Назначаването на Васил Костадинов отново начело на ОДМВР – Пловдив отприщи нова вълна от обществено недоволство. Само за часове социалните мрежи се изпълниха с гневни реакции, а хиляди изразиха подкрепа за майката на убития Димитър Малинов от Цалапица – Атанаска Бакалова.
Близо 3 години след жестокото убийство на Митко раната още не е затворена. Делото продължава да буди въпроси, а чувството за несправедливост не е отминало. Именно в този контекст решението Костадинов да се върне на директорския пост действа като искра в суха гора.
Уволнение, съд и завръщане
Васил Костадинов бе отстранен след масовите протести в Цалапица. По нареждане на тогавашния главен секретар на МВР Живко Коцев срещу него започна дисциплинарна проверка, завършила с уволнение.
Той обжалва заповедта с аргумента, че е бил освободен, докато е в болнични. Както се случва с голяма част от дисциплинарните наказания в системата на МВР, съдът отмени уволнението. Година по-късно Костадинов се върна в редиците на ведомството, а днес отново оглавява пловдивската дирекция.
На практика възможността за ефективна административна отговорност бе пропиляна заради зле изготвена заповед – или поне така изглежда. Наложеното дисциплинарно наказание е било издадено в момент, в който той е бил в болничен, което автоматично отвори врата за съдебната му отмяна. Въпросът дали това е плод на некадърност или на нещо повече остава висящ.
Прокуратурата също би могла да провери дали във връзка с действия или бездействия по случая „Цалапица“ не е налице престъпление по служба. Такава проверка обаче не бе проведена, заради административното наказание, чиято заповед бе сгрешена. Това повдига въпрос дали това е плод на некадърност или не умишлени действия, с които Костадинов да се размине, както и се случи.
Гневът на хората
Атанаска Бакалова написа думи, които разтърсиха страната:
„Моето дете беше пребито и заровено живо в безсъзнание, като животно на сметище 7 дни… Гледам как хората, които носят вина за пропуските и забавянето по случая на сина ми, отново се връщат на високите постове. Същият човек, който беше отстранен заради случая на Митко, от вчера пак е директор на ОД МВР Пловдив. Това за мен е подигравка! Подигравка с детето ми! Подигравка с болката ми! Подигравка с всички хора, които излизаха по улиците и искаха истината!
И попита: „Свободни ли сме наистина?“
Подкрепата не закъсня.
От Сдружение „Ангели на пътя“ заявиха: „Къде е отговорността? Къде е уважението към паметта на едно дете? Обществото очаква морал, яснота и поемане на отговорност“, като призовават вътрешният министър Емил Дечев да преосмисли назначението на Костадинов.
Николай Попов – бащата на Сияна също застана твърдо зад Бакалова:
„Това не е въпрос на политика. Това е въпрос на морал. Въпрос на доверие. Въпрос на справедливост. България има нужда от правосъдие, което защитава жертвите и техните семейства, а не от решения, които задълбочават усещането за безнаказаност. Защото когато една майка пита „Свободни ли сме наистина?“, отговорът не бива да бъде тишина“
Стотици хора от цялата страна споделят позициите им и заявяват готовност да излязат на улицата. Очертава се масов протест на 5 март от 18:00 часа на кръстовището на Околовръстния път на Пловдив и Пазарджишко шосе, последван от шествие към автомагистрала „Тракия“. Според организаторите недоволството този път е още по-силно – не само заради болката, а заради усещането за демонстративно пренебрежение към обществената реакция.
Тина Ивайлова - разследващ журналист за пореден път обяви своята подкрепа към Атанаска Бакалова и убития Митко.
"Колко точно трябва да си нагъл и безочлив? Този въпрос ме мъчи от вчера, гледайки как същата тази наглост самодоволно влиза през парадния вход и сяда отново в директорския стол.
Да върнеш на същия този пост същия този човек не е кадрово решение. Това е демонстрация на арогантност. Послание, че каквото и да мислят хората, вас не ви интересува и ще си правите каквото искате", написа тя в своя фейсбук профил.
Тина Ивайлова определи назначаването на Васил Костадинов като "подигравка" и добави: "Атанаска Бакалова не получи справедливост. Тя получи мълчание. Получи процедурни хватки. А сега получи и назначение".
Експертът от Европейския център за транспортни политики Диана Русинова също ще бъде една от присъстващите на демонстрацията в четвъртък.
"В България твърде често лъжата се измерва в човешки съдби – в загуба, в болка, в усещане за безнаказаност, в смърт. Когато няма прозрачност и отговорност, страдат не само отделни семейства, а цялото общество", написа тя в своя позиция за случващото се новоназначаване на Васил Костадинов.
"И все пак каква е цената на лъжата? Истината е една. И всички ние имаме право да я знаем – и да живеем в държава, в която тя не се страхува да бъде изречена", допълва още тя.
Политическите връзки
Назначението на Костадинов днес се коментира и през политическата призма. Според публично изразени позиции връщането му става под влияние на среди, близки до президентската институция. Като ключова фигура в този контекст се посочва Пламен Узунов – дългогодишен кадър в системата на МВР и считан за витална фигура в политическия проект на Румен Радев.
Припомня се и ролята на бившия вътрешен министър Иван Демерджиев, по чието време Костадинов бе върнат в системата. Професионалната близост между Костадинов, Узунов и Демерджиев не остава незабелязана – факт е и че Демерджиев защитава Костадинов в съда при обжалването на заповедта за уволнение.
Всичко това засилва усещането, че кадровото решение не е административен акт, а политически сигнал.
Обществото обаче помни. Помни пропуските в първоначалните действия по случая „Цалапица“. Помни масовите протести. Помни гнева.
Затова и реакцията днес не е изненадваща.
Когато една майка казва: „Искам край на това безочие“, зад нея застават хиляди. Когато институциите изглеждат безучастни, улицата се превръща в трибуна.
Недоволството не е просто емоция, а резултат от натрупване. От усещане за липса на отговорност и убеждението, че системата пази своите.
И ако протестът на 5 март се окаже масов, това няма да бъде изненада. Ще бъде логичен отговор на решение, което мнозина приемат като скандално.
Защото въпросът вече не е само кой оглавява ОДМВР – Пловдив, а дали обществото вярва, че справедливостта е възможна.
Управлението на вътрешното министерство не е небрежен танц, спускан отгоре надолу – без морал и без мисъл за последствията. Когато решенията се взимат механично и цинично, системата ражда послушни изпълнители, а хората с гръбнак и ценности се избутват в ъгъла.
Защото, както казва Радой Ралин: „Когато си отидат отвратените, остават отвратителните.”
Още от категорията
Виж всички
Слънчева сряда с температури до 15 градуса в Пловдив
