Трябва ли да се разшири улица „Гладстон”? Този дебат  върви сериозно през последните  няколко сесии на местния парламент.  Въпреки че няма човек в Общинския съвет или Община Пловдив, който да смята, че това трябва да се случи, изкуствено се помпи скандал, който е с белезите на политически пиар. Лошото е, че освен че този пиар е евтин, може да доведе и до страшни последици, а именно – вместо двуетажните къщи, да изникнат сгради на 6-7 етажа.

Всички тръгна от предложение за приемането на ПУП/ПУР на Централна градска част. След безсмислени дебати, по предложение на „Демократична България” бе взето решението ПУП-а да се приеме без транспортна схема, а причината е разширението на ул. „Гладстон”. Решението бе върнато от кмета Здравко Димитров и прегласувано, този път с цялата транспортна схема, но от ДБ в местния парламент, отново внасят искане за преразглеждането на разширението на ул. „Гладстон”.

Техните мотиви са, че съвременните градоустройства изкарват трафика от централна градска част, а освен това ул. „Гладстон” е емблематична с нейните къщи, които носят белези на паметници на културата. Там е и кино „Космос”, за което Община Пловдив има планове за неговата реставрация и социализация.  Поради това те искат категорично премахване на уличната регулация, която е за разширението на улица „Гладстон”. Мотивите на групата на „Демократична България” са повече от добре мотивирани, но до какво обаче може да доведе това решение?

Още в първите градоустройствени планове е заложено ул. „Гладстон” да бъде разширена. Повече от 60 години това не се случва, а вероятно и никога няма да се случи. За да се реализира подобен проект Община Пловдив трябва да изкара десетки милиони, за да отчужди къщите, които са от северната страна на улицата. В повечето случаи това са къщи на 2 или 3 етажа, чиято стойност обаче е значителна, дори и за отчжудаване за пътна връзка.

За пример може да бъде даден казуса с къщата на кръстовището на ул. „Гладстон” и „Руски”, непосредствено до мол „Марково тепе”. Тогава собствениците на къщата искаха над 1 млн. лева, съдът сложи оценка от 700 000 лева,  а след това бяха платени  близо 500 хил. лева. Всичко това са стойности отпреди 15 години. В този смисъл, ако Община Пловдив трябва да разшири ул. „Гладстон”, то имотите, които ще отчуждава ще са по-скъпи от самите строителни дейности.

Така стигаме и до момента за изкарването им от уличната регулация, както искат от „Демократична България”. Хипотетично, ако това се случи обаче, може да се отвори кутията на „Пандора” и улица „Гладстон” да се превърне в поредната презастроена зона в града.

Причината е, че уличната регулация „пази” сегашният габарит и височина на сградите. Собствениците в момента може да ремонтират и обновяват къщите, но тъй като попадат в улична регулация, те не могат да надстрояват спрямо устройствените показатели на зоната.

Ако уличната регулация отпадне, то собствениците  много бързо могат да си направят проекти и да си изкарат строителни разрешения за сгради, стигащи до 6-7 етажа, със съответното РЗП.  И макар че според ДБ къщите носят „белези на паметници на културата”, то процедурата за обявяването им за такива, е много по-бавна и тромава, отколкото ваденето на строително разрешение и застрояването им.

Така с намеренията си да ограничат трафика в централна градска, те може да доведат до застрояването в зоната, нещо за което се борят от началото на мандата. Или както казва стара поговорка – пътят към ада е постлан с добри намерения.  Защото, ако утре „Гладстон” се застрои, то вина ще носят съветниците, позволили промяната на уличната регулация.