Съюзът на ветераните от войните на България отличи кмета Здравко Димитров с награден знак за признателност. Той се връчва на граждани с принос към Съюза и за подпомагане на ветераните от войните.

Отличието прие зам.-кметът по обществен ред Йордан Ставрев по време на областна отчетно-изборната конференция на Съюза. 

„Вие сте активни участници в честването на бележити дати от военната ни история, националния празник на Република България – 3 март и официалните празници, полагате грижи за паметниците и паметните плочи на загиналите за свободата на Отечеството“, приветства ветераните зам.-кметът и им пожела крепко здраве и висок дух. Специален гост на събитието бе О.Р. капитан Марин Узунов, който утре ще отпразнува своя 100-годишен юбилей. От името на кмета Здравко Димитров, Йордан Ставрев предаде специални благопожелания и поздравителен адрес. 

„Пожелавам ви да съхраните бодростта на духа си и да предавате натрупаната мъдрост на поколенията след Вас. Бъдете за пример как се живее, прощава, обича и побеждава“, се казва в поздравлението.

От своя страна капитан Узунов сподели, че тайната на дълголетието е човек да не се ядосва за нищо, а да е винаги засмян. Той пожела на всички здраве и спокоен живот. 

Участие в конференцията взеха още областният управител на Пловдив Йордан Иванов, председателят на областния управителен съвет на Съюза на ветераните от войните на България О.З. майор инженер Атанас Хаджиев, началникът на Регионално управление по образование – Пловдив Антоанета Пакова, зам.-командирът на Съвместното командване на специалните операции Йордан Йорданов.  

Животът на Марин Узунов е изключително интересен. Той е роден в с Старосел. Бил е войник в Казанлък противовъздушен полк. От септември 1944 г. до май 1945 г. заминава с приятели на фронта -втора фаза. На фронта е бил командир на зенитна артилерия и председател на войнишки комитет, който следи да не се появят предатели и провокатори. Маршал Толбухин разделя българската армия на два корпуса. Техният полк е имал задачата да поддържа и да не позволи германците да минат в гръб на настъпващите руски и български войни.

Първи корпус, в който се пада и неговия 23-шипченски полк, са участвали в обсадата на Малибор. Най-тежките боеве са били през март 1945 г и по-късно до Берлин.

На връщане в унгарския град Надканижа до Балатон участва в парада за победата. Там случайно се среща със сестра си Генка, която е мед. сестра на фронта. Има брат Иван, който е бил партизан и участник в първата фаза на войната.

След войната завършва Висшата военна школа в Велико Търново за политически офицери. В Пловдив е бил зам.-командир по политическа дейност в Областния щаб на армията при полковник Петков. Става запасен офицер - капитан.

Животът продължава на цивилния сектор. Завършва задочно строителен техникум и работи в Домостроутелен комбинат, в отдел Строителство и благоустройство в община Пловдив по времето на кмет Диран Парикян (71-79 година). Отговарял е за 13 села в яката на Родопите. (Водопроводи, трафопости, пътища и други благоустроителни дейности). Пенсионира се в Жилищно строителство (сега Пловдив инвест) като ръководител отдел.