Пловдивчани, живеещи в съседство на общежитията на Университета по хранителни технологии, преди седмица изпратиха писма до ректорите на УХТ, Пловдивския университет и началника на Второ РПУ, в което поискаха спешни мерки, заради шум и крясъци до малките часове на деня. В писмото си, възмутените граждани визират партита в общежитие "Марица 5". 

"Всяка вечер, след 10.00 ч, на пейката пред входа на общежитието, ставаме свидетели на смеховете, крясъците и свирките на част от студентите, които най-безцеремонно ги демонстрират. А в 24.00 ч. почва лудият купон – високи децибели и писъци, като в дискотека. Наскачали и обезумели по прозорците на общежитието „студенти“ под влияние на субстанции, „пеят“ крещейки в часовете от 12:00 до 6:00 ч. сутринта без да се съобразяват от времето и мястото, в което се намират. При направа на забележка , отговора е : „Да не сте си строили блока до общежитие!‘‘ или „Затворете си прозорците“!, разказват перипетиите си гражданите. 

Последва спешна проверка от страна на ръководството на УХТ бяха наложени глоби на двама от нарушителите, а трети е с предупреждение за отстраняване от общежитието. 

Студентите също излязоха с позиция и изпратиха писмо, адресирано до ректорите на УХТ и ПУ. Екземпляр от писмото е изпратено от Рени К. , а е подписано само "Студенти от "Марица 5".  В него студентите заявяват, че системно са нападани и обиждани от съседите от близките кооперации, били са замеряни със зеленчуци и буркани. Те имат системни проблеми и с местата за паркиране, които не достигат. Признават, че е "имало случаи , когато са били по-шумни", но твърдят, колкото те са виновни, толкова и съседите им имат вина. 

Ето и самата позиция: 

 

До ректорите на Пловдивския университет и УХТ

 

 След като прочетохме версията на живущите от ул. "Ген. Столетов" 1-3 и ул. "Дръзки" за случващото се, е време да разкажем и ние-студентите или както бяхме наречени от една дама ,,изроди“ от ,,Марица 5‘‘, на какво сме подложени.

 Когато сме седнали на пейките пред нашия блок в ранни часове на вечерта и водим съвсем нормални разговори без да крещим, от блока срещу нас започват прояви на агресия, като да ни замерят с ябълки, лук, репи и преди време се е случвало и със стъклени буркани и яйца, като двама наши приятели бяха уцелени след тази тяхна проява.

 Множество студенти са се оплаквали от заплахи и наклони към физическо насилие. Момче беше заплашвано с думите ,,Искаш ли да изядеш една лопата‘‘ след като ,,милите‘‘ срещу нас живущи замеряха колата на наша приятелка, поради причината, че уж им е спряла на мястото (на общ паркинг). Аз лично бях жертва на една от живущите като се навираше в лицето ми, крещейки колко прости селяни сме и животни. Аз я помолих да се отдръпне, но тя продължи и ми блъсна ръката с цел да ме провокира да й посегна (имаме снимков материал). Също така освен нас са обиждали и един от нашите портиери, а в момента и застрашават работата на нашия домууправител и всичките портиери, които работят в ,,Марица 5‘‘.

 Три госпожи слязоха с груби приказки и показване на непристойни знаци с ръце. Също няма да приемем клевети като тази, че се катерим по прозорците под влиянието на субстанции и най-вече няма да приемем хора, които не са стъпвали в нашия блок да говорят как живеем в общежитие, което е ,,под всякаква критика‘‘. 

 Във въпросната вечер след опита за саморазправа от страна на въпросната дама, ние учтиво я попитахме дали смята, че това е пристойно държание за жена на тази възраст и дали би реагирала отново така, ако уцелят нейното дете по същия начин. Тя съответно не отговори на въпроса и продължи да ни крещи.

 Факт е, че сме имали случаи в които сме били по-шумни от редното, за което се извиняваме, но не смятаме, че това е начина за решаване на такъв тип проблеми и нямаме само ние вина. Не може да ни отнемат от позволените ни места за седене и да се държат така все едно е тяхна собственост. Това се отнася и за паркинга, защото те паркират навсякъде без да се съобразяват с нас и както се е случвало с хора, които не са нито от нашия, нито от техния блок, а са били за временен престой. При молба да си преместят колата отговорът им беше ,,Ти няма да ми казваш къде да паркирам‘‘.

 Надяваме се да бъдем чути и разбрани, защото това, че сме студенти не означава, че нямаме право на глас. Нека не забравяме, че всяка история има две страни и колкото ние сме виновни, толкова са и те. Не може от чужди хора да зависи нашето образование и бъдеще.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО

С уважение: студентите от общежитие ,,Марица 5“