От учебната 2026 – 2027 година българските ученици ще учат по напълно обновени стандарти, в които изкуственият интелект (ИИ) вече няма да бъде просто технологична иновация, а неизменна част от класната стая. Министерство на образованието и науката публикува за обществено обсъждане мащабни промени в Наредба № 5 за общообразователната подготовка, които целят да подготвят децата за предизвикателствата на утрешния ден.

Проектът, който е отворен за обществени консултации до 24 април 2026 г., предвижда изграждането на цялостна "ИИ грамотност". Основната философия на промените е ясна: изкуственият интелект трябва да бъде помощник и средство за обогатяване на познавателния процес, а не заместител на човешкия труд. Идеята е формиране на умения за отговорно и етично използване на изкуствения интелект в подкрепа на обучението, както и за разпознаване на съдържание, създадено от ИИ.

Ето какви са най-важните промени, които ще засегнат всички етапи на образованието – от началния курс до завършването на гимназия:

Край на сляпото преписване: Критично мислене и анализ в часовете по хуманитарни науки

В обучението по български език и литература учениците ще бъдат учени как да задават ефективни задачи (промптване) на изкуствения интелект и как да правят разлика между текст, написан от човек, и такъв, генериран от машина. Гимназистите ще трябва да развиват умения за разпознаване на алгоритмични предразсъдъци, подвеждащи внушения и манипулативни техники като deep-fake и clickbait. Предвижда се младежите да използват ИИ и за редактиране на собствените си текстове, но и критично да оценяват редакционни предложения. Подобни цели са заложени и в чуждоезиковото обучение, където технологиите ще помагат за самопроверка и оценка на достоверността на информацията.

В часовете по философия и гражданско образование акцентът ще падне върху предпазването от дезинформация и култивирането на съзнание за етичните измерения на изкуствения интелект.

STEM дисциплините: 3D модели, симулации и анализ на данни

Точните и природните науки ще претърпят сериозна дигитална трансформация. В математиката ИИ ще се използва за откриване на закономерности, визуализация на данни и моделиране на вероятности и статистика. В часовете по природни науки (физика, химия, биология) учениците ще работят със сложни 3D модели и симулации на недостъпни за непосредствено наблюдение явления, създадени с помощта на изкуствен интелект.

Изкуство от ново поколение: „Хибридни“ творби

Една от най-любопитните новости е в сферата на изкуствата - изобразително изкуство и музика. Учениците ще изследват границата между човешкото и машинното творчество. Те ще създават "хибридни" произведения, комбинирайки собственото си въображение с генеративните възможности на ИИ, като същевременно ще се обучават на стриктно спазване на авторските права.

Технологии и програмиране

Естествено, технологичните предмети, като компютърно моделиране, ИТ и информатика ще бъдат гръбнакът на новите знания. Там учениците ще усвояват принципите на работа на алгоритмите, ще създават и оптимизират дигитално съдържание чрез генеративни модели и ще научат как да защитават личните си данни при работа с умни асистенти.

Новата роля на учителя

Въпреки високотехнологичния скок, от МОН са категорични: водещ фактор в обучението остава учителят. Неговата роля обаче се надгражда – той вече ще бъде "интелектуален наставник и навигатор в сложната информационна среда".

Добрата новина за данъкоплатците е, че внедряването на тези мащабни промени няма да изисква допълнителни финансови средства от държавния бюджет. Очакванията са новата учебна среда да стане много по-близка до начина на живот на съвременните ученици, което рязко да повиши мотивацията им за учене.