Трупата на Драматичния театър подари пореден изключителен спектакъл на публиката си с премиерата на „Едип и пророците”. 

Историята на идеалния трагичен герой, както го определя Аристотел, бе претворена на сцена по неподражаем начин и извън обичайните очаквания на зрителите за класически театър. Изключително въздействаща сценография (Мира Каланова) – истинска картина от светлини и отражения, необичайни костюми – инсталации (Марина Райчинова), музика (Петя Диманова), рамкираща всяка сцена и даваща ѝ особен ритъм, красиво движение на актьорите, текст (Александър Секулов), който извежда историята извън пределите на Тива и някак ни кара да се замислим за нашите си – днешните (лъже)пророци – всичко това видяха и преживяха зрителите в Голямата зала на Драмата.

И въпреки че спектакълът си има своите кодове, своите паралелни послания, митът за Едип е жив. Разказан ясно и изведен до чистия знак – един мъж, една поличба, една невъзможност да предопредели съдбата си и едно проглеждане в мига на най-голямото пропадане. И за финал една отворена врата, зад която не знаем какво се крие – безграничното зло и варварите, или светлината.  Въпрос на личен избор или предопределеност?

Или пък онова, което самият Едип вижда - че Тива ще бъде напусната и изоставена от всичките си жители, поведени от напълно сляп водач и "сбогувайте се с всички изкуства, защото театрите ще изгорят, арените ще се покрият с пепел и неграмотните ще бъдат алфа и омега". Звучи ли стряскащо актуално за нашето днешно битие и съдба?

Както винаги и в „Едип и пророците” Диана Добрева е неподражаема, този път и в ролята на актриса, макар и безсловесна. И в този спектакъл всеки детайл е естетически издържан до край, като нейн запазен знак.

За актьорите няма какво да говорим  - Константин Еленков се справя изключително с тежкия и обемен текст, Маргита Гошева, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Ивайло Христов, Борис Кръстев, Мартин Раков, танцьорът Златко Шарков  – всичките правят забележителни роли.

„Едип и пророците” е достойният финал на една внушителна като заявка, амбиции и крайна реализация трилогия – „Пътуващият човек”. Какво по-хубаво от това пътуващият човек да поеме към последната си посока – към себепознанието, проглеждането и мъдростта!

Екипът, реализирал „Одисей”, „Коприна” и „Едип и пророците”, ще остане завинаги в хрониките на българския театър. Смело петгодишно пътешествие, размах, какъвто рядко се среща на българска сцена, и огромна  работа и творческа, и на технически екипи.  Неслучайно Пловдивският театър се радва на солидна публика, която е постоянна и гледа всяка нова продукция.




Фотографии: Георги Вачев, Драматичен театър-Пловдив