По- лошо не може да стане, казал песимистът. Може, може, отговорил оптимистът. Горе- долу в такава ситуация сме в навечерието н поредните предсрочни парламентарни избори. След почти незабележимата предизборна кампания, която съдържаше предимно агресия и заплахи , вместо конструктивни послания и решения за излизане от кризата, утре ще трябва да направим поредния избор. Очакванията са за ниска избирателна активност и между 7 и 9 партии в парламента. Което означава, че ще получим от същото, но вероятно в по-големи дози.

Всъщност процесите, които текат в по-близък и по-далечен световен план ни показват, че макар повечето хора да смятат, че нищо не зависи от тях, с едно не особено голямо усилие като гласуването могат да променят доста неща. Само преди броени дни молдовците успяха да обърнат купения вот, който целеше да отклони държавата от пътя й към Европа.

През последните години стандартът на живот в България осезателно се подобри, което в голяма степен успокои българите, които делегираха цялата отговорност на политиците. В болшинството си хората не искат да променят света. Не ги интересува политиката. Искат да имат жилище, работа, достъп до образование и здравна помощ , пари и свободно време, в което да пътуват и да се забавляват.  Разбира се, дори да имат тези неща, те продължават да се оплакват, но също така не желаят да се разделят с нищо от гореизброеното. Също така искат да има справедливост, свобода на словото, свобода да пътуват, да избират. Но смятат, че като не гласуват наказват политическата класа, която не може да им осигури всички екстри, които желаят. Очевидно не им прави впечатлание колко е кратко времето, в което могат да загубят всичко, което приемат за даденост, решавайки да заменят извоюваните демократични ценности за лъжливи обещания и манипулативна пропаганда. 

Демокрацията никога не бива да се приема за даденост.Тя е колективно постижение  и  колективна отговорност. Демокрацията започва с  гласуване на изборите, а взетите решения  оказват влияние върху живота на всеки от нас.

Абдикирането от гражданското ни право на глас развързва ръцете на тези, които искат да ограничат възможността ни да избираме по принцип. 

Ниската избирателна активност ще доведе до по- голяма  тежест на корпоративния и  купен вот, ще отвори широко вратата за маргинални структури, в парламента ще се приемат  закони с ПР- ефект, които по никакъв начин няма да направят обществото ни по- проспериращо.

А в момента икономиката буксува, следващият парламент трябва  спешно да приеме бюджета за 2025 година, промените в Плана за възстановяване и развитие, да смени Висшият съдебен съвет, който е с изтекъл мандат и шефовете на регулаторите, и още , и още. 

Апатията е най- прекия път към безплодните парламенти и политическата криза, на които сме свидетели вече 4 години. Само с претенции и без усилия няма да се получи. Колкото и "всички да са маскари", във всяка листа има хора, доказали във времето своите способности и почтеност. Заложете на тях и не забравяйте, какво са какво казва Великият комбинатор Остап Бендер : Спасението на давещите си е дело на самите давещи се!