Надеждата за възраждането на тролейбусния транспорт в Пловдив започва да угасва. Тази седмица Общо събрание на кредиторите на „Градски транспорт – Пловдив” АД единодушно реши цялата въздушно-контактна мрежа да бъде свалена на територията на Община Пловдив. Това означава, че близо 200 км мрежа, част от която нова и неизползвана, ще бъде демонтирана, складирана и продадена на търг.
Предложението бе направено от синдика на дружеството в несъстоятелност Николай Митов, а всички кредитори са го подкрепили в това число НАП, Община Пловдив и другите институции, които си чакат дълговете от дружеството.
Мотивите на синдика са, че дружеството неведнъж е уведомявано от Община Пловдив, че мрежата е опасна, тъй като застрашава живота и здравето на хората. Той е приложил и експертни становища за състоянието на мрежата, както и доклади на Община Пловдив и районните кметове. Очаква се решението на Събранието на кредиторите да бъде обжалвано от изпълнителния директор на дружеството Ангел Батаклиев.
Освен, че Пловдив ще загуби шанса да възстанови този вид транспорт, то може да се стигне до абсурдна ситуация, при която свалените жици да увеличат още повече дълговете на дружеството, вместо да обезпечат кредиторите.
Пример за това е договор за изпълнение от 2016 година за сваляне на тролейбусните жици между район „Централен” и „АВИС Инженеринг” на стойност от 300 000 лева. Тогава срещу тази сума са свалени 25,192 км контактен проводник и съпътстващата инфраструктура към въздушно-контактната мрежа. Това са участъците по бул. „6 септември” от Митрополията до Съдебната палата, цялото кръстовище около Чифте баня и бул. „Цар Борис III Обединител” до Тунела – север, бул. „Христо Ботев” от Коматевския възел до бул. „Източен” и бул. „Васил Априлов” от „Пещерско шосе” до бул. „6 септември”. На базата на този договор от компанията, която е специализирана в транспортна инфраструктура са взели 300 000 лева. Без да добавяме разходите по съхранението и охраната на самата мрежа, след това синдикът е продал цялата тази въздушно-контактна мрежа за 160 00 лева!С други думи – за тези дейности са дадени два пъти повече средства, отколкото кредиторите биха получили.
Ако си приеме този договор за образец при бъдещи дейности при въздушно-контактната мрежа, то ще излезе, че при налична около 200 км мрежа въздушно-контактна мрежа ще трябва да се платят 2,5 млн. лева за свалянето й. При продажбите, които се организират от синдика, то тази мрежа ще се продаде за 1,25 млн. лева. Това поражда пълен икономически нонсенс.
Големият въпрос е кой ще свали тази въздушно-контактна мрежа. Ако отново се мине през договор с Община Пловдив и тя инициатор на свалянето, то от парите на пловдивчани ще бъдат взети 2,5 млн. лева за свалянето й, а връщането им е напълно неясно. Причината е, че дори да се реализира печалба при продаването на мрежата, то първите кредитори, които имат вземания от дружеството им по закон са държавните дружество като НАП и НОИ. Твърде вероятно е, както стана дума приходите да бъдат много по-малко от разходите по свалянето на мрежата. Все още Община Пловдив дори не е получила средствата си от гореописаната свалена мрежа.
Очаквайте продължение!