Двойният стандарт за ресторанти и хотели е несправедлив. Това мислят собствениците на заведения в Пловдив. Чашата прелива и ресторантьорите са категорични, че не изключват да се стигне до сценария в Италия - протестно отваряне на заведенията.

Собствениците не застават против колегите си и не искат да се делят, но пък считат, че условията трябва да са еднакви за всички. Те застъпиха тезата, че в хотели и ресторанти условията са еднакви. 

30% от бранша няма да отвори врати при приключване на частичния локдаун у нас. Причината - просто не разполагат с необходимия финансов ресурс. Проблемът с персонала става все по-сериозен, тъй като обещаните държавни помощи не са достигнали до хиляди, заради сериозно забавяне при изплащането им. 

Разделението в гилдията вече се усеща. Ресторантьорите не виждат с какво заведенията им са по-опасни от тези в местата за настаняване. Категорични са, че както в техния бранш, така и при хотелиерите има постоянни опити за заобикаляне на закона. 

Защо заведенията се сочат за обществен враг и е насаждано чувство за огромна опасност за заболяване в тях, никой не може да си обясни. Защо се поставя вечерен час дори в новото предложение за отваряне на бранша, също е въпрос без отговор. Едно обаче е ясно - Ковид-19 не се разпространява след 22 часа, няма разлика между хотела в Пампорово и ресторантът в Пловдив и не на последно място - бизнесът е поставен на карта, ако не се вземат много бързи мерки за нормалното му функциониране. 

Това са изводите от разговорите на наш репортер с водещи ресторантьори от бранша. Те са собственици на най-различни по вид заведения и се обединяват околото твърдението, че двойният аршин няма да бъде търпян повече. Но не става дума само за него, а и за цялостни спешни действия по реанимирането на сектор, от който се изхранват стотици. 

Ето най-важното от разговорите ни с тях! 

Деан Найденов, съсобственик на 7 POINTS: Ситият на гладния не вярва! Хората от персонала ни са обречени, живеят 45 дни с 24 лева.

Има противоречие – едни колеги работят, други не работят. Нормално е, хората, чийто бизнес не може да функционират, да са недоволни. Има напрежение между колегите от хотелиерския и ресторантьорския бранш и някаква форма на завист. Това е нормално, предвид че в курортите всичко е пълно, докато някои фалират.

Не ме разбирайте погрешно. Категорично видно е, че няма как ресторантите в местата за настаняване да не работят, тъй като просто няма как да се посрещат туристи без да е подсигурено тяхното хранене. Всичко друго би означавало на практика да се затворят хотелите, а това от своя страна значи, че трябва да има помощи и за тях. Тук обаче идва финансовият проблем. По-лесният вариант е да бъдат приведени в този модел на функциониране. Освен това, ако хотелите пропуснат зимният сезон, ще има голямо недоволство. Затова с позволението да работят ресторантите в хотелите се прави опити и за туширане на напрежението. Но категорично условията да се работи до 22 часа не се спазват. Всеки работи до колкото иска, проверки няма. Въобще не упреквам колегите, нито им желая да бъдат санкционирани, просто изтъквам, че подобни ограничения са напълно безсмислени.

Такъв вечерен час бе предложен днес на Министерски съвет при отваряне на всички заведение, заедно с намален капацитет на 50%, но това е огромен проблем за бизнеса. Колегите сме против такава мярка – нека, който иска да работи без ограничения, а който не иска да не отваря въобще. Всичко останало буквално отблъсква клиентите и в крайна сметка обезсмисля отварянето на бизнеса – не са рентабилни са нас. Не може някой да дойде да се храни и ти да му кажеш – след половин час обаче ставаш. Февруари по традиция е най-трудния месец, в който понятието печалба е мираж. С тези ограничения буквално ще ни върнат назад. Много хора въобще нямат финансов капацитет да отворят отново. Трябва да платят три-четири наема, осигуровки, ДДС и т.н. – това са големи суми, които знаеш, че няма да изкараш дори да работиш година напред.

Според мен протестните действия звучат съвсем реално по примера на Италия. Друг е въпросът, че ние ще ги отворим, не за да ги напълним с клиенти, а да покажем, че се подиграват с нас. Приказката „Сития на гладния не вярва“ е много правилна. Който работи, въобще не го интересува този бранш. Те са си взели заплатите. А това, че нашите служители за 45 дни са взели 24 лева, кой го касае? Това, ако не е подигравка, нямам по-нагледен пример. Документите ни са обезщетения са подадени в срок. Беше обещано, че ще преведат парите преди Коледа, за могат заетите в бранша да посрещнат празниците. 20 януари сме, няма нито стотинка.

Днес стана ясно, че има сериозен проблем в административния при обработване на документите за помощи. От 6000 молби по мярката „Запази ме“ са разгледани едва 1500. Те въобще нямат капацитет да ни разглеждат молбите, другите 4500 кога ще ги разгледат – февруари, март? Тези хора са обречени, няма с какво да живеят. Само се чува, че се раздават милиони, не съм чул обаче да се отишли при никой. 150 милиона отделени за бранша, кой ще ги вземе и кога?

По отношение на това какво ще предприемем, ще се съобразим с колегите от Асоциацията и с общите решения, които вземем. Ако нищо не се промени ще стачкуваме, ако се даде някакъв ясен отговор за помощи, можем да мислим за компромис. Но към момента положението е нито едното, нито другото. На нас не ни остава нищо друго освен да не се съобразим с държавата, след като тя не се съобразява с нас.

Еньо Енев, председател на БХРА-Пловдив: Чашата прелива! Хората са готови на крайни мерки! 

Ресторант в хотел и ресторант без хотел е едно, считат всички в БХРА. Аз не виждам да се различават по нещо. Не е справедливо към колегите едните да работят, а другите не. Ако има чак такава голяма опасност, затваряш всичко, а в другата хипотеза – отваряш всичко. Ние разбираме – ако бяха затворили хотелите, системата щеше да гръмне. Не могат да се изплащат обезщетенията на такива големи обекти, но от друга страна не може и хората да се хранят на нощното шкафче или в леглото. Така от кумова срама разрешиха да работят хотелите до 22 часа само за гости на хотела. Тук обаче отново влизаме в противоречие. Гостите на хотелите са от цяла България и от чужбина и има по-голяма възможност за пламване на огнище, което в крайна сметка при завръщането на гостите по родните места да доведе до голямо разпространение. Заведенията в районите на града или селата, обикновено си имат своя, твърда клиентела, която и извън това място общува.  

Изказването на министъра на здравеопазването, че ресторантите работят до 22 часа, защото COVID-19 се разпространява след този час – звучи много странно. Хлябът е в тях, те режат, те решават. Ние сме длъжни да изпълняваме заповедта на министъра, с изключение на някои колеги, които опитаха да шикалкавят.

Нагласите на колегите са, че чашата на търпението прелива. Хората са готови и на крайни мерки. Може би в Италия колегите запалиха искрата и голяма част от бранша при нас е съгласен да предприемем такива действия. Гладът е по-силен от тока, в края на краищата.

Вижте цялото интервю с Еньо Енев и мерките, за които настоява - утре в TrafficNews! 

Председателят на БХРА-Пловдив: Над 30% от заведенията няма да могат да рестартират дейността сиВижте исканията на браншовиците

Юлиян Алексиев, собственик на "Ноте ди вино": Нека не бъдем егоисти, хотелиерите са наши братя по съдба, а за тях предстоят единствените месеци, през които могат да работят.

Категорично съм за зимните курорти да работят. Нека не забравяме, че тези хора работят със сезон от декември до февруари. Фактически затварянето коства цялата им година. Нека не бъдем егоисти и проумеем, че за колегите това жизненоважен период.

Дразнещото е градските хотели, които имат възможност да извършват дейност целогодишно,  да работят в този момент и да не спазват правилата, допускайки клиенти, които не са гости на хотела. Ето това е единственият двоен стандарт. Ако се затворят ресторантите, част от хотели към курорти, означава да затворят и самите хотели. А прекрасно знаем, че това е едно много голямо перо, което държавата няма да съумее да обезщети.

Разделението никак не е здравословно за бранша, хотелиерите са наши братя по съдба. Те твърдо застанаха зад нас преди две години и ни подкрепиха по отношение намаляването на ДДС в бранша. Не бива да се гледа тесногръдо на нещата, ние трябва да си припомним, че за тях това са единствените месеци, през които могат да работят. 

От друга страна, щом се смята, че при тях няма риск за разпространение на вируса, трябва да се смята, че и при нас този риск не съществува. Кого заблуждаваме – най-сериозният преносител на заразата се оказаха училищата. И това се доказа във всички държави. Даже позицията ми е да продължим да не работим, а училищата да възвърнат присъствено обучение, за да се види какви ще са бройките през март. Убеден съм, че ще отчетем завишавани при затворени заведения, а отворени училища.

Така или иначе, февруари месец статистически е най-слабият период от годината в нашия бранш. Ако предположим, че тогава ни изплатят 20% от оборотите, това няма да бъде никак зле. Но трябва да се ускори заплащането на обезщетенията на персоналите. За радост, аз успях от 29 души персонал, да оставя 20 на работа-именно благодарение на мерките „60/40“ и „80/20“.

Помним колко тежки месеци бяха октомври и ноември, тогава подадох документи. Получих абсолютно съдействие от служителите на Бюрото по труда в Пловдив. Мога да кажа, че за програмата „60/40“ сравнително бързо получихме компенсации. Днес пък получихме първата вноска по програмата „80/20“. Но има колеги, които се намират с отчаяно състояние. Както стана ясно, имаше прекалено забавяне на декемврийските компенсации. Имаме информация, че в Пловдив  и София все още няма изплатени суми за работниците. Лошо е, че това остава за наша сметка като работодатели. Няма как да оставим тези хора без средства. Но все пак, благодарение на тези програми, сме успели да ги задържим. Друг е въпросът, че много собственици са обезверени и трудно работят с програмите. Това се получава поради лошо съдействие от страна на техните счетоводни къщи.

Важно е да се отбележи, че преди ресторантьор, аз съм гражданин. Заради Covid-19 загубихме много хора. Здравето на моето семейство, моите служители и моите клиенти е на първо място. Вирусът не си е отишъл и ще сгрешим, ако приемем добрата тенденция с цифрите като победа. Предпочитам да не работим, но при условие, че получаваме адекватни обезщетения!

Наварти Щерева, собственик на ресторант „Ефир 100” : Това, което се случва е геноцид

Отношението на държавата към ресторантьорския бранш може да се определи само с една дума и тя е ГЕНОЦИД.  До този момент нито фирмата ми, нито някой от служителите е получил дори и стотинка помощ от държавата. Това, което ни спасява са нашите лоялни клиенти, за които приготвяме храна за вкъщи.

Първото затваряне го минахме криво ляво. Макар и бавно работата през лятото започна да се възстановява. Почти бяхме успели да върнем предишните обороти, когато започна вторият локдаун. Кандидатствали сме по всички възможни програми и досега няма нито стотинка помощ от държавата. Служителите ни също не са получили обещаните 24 лева , които са смешни като компенсация. Ако не работехме с доставки, как щяха да живеят – да си плащат сметките, храната, кредитите? Как щяха да посрещнат празниците?! Това е пълна подигравка.

Нашият ресторант е на пазара от 30 години, а персоналът ни от 20 не е сменян. Аз не мога да си позволя да се разделя с лека ръка с обучени хора, които са се превърнали в част от семейството ми.

А в същото време виждаме, че по различни поводи има струпване на много повече хора, отколкото влизат в един ресторант. Да не припомняме опашките пред хипермакетите по Коледа. Нямам нищо против традиционните събирания по празниците, но това е двоен стандарт. Къде е логиката да работят ресторантите на хотелите, а нашите да са затворени?

Аз нямам обяснение защо държавата се отнася по този начин с бранша, който генерира огромни приходи за бюджета. И по веригата има десетки хиляди хора, които си вадят хляба – персонал, доставчици, винопроизводители, селскостопански производители.

Не изключвам варианта с колегите да последваме примера на италианците и да отворим заведенията – аз бих се включила.

Тодор Танчев, собственик на "Tams House": Ресторантите не са развъдник на бацили, санитарно-хигиенните мерки навсякъде са еднакви.

Според мен мярката е нелогична, тъй като санитарно-хигиенните мерки са подобни. Хотелите и ресторантите се поддържат по един и същи начин. Струва ми се  много подходящо, а и става предпоставка за  голямо разделение. Особено при заведения като нашите в Капана, където капацитетът е много малък и можем да си позволим повече контрол.

Надявам се това да не повлияе на хората и да се насади мнението, че баровете са развъдник на бацили, а хотелите и големите хранителни магазини не са. Струва ми се, че се правят опити да се наложи подобно разделение. Малко е парадоксално магазините, от които всички ние пазаруваме, да може да работи, а ние – не.

Ако говорим за обезщетения, ние кандидатствахме за една от програмите, но нито сме одобрени, нито имаме официален отказ. Бяхме кандидатствали за програмата „Запази ме“, до момента ни е изплатен един ден от месец ноември.

Но ние българите сме малко по-странни хора в това отношение, не сме свикнали да протестираме. Сценариите зависят от това до каква степен огладнее народът, може да се стигне и до излизане на улиците. Според мен обаче няма да се случи нищо по модел на Италия.

Но категорично не ми допада идеята на колеги, които категорично нарушават мерките. Няма да забогатеят, но за сметка на това можеш да допринесеш за увеличение на бройките. Всеки има лични празници и събития, които може да отпразнува у дома, в тесен кръг. А ако искаш храна от ресторант, можеш да си я поръчаш. Най-малкото не е солидарно към останалите, които отговорно да спазваме мерките.

Новото предложение, което се лансираше днес, за отваряне на 50% е добра марка. Аз гледам на нещата от ресторантьорска гледна точка – заведенията за хранене работят при по-различни условия и се предполага, че до 22:00 гостите ни ще са приключили с вечерята и ще си тръгват. Има разлика между кръчми и ресторанти.

Струва ми се, че ако отворят заведенията през март, това ще бъде по-добрият вариант за самите браншовици. Имайки предвид, че януари и февруари са най-слабите месеци, инвестицията, която те трябва да направят , няма да се оправдае. През март шансовете са по-големи. Затова и забелязвам, че много мои колеги нямат стимул да работят, не желаят да се занимават вече с това. А един рестарт изисква солиден капитал.

Стоян Даскалов, съсобственик на рок и бар "БезистенЪ": Няма разцепление, каквото е за нас – такова е за всички!

Аз съм съгласен, че при ресторанти с хотелска част ситуацията е много по-сложна. Това е така, защото там персоналът е много по-голяма бойка. Ако един хотел бъде затворен, отварянето му след това ще се окаже много сложна процедура.

Въпреки това, ако един ресторант отвори в този момент, ще му е необходимо време да възвърне загубения човешки ресурс. Голяма част от персонала се пренасочи към други дейности. Мой познат, работещ като главен готвач в известно пловдивско заведение, ми сподели, че дори да се разреши отварянето, към днешна дата самите собственици нямат тази възможност .

Но каквото е за нас, такова е и за всички. В цяла Европа положението е сходно. Не усещаме разцепване между браншовиците, на никого не му е лесно. При самите мерки не биваше да има подобни разделения. Ние самите вложихме огромни инвестиции за закупуване на всички необходими пособия, с които да осигурим безопасност. Въпреки това те отново ни затвориха. За капак, на опашките на ледената пързалка в Пловдив се редяха десетки хора без предпазни средства. А в началото на леда имаше стотици, които се пързаляха без маски.

А ако говорим за обезщетения, аз съм кандидатствал само за „Запази ме“. И ми е преведено за един ден от ноември месец. По отношение на възможни сценарии- единственото, което може да се случи тук, е някой да се направи на тарикат и да отвори, въпреки мерките. А после да получи честитка от РЗИ. Подобни бунтове, сходни с тези в Италия, ми се струват нереалистични.