Район „Западен“ остава една от най-динамично развиващите се части на Пловдив, но и зоната с най-острите контрасти между мащабното частно строителство и забавените общински инвестиции. Как се управлява район с нужди от „30 милиона лева“ и бюджет от 500 000 лева? Кога ул. „Д-р Христо Аджаров“ ще бъде истинска улица и ще оцелее ли гората на Гребната база? На тези въпроси и на редица други районният кмет Тони Стойчева даде отговори в интервю за TrafficNews.

- Каква година изпращате,целите, които си бяхте поставили и какво успяхте да изпълните? 

- Изпращаме една изключително динамична година, в която успяхме да изпълним всичко планирано в рамките на бюджетa, разбира се. Наясно сме с всички проблеми в района. В последните дни на годината продължаваме да работим, като дори поставяме нови детски съоръжения в междублокови пространства по желание на живеещите. Успяхме да изготвим и съгласуваме три проекта: за кръгово кръстовище на бул. „Пещерско шосе“ с ул. „Царевец“, за улица „Западна“ - тя е съвсем нова улица между бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Парк отдих и култура“, която е готова за одобрение и се очаква да се намери финансиране за реализирането й. Изработихме и проекта за самата реконструкция на парк "Отдих и култура“, за който Голяма община вече обяви поръчка.

Успяхме да сложим и пешеходен светофар на Lidl - това беше проблемен участък за нашия район. В рамките на бюджета от 500 000 лв. направихме междублокови паркинги, облагородихме около пощата, разширихме малък участък от пътното платно за по-лесно разминаване и преместихме сергиите. Изградихме нови тротоари и поставихме улични стълбове на детската площадка на ул. „Иван Стефанов Гешев“, където никога не е имало осветление. Решихме и подобен проблем на бул. „Пещерско шосе“ 107, където осветлението не е работило седем години поради недовършени процедури, като открихме партиди и отстранихме проблемите. Продължаваме да премахваме изоставени автомобили и павилиони. Успяхме да изземем и няколко общински имоти, за да опазим имуществото на града. Всичко, което не сме изпълнили, е единствено заради липсата на финансиране, тъй като нуждите на района са много по-големи от тези 500 000 лева. Предложили сме и две неща на Голяма Общината – едното е да се измени ПУП - ПРЗ за парк на ул. „Белица“, един общински имот от 2 декара и половина, който от жилищно строителство, да се превърне в парцел за озеленяване, така че в бъдеще да може да се реализира парк или най-малкото да не се застроява. Другата възможност са парцели в Прослав на ул. „Клокотница“, внесли сме предложение за изменение за ПУП, така че след обединяването им да бъдат детска градина. Да добавя, че първият блок, който започва да се санира в Пловдив, беше в район „Западен“ на ул. „Хвойна“ – 10 входа са това. Очаква се то да приключи до края на май месец 2026 година.

- Защо успяхте само толкова?

- Иска ми се да имаме повече пари, за да реализираме по-големи обекти и нещата да се случват кардинално. Бих искала както междублоковите пространства да се облагородяват цялостно, а не да правим кръпки, така и новата инфраструктура. Не успяхме поради липса на финансиране да направим например проекта за подманя на водопровода и реконструкцията на улиците „Елин Пелин“ и „Битоля“ в Прослав, които е крайно наложащо да бъдат ремонтирани. Решила съм следващата година да пуснем поръчки с неосигурено финансиране за проектирането и да се намерят тези 20 000 лева, които да ни позволят поне да направим проекта.

- Каква е програмата и проектобюджетът на района за следващата 2026 г.?

- Изпратили сме нашия проектобюджет към Голяма община, в който сме описали всички особено важни проблеми, като тяхното решение струва около 30 милиона лева. Трябва да е ясно, че ако отново получим бюджет от едва 500 000 лв., ще ни трябват 50 години, за да решим тези проблеми, а те се появяват ежедневно. Затова призовавам кмета, неговата администрация и общинските съветници за по-големи бюджети за районите, защото без средства няма как значително да се подобри средата на живот на хората в кварталите

- Какви са ви идеите и проектите, свързани със зелените площи, междублоковите пространства? Имате ли програма за справяне с проблема с паркирането?

- Стремим се максимално да запазваме зелените площи, но огромният проблем с паркирането води до това, че автомобилите навлизат в тях и ги превръщат в кални петна, които се възстановяват много трудно. Трябва да се намери баланс между нуждата от паркоместа и опазването на природата, което става чрез подобряване на инфраструктурата и физическо изолиране на зелените площи. Опитваме се да поставяме антипаркинг елементи, но често се сблъскваме с вандализъм – до ресторант„Мираж“ например буквално ги чупят с чукове, а на „Момина сълза“ някой ги премахваше всяка вечер в продължение на 10 дни. Водим неравни борби, за да защитим озеленяването, но единственият траен начин е оформянето на регламентирани паркоместа. Успяхме да реализираме паркоместа на улица „Ранни лист“, където превърнахме едно кално петно в паркинг с 32 места и напълно ограничихме достъпа на коли към вътрешните зелени зони, спирайки запрашаването под прозорците на детската градина и ясла.

- Район „Западен“ е най-бързоразвиващият се район, но не изостава ли много общината с инвестициите в сравнение с частния сектор?

- Общината е изключително изостанала и за съжаление в момента проектираме с години забавяне, като правим улици на места, където вече всичко около тях е застроено. За мен правилният начин е първо да се проектира инфраструктурата и тогава да се застроява. Когато поех управлението, заварих само един готов проект за улица – този за реконструкцията на „Генерал Колев“. Дори да ни дадат пари, без готови проекти, не можем да направим нищо. Заделяме средства от малкия бюджет за проектиране, за да имаме готовност при евентуално финансиране. Голяма община политика години наред не е имала. Трябва да се работи с много интензивни темпове, за да се навакса това огромно изоставане в новоразвиващите се райони.

- Колко нови жилища се строят в район „Западен“ – имате ли данни и колко са новодомците в района?

- По предварителна статистика, която изготвяхме във връзка с доклади за контейнерите за смет, през тази година в експлоатация са въведени около 1700 жилища. Разрешенията за строеж на нови сгради, издадени от района са 147 за годината.

- Все повече казуси изникват с жилищни комплекси без нормална инфраструктура. Една от големите теми на „Западен“ бе с ул. „Д-р Христо Аджаров“ – име вече има, но кога ще има нормална улица там?

- Вече сме сключили договор за проектиране на улица „Д-р Христо Аджаров“ след проведена обществена поръчка. Проектирането трябва да приключи до шест месеца, след което следва съгласуване с множество институции, което е дълъг и сложен процес. Трябва да разясним на гражданите, че изграждането на улица не е просто полагане на асфалт, а включва цялата подземна и надземна инфраструктура, спирки, контейнери, канализация и водопроводи. Реализацията ще бъде скъпа, над 15 милиона лева, поради което ще търсим държавно финансиране през 2027 г. В района на улицата има около 50 имота за отчуждаване, но се надяваме инвеститорите да дарят тези части, за да ускорим процеса, както вече се случи при други проекти.

- Парк „Отдих и култура“ не е в добро състояние – все повече дървета там изсъхват, а още стоят и изгорелите дървета от северната страна на Гребната база – как може да се реши проблемът и каква трябва да е политиката на район „Западен“ и Община Пловдив?

- Проблемът със зелената система е на Общината, тъй като ние като районни кметове нямаме нито бюджет, нито капацитет да я управляваме, а само издаваме заповеди за премахване на растителност. Гората около Гребната база е в крайна нужда и това го повтарям от две години и е крайно наложително вътре да влязат експерти, ландшафтни архитекти и лесовъди, които да направят оценка и да се премахнат болните, стари и изгнили дървета. Ако това не се направи в близко бъдеще, гората просто ще изчезне. Очевидно капацитетът на ОП „Градини и паркове“ не е достатъчен за толкова големи площи и кметът на Общината трябва да намери решение.

- Получихте и доста критика заради сечта на ул. „Генерал Колев“, вие давате за пример бул. „Хаджи Димитър“ – какво ще се вземе там като решение за дърветата и т.нар. компесаторно залесяване кога и къде ще бъде направено?

- Проведохме обществено обсъждане и хората, които живеят на улицата, разбраха какви са проблемите - имаме десетки снимки на кухини в изгнилите дървета, които привидно изглеждаха добре. Доверих се на експертите ландшафтни архитекти и еколози, защото опитът от „Царевец“ и „Хаджи Димитър“ показа, че запазването на болни дървета води до тяхното изсъхване скоро след ремонта. Премахнати са 66 или 67 дървета, но на тяхно място в края на февруари или началото на март ще засадим над 120 нови дървета, предимно от вида полски ясен. Предвидено е компенсаторно залесяване в зелените площи около улицата. Виждам, че хората казват, че е тясна, но проектът, така изработен, е със запазване на съществуващата регулация на улицата. Бяхме изправени пред два избора – или да реализираме проекта такъв, какъвто е направен през 2017 година, или да го преработим изцяло наново, което нямаше да позволи изобщо да се реализира улицата. Изработихме и чисто нов проект за благоустрояване, който включва поливна система за истинско озеленяване, каквато в първоначалния проект липсваше.  

- Два големи проекта предстоят пред район „Западен“ – ремонтът на ул. „Парк отдих и култура“ и вторият етап на „Царевец“ – реалистично ли е да започнат през 2026 година?

- За ул. „Парк отдих и култура“ е напълно реалистично да започне през 2026 г., тъй като проектът е готов, а срокът за кандидатстване по поръчката е 5 януари. Ако няма обжалвания от фирмите, изпълнението може да стартира. Проектът за втория етап на улица „Царевец“ от „Пещерско шосе“ до „Свобода“ е изцяло на Голяма община и предвижда двойно разширяване на габарита и ремонт на кръстовището. Кметът казва, че трябва да започне през идната година, но аз съм по-скоро скептична, защото не знаем докъде е стигнала поръчката и проучванията на трафика. Моето мнение е, че там трябва да има кръгово движение, но за съжаление не виждам развитие по този въпрос от страна на Голяма община.