Климатичните промени превръщат природните стихии в съвременно предизвикателство със сериозен мащаб. Светът усеща последствията им все по-често и все по-близо. Опустошителни наводнения, пожари, земетресения и урагани вече не са изключение. Темпът, с който климатът се изменя, изисква от човека адаптация и модерни инструменти за реакция. Именно тази тема бе в основата на семинар, който събра в Пловдив представители на научната общност, експерти от държавните институции, местната власт. Те обсъдиха как космическите технологии и иновациите могат да променят управлението на кризи и бедствия.

„Тази среща е първа, но няма да е последна. Имаме амбицията сътрудничеството да бъде формализирано, за да се изгради в Пловдив Център, който да обедини научния потенциал в подкрепа на областната администрация, общините и впоследствие бизнеса. Бизнесът е този, който движи процесите, свързани с осигуряването на ресурси за превенция, адекватна реакция и бързо възстановяване на щетите“, това заяви пред медии директорът на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН Камен Илиев.

Предвестник на този семинар бе среща между председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и областния управител проф. Янчева, проведена преди месеци в Пловдив. По време на нея бе обсъдена стратегия, чиято цел е научният център да бъде „изваден“ от София.
„Имаме капацитет в Пловдив, има възможности и научен потенциал“, коментира Камен Илиев. „Затова и първият курс по дистанционни методи на Европейската космическа агенция стартира именно тук – в Аграрния университет. Много е важно, когато имаме нови технологии, да имаме и обучени кадри, които да работят с тях и да ги развиват“, подчерта той.

По думите му създаването на центъра в Пловдив трябва да започне като пилотен проект, фокусиран върху най-значимите проблеми в управлението на кризи и бедствия.
„Идеята ни е да започнем работа със собствения капацитет и ресурси, който вече съществува в академичната среда и в институциите на място. След като бъдат показани реални резултати, центърът може да бъде ситуиран като постоянна структура, рефинансирана от държавата и функционираща като оперативна организация. Важно е да не говорим само на теория, а да покажем конкретни ползи за населението, прозрачност на разходите и ефективност на системите. Пловдив има потенциал – научен, институционален и исторически, и тази база може да бъде доразвита през местно сътрудничество, а не само чрез решения, налагани отгоре“, заяви още директорът на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН.

Идеята за пилотен център в Пловдив цели да създаде среда, в която подобни решения да се развиват и прилагат оперативно, а не само на теория. В тази посока старши комисар Васил Димов подчерта как техническите иновации могат да бъдат от полза на служителите на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които са първи на терен при възникването на бедствия в региона на Пловдив.

Старши комисар Димов бе категоричен, че в подобни ситуации всеки ресурс е ценен и трябва да се ползва разумно.
„За нас е изключително важно да участваме в подобни форуми и мероприятия. Като част от изпълнителната власт трябва да представим какви са проблемите в сектора и да търсим решения. Област Пловдив е с висок риск от различни бедствия, така че въвеждането на съвременни технологии на регионално ниво би оказало значителна помощ. Всички средства за информация и анализ, които могат да спестят време при реакция и да дадат адекватна и навременна информация, са изключително важни“, категоричен бе директорът на пловдивската Пожарна.

Технологиите, които в момента са внедрени в работата на службата, са два безпилотни летателни апарата – дронове, които той описа като полезни, но имащи своите съществени ограничения.
„Те трябва да бъдат управлявани от някого. В една критична ситуация ние нямаме излишен ресурс, който да заделим, за да се случва това нещо. Ние очакваме от тези технологии автономност, очакваме действително работа с изкуствен интелект. Искаме да ги използваме по най-ефективния начин, а не те да затрудняват допълнително нашата работа. Иска ни се да можем да разчитаме на системи от дронове, които самостоятелно да правят заснемане, анализ и този анализ да постъпва при нас, за да пестим ценно време. В тази ситуация нашите приоритети са да няма застрашен човешки живот и ако ние отделяме човешки ресурс за този първоначален оглед и оценка, който можем да спестим чрез системи за наблюдение, било то чрез дронове или сателити, за нас това би било невероятно полезно“, категоричен бе старши комисар Васил Димов.

Срещата се организира от Областна администрация – Пловдив, Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
„Целта ни бе да съберем на едно място държавни институции, местна власт и наука, за да търсим решения за управление на кризи в условията на бързо променящ се климат“, подчерта в началото на срещата областният управител на Пловдив проф. Христина Янчева. Първата част на семинара представя възможностите на космическите технологии за ранно предупреждение, превенция и реакция при бедствия, докато във втората бяха показани добри практики от общините Габрово и Бургас, които вече работят по европейски проекти, внедряващи космически услуги при борбата с бедствията.

Проф. Христина Янчева подчерта колко е важно институциите да работят в синергия, за да намират решения при управлението на кризи и бедствия в условията на все по-бързо променящ се климат.