?

- Участниците в коалицията са мотивирани да продължат. Червените линии се поставят много интересно – те избледняват, изкривяват се, стават розови. Всяка от силите е поставила определени условия, но те някакси се нюансират. Слави Трифонов е категоричен по въпроса за Македония , но все пак тази тема е отместена във времето, макар, че ЕС ни притиска.

Крехкото единство може да бъде запазено, тъй като в политиката има такива моменти, че след като премине един пик, след това е трудно в късо време да създадеш „революционна” обстановка. Така , че ако правителството оцелее сега и Кирил Петков не направи някоя глупост с Македония, защото имам непроверена информация, че е готов да им направи отстъпки, и не прави резки движения, правителството може да удържи. На мен ми е странна тази крайна позиция на ИТН , още повече че те добавиха условия, които липсваха в първоначалния договор. Това за мен не е проява на национализъм, а ми изглежда като поет ангажимент.

- След вчерашната размяна на реплики, коалицията явно вече няма да разчита на подкрепата на Радев.

 - Президентът явно разбра, че последните месеци губи лице и трябва да заеме някаква позиция. Тази позиция обаче е проруска и всъщност тя му е присъща. Обяснявам си го с факта, че целият наш български генералитет, колкото и да е обкичен с натовски нашивки , английски език, школи, учения, семинари , вътре в себе си остава стар архаичен , просъветски. Той е възпитан в дух на уважение и любов към великата съветска страна.  При Румен Радев това избива въпреки двата му езика, и въпреки натовските школи. В момента го прави, защото вижда, че моментът е политически решителен и той се опитва да се възползва от ситуацията. Освен това той има интерес това правителство, което очевидно се разграничи от него, да падне и той да прави новото правителство. Затова защо да не налее още малко масло в огъня. Той пак да се върне на бял кон и да реди фигурите. Но той не си дава сметка каква тежка отговорност би поел, ако трябва да взема еднолични решения за една натовска страна , подложена на невероятен натиск от империя, която води агресивна война е огромно изпитание за един човек. Не мисля, че Румен Радев е подготвен психически, интелектуално и като характер за такъв натиск. Още при предишните правителства той показа кадрова немощ, хората които той назначи бързо се еманципираха и се отдръпнаха от него. Неговите правителства бяха политически каръшък.

 - Вие сте имали няколко лични срещи с Владимир Путин. Изненадаха ли ви неговите действия?

 - В контекста на това, което съм видял преди 15 години , ме изненадаха. Аз по никакъв начин не го възвеличавам , но през 2002 година онзи Путин беше друг Путин. Тогава той беше  ченгето със силен интелект, разбира се в рамките на възможностите на един кагебист от среден ранг,  играч , който току що бе излязъл на политическата сцена и още се ориентираше. Плетеше своята власт като паяк, виждаше се , че е много мотивиран, много напрегнат, много ангажиран в това си намерение. Беше в силата си. Но още не беше замаян от манията си за величие. Но след 22 години на върха, никой не може да устои. Абсолютната власт развращава.  Срещите ни бяха преди  той да започне да извършва тежки престъпления, за да запази своята власт като отравянето на Литвиненко, втората чеченска война, убийства на Политковская, на Борис Немцов.  Но тогава все още беше обикновен диктатор. След това той започна да развива своята империя на злото и вкара Русия в самоунищожителна война. . Той вече стигна до истински фашизъм в управлението си. Според мен това ще доведе вбъдеще до разпадане на федерацията.

 - Не е ли опасно , че Путин остава без полезни ходове?

- Много е опасно. Ходът с газа е провален. След това какво има? Да запали Молдова – това няма да му донесе нищо, прекалено ниска топка е.  Атаките в Приднестровието са по- скоро тактически ход, за да задържи повече украински бригади около Одеса и да не могат да превземат Херсон. Забрави за Финландия и Швеция. Периодично вади ядрената карта.

Само че освен с Путин, аз съм се срещал също с Шойгу, с Лавров , и с шефа на ФСБ Патрушев и с други. Те са изключително угоднически настроени спрямо него,  а той ги държи в огромен страх. И сега въпросът е как бандата ще реагира и как ще си спаси кожата. На всички тях обаче и децата, и парите, и имотите им са на Запад. Те имат какво да губят, а нямат великоруските амбиции на Путин. Освен това са доста по-млади от него. Всички коментират ядреното копче , но никой не го е натискал. Надявам се, че във веригата, която би трябвало да задейства ядрен удар има все пак хора с чувство за самосъхранение.  

 - Какви са вашите прогнози за развитието на конфликта?

 - Украинците са много твърди играчи. Те са много мотивирани и не биха се спрели да действат по всеки възможен начин, който би им осигурил предимство. Вероятно ще му стъжнят празника. А той вече е в полето на виртуалността и вече му е на фаза „А нам нужна одна победа!”. Той може да играе само на това ниво – на носталгията , да разчита на маргинализираните 80% от населението, което подкрепя войната. Това са хора, които нямат нищо и по тази причина не могат да загубят нищо. Половината от тях не са виждали печка и пералня и грабят като луди в Украйна. Това е пушечното месо, което той изпраща на фронта, криейки наборниците от големите градове, за да не убият. Руснаците от Москва и Санкт Петербург наричат тези хора от републиките презрително  „чучмеци”.  Въпросът е колко дълго може да продължи, а той  разполага с достатъчно човешки материал.

Той ще затвори Русия и ще я превърне в Северна Корея. Чучмеците ще продължат да ядат елда, както и досега и да се удивляват като видят  тоалетна чиния. Който успее ще напусне Русия, предимно млади и интелигенти хора. И това ще продължи, докато рухне икономически. Путин няма изградени газови връзки с Китай. Сибир ще се превърне в ресурсен придатък на Китай. Санкциите няма да паднат, тъй като в момента отношенията са толкова объркани, че дори и да паднат бизнесът ще влезе в безкрайни дела.  Междувременно би се опитал да разпали нов конфликт, като Балканите са изключително подходящо място за това – слаба България, проруска Сърбия, Босна и Херцоговина,  сърдита Македония и пр.

Но тъй като във всяко зло има малко добро, в случая доброто е че Путин помага на България да прекъсне зависимостта си от Русия.