Видеокамера поставена над апартамент в жилищна сграда в Пловдив се оказа „ябълката на раздора” между съседите във входа. Сагата започва още от месец април 2021 г. Живущите на 4 етаж в сградата взели решение да поставят камера над един от апартаментите с цел превенция.

Камерата предоставяла отдалечен достъп чрез Wi-Fi в реално време, който се осъществявал от собственичката на апартамента и от другите двама собственици живущи на същия етаж в сградата. Те подписали и Декларация за съгласие за осъществяване на видеонаблюдение на етаж. 4, осъществяван посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилните им телефони. Описано е, че основанието за извършваното видеонаблюдение е лична безопасност, като системата за видеонаблюдение е изградена на 04 април 2021 г.

Едната комшийка от блока обаче пуснала жалба в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). На жената собственик на апартамента било издадено предписание да пренастрои камерата да не снима други хора без съгласие, или ако това е невъзможно да я премахне. След проверка дали е изпълнено предписанието била глобена с 1200 лева.

Така сагата стигнала и до Административния съд в Пловдив, където жената оспорила решението на КЗЛД, с което е наложена санкция в размер на 1200 лева

Жената поискала от магистратите глобата да се отмени като неправилна и незаконосъбразна. Изложила доводи, че от 10 юни 2022 г. няма връзка с камерата поради смяна на интернет доставчика. Твърдяла, че към онзи момент (30.08.2022 г.) камерата е премахната, няма направени видеозаписи в cloud услуга, няма и поставена карта.

Според проверката дали е спазено предписанието е констатирано, че системата не извършва запис на видеокадри и съответно не съхранява записи с видеокадри. Казва се, че камерата е разположена на стената над входната врата на жилището и заснема подстъпа към нея, стълбището водещо към третия етаж, етажната площадка, стълбището към петия етаж, както и вратата на асансьора. Описано е още, че посредством изградената система за видеонаблюдение се обработват лични данни на живущи, посетители и случайно преминаващи физически лица през четвъртия етаж на сградата.

При проверката, извършена без предварително уведомяване и в отсъствие на собственичката на апартамента е констатирано също, че камерата не е демонтирана. Описано е, че тя видимо функционира и дори проследява движението на членовете на проверяващия екип, като се завърта автоматично в различни посоки. Тоест не били спазени изискванията за пренастройване или демонтиране.

Съдът обаче приел, че в административната преписка липсват достатъчно доказателства относно техническите и функционали характеристики на системата за видеонаблюдение, а от там и нейните възможности. В конкретния случай, при проверката от длъжностните лица при КЗЛД е констатирано единствено наличие на същата камера, която „видимо функционира“. Прието е, че проследява движението на членовете на проверяващия екип, с мотиви, че се завърта автоматично в различни посоки.

От страна на контролните органи обаче не е извършено нищо повече от външен оглед. Няма данни камерата да е проверена дали записва данни, за да се приеме, че е налице „обработване“ на лични данни.

Въпреки това е направен извод от комисията за неизпълнение на разпореждането без обаче да е придружен с необходимата обосновка.

Поради тези причини, на 29 февруари магистратите са отменили наложената глоба. Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.

Снимката е илюстративна!

Комшийски неволи: Семейство не плаща 2г. такси на входа, твърди, че ремонтирало покриваМъжът и жената искали парите да се приспадат от ремонта