През последните години България прави стъпки към модернизация на образованието чрез изграждането на STEM центрове. Това са пространства, в които наука, технологии, инженерство и математика се преплитат в иновативна, практическа и вдъхновяваща образователна среда. Над 2 100 училища вече имат одобрени проекти за изграждането им, а в над 430 от тях кабинетите са в процес на реализация с подкрепата на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Кабинетите с 3D принтери, роботи, интерактивни панели и облачни платформи вече са факт в стотици училища из страната, но въпреки това много учители все още се чувстват несигурни да използват новите технологии ефективно. Пространствата, замислени като двигатели на образователната промяна, рискуват да се превърнат в паметници, а за преодоляването на тази бариера е необходима целенасочена подкрепа. Учителите имат нужда от обучения и споделени добри практики, за да се трансформира ролята на учителя от лектор в дизайнер на учебни преживявания.

За да разберем дълбочината и посоката на тази трансформация, разговаряхме с двама ключови участници в процеса. Иван Драганов, експерт по дигитални иновации в образованието и съосновател на обучителната платформа Skill Catalyst и Венета Иванова, учител в СУ "Черноризец Храбър" – Пловдив, която ежедневно работи в STEM среда и реализира междупредметни проекти с учениците си.

Според Иван Драганов STEM центровете не са просто оборудвани кабинети. Те са екосистема за учене, в която учениците развиват критично мислене, умения за решаване на реални проблеми, креативност и колаборация — качества, които ще са ключови в бъдещата икономикa. Допълва, че интеграцията на наука, технологии, инженерство и математика в практически проекти е най-силният двигател на трансформацията в образователната среда.

У нас подготовката за работа с изкуствен интелект и тази в STEM кабинетите е неравномерна, признава експертът. Според него, България има нужда от фокусирана, модулна национална програма за обучение на учители, базирана на партньорства с университети и технологични компании. В нея трябва да се комбинират онлайн курсове, присъствени работилници и система за сертифициране.

"Обученията в момента са твърде общи. Необходими са практически модули, менторство и регионални мейкърспейсове, както и платформа за обмен на добри практики," добавя той. „Започнете с малки стъпки – един инструмент, един проект. Не чакайте перфектност. Учете се от опита, включвайте учениците в решенията и не се страхувайте от провал. Вие сте вдъхновители и вашият ентусиазъм е заразен“, споделя Драганов.

Докато някои учители, особено тези в горните класове вече преподават основи на AI и използват инструменти като ChatGPT за генериране на идеи и адаптиране на уроци, други все още се чувстват несигурни. 

"Няма национален стандарт или система за сертифициране по темите като етичен ИИ, prompt engineering или управление на големи данни," казва Драганов. Инструментите се използват спорадично, най-често за създаване на съдържание, но редки са случаите на автоматизирано оценяване или анализ на учебен напредък.

Иван Драганов очертава три основни типа бариери, които предаставляват пречките за учителите.

Системни и инфраструктурни – недостиг на техника, липса на поддръжка, ограничено финансиране.

Педагогически – несигурност в работата с технологии, липса на менторска подкрепа, нужда от преквалификация.

Културни и организационни – учебни програми, базирани на писмени тестове, които не насърчават креативност и екипна работа.

В платформата Skill Catalyst, екипът на Драганов разработва обучителни програми, които показват на учителите как да използват изкуствен интелект за създаване на видео, аудио, текстово и визуално съдържание, как да изграждат индивидуални учебни пътеки и как да използват AI за персонализация на обучението.

"Вярваме, че учителят трябва да бъде творец на учебния процес, а AI – негов асистент, който му връща най-ценното: време и вдъхновение," казва той. Чрез геймифицирани симулации, виртуални лаборатории и инструменти за самооценка, STEM средата се превръща в динамично и адаптивно пространство.

"Не става дума за добавяне на нови уреди към старата програма, а за промяна в подхода на преподаване – от фронтално към ученически-центрирано обучение, в което проектите са водещи, а технологиите са средство, а не самоцел", коментира той.

Драганов подчертава, че учителят в STEM среда трябва да бъде дизайнер на преживяване, а не просто източник на информация. Освен увереност в боравенето с 3D принтери, роботи и дигитални лаборатории, необходимо е владеене на проектно-базирано обучение и дизайн мислене, чрез което учениците преминават през процеси като емпатия, дефиниране на проблем, прототипиране и тестване на решения.

"Използването на интерактивни платформи, облачни услуги, симулации и виртуални среди превръща ученето в лично и ангажиращо преживяване," отбелязва той.

STEM на практика: Историята на СУ "Черноризец Храбър" – Пловдив

Венета Иванова е сред учителите, които са преминали през целия път – от първите експерименти с интерактивни панели до ръководене на сложни междупредметни STEM проекти.

"Всичко започна с ясна визия – да подготвим децата за свят, в който технологиите и междупредметните връзки са основа на всяка професия," спомня си Иванова. Учителите преминават обучения, учат се да работят заедно, създават собствени проекти, но най-големият напредък идва от споделянето на опит между колеги, категорична е тя.

Иванова споделя, че след въвеждането на STEM подхода, преподаването в училището става по-гъвкаво и свързано с реалния свят. Уроците са не просто предаване на знание, а създаване на умения. Учениците търсят решения, изследват, правят проекти, аргументират и презентират. Разказва и че промяната не е била само техническа.

„Преминахме през серия от обучения – не само за да овладеем технологиите, но и за да развием нов подход към преподаването, базиран на индивидуалните нужди на учениците,“ казва Венета. Ключова роля изиграло споделянето на добри практики между учителите, както и създаването на споделени проекти.

„Културната промяна беше най-трудна – да преминем от система, базирана на предаване на знание, към такава, в която учениците изследват, откриват и създават.“ Това изисква не само педагогическа трансформация, но и доверие в способността на децата да се справят с отговорностите на ученето чрез проекти.

С въвеждането на STEM, методиката в училището на Венета се е променилa коренно.

„Учениците вече не чакат отговорите – те ги търсят активно, анализират и аргументират. Това развива критическо мислене, креативност и увереност.“

Сред най-впечатляващите успехи е интердисциплинарният STEM проект „Дигитален туроператор“. Ученици от гимназиален етап създават туристически уебсайт и виртуална туроператорска фирма с авторски пътешественически пакети, насочени към български и чуждестранни туристи. Проектът обединява знания от няколко учебни предмета – информационни технологии, география, предприемачество и английски език и поставя акцент върху практическото приложение на наученото.

Учениците проучват културни и природни забележителности из различни региони на България, като използват ГИС карти и интерактивни приложения. Разработват собствен бранд, маркетингова стратегия и конкретни туристически предложения, които включват логистика, настаняване и екскурзоводски услуги. Подготвят реални бюджети, ценови оферти и презентации за клиенти.

Техническото изпълнение е изцяло в ръцете на учениците. Tе изграждат уебсайта чрез Google Sites, използват Google Maps, Earth и други ГИС инструменти за визуализация на маршрутите. Всички материали са преведени на английски език, което развива езикови и комуникационни умения, както и способността за работа с терминология от реалния туристически сектор.

Проектът е пример за това как интегрираното обучение в СТЕМ среда може да превърне учебния процес в реално преживяване, което вдъхновява, мотивира и подготвя учениците за света отвъд класната стая.

„Подготовката за такива уроци е по-ангажираща, защото трябва да съгласуваме учебните програми между различни дисциплини. Изисква се креативност, планиране и постоянна комуникация между учители. Но резултатите са толкова вдъхновяващи, че усилието си струва.“

Венета съветва всички, които се колебаят дали да започнат:

„Започнете с едно нещо – един инструмент, една идея, един малък проект. Страхът намалява, когато видиш как учениците реагират с ентусиазъм и увереност. Технологиите се учат, но нагласата е решаваща. Трябва да си отворен към новото и готов да учиш заедно с учениците си“, коментира още тя.

Готови ли са учениците за бъдещето?

„Определено!“ отговаря уверено Венета. „Те развиват умения, които не могат да бъдат автоматизирани – критическо мислене, работа в екип, креативност, комуникация. Това е валутата на бъдещето. Най-вълнуващото е да виждам как учениците решават реални проблеми с реални инструменти. Това е същността на нашата работа – не просто да преподаваме, а да вдъхновяваме. Да направим училището място за откритие и възможности, а не просто институция за оценки“, завършва тя.