Стотици пловдивчани се поклониха пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина по повод 173-годишнината от рождението му. В честването участваха военен духов оркестър, представителен взвод и членове на комитет „Родолюбие”. Своята почит пред великото дело на Ботев изрази и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Своя патрон почетоха и футболистите от "Ботев" (Пловдив).

„Да се мисли, пише и говори с пълна откровеност за Христо Ботев е върховно интелектуално изпитание. Този базисен за просветеното съзнание проблем сякаш не съществува за шаблонната фразеология, натруфила казионните мероприятия, посветени на великото Ботево безсмъртие. Зад помпозните минали и настоящи ораторски напъни от най-левия до най-десния политически полюс прозира безскрупулната амбиция да се получи както обществена инициация за упражняваната власт, така и илюзорна Ботева индулгенция за уж неизбежно съпътстващите я грехове. Това публично лицемерие видимо е опротивяло на нашето младо гражданско общество, търсещо в националните символи спасително упование за българското бъдеще. И ако в душите ни е останала поне частица неподправена човешка съвест, пред строгия взор на Ботевия паметник сме длъжни да бъдем до болка искрени за нашето настояще и отговорни за бъдещето на българската нация. Всеки друг подход, дори да не подозира грозящата го опасност, е безнадеждно осъден да попадне под гилотината на Ботевия публицистичен сарказъм с клеймото на „смешен плач“, с тези думи се обърна към събралите се пловдивчани историкът  Тодор Радев. 

Той припомни, че издигането на Ботев в пантеона на българската историческа памет не се случва отведнъж. Основополагаща е ролята на Захари Стоянов и Стоян Заимов, които срещат съпротивата на Българското книжовно дружество. 

„ Той заедно с Васил Левски е канонизиран едва в годините след Първата световна война, когато поствъзрожденската национално-обединителна кауза претърпява катастрофа. Тогава българското обществено съзнание ги издига като метафизична алтернатива на появилата се политическа класа”, каза още историкът.

Той завърши речта си с думите, че във времената на псевдокултура и глобализация символът Христо Ботев е призван да бъде непревземаема крепост в защитата на нашата идентичност.