Трябва да се преценява индивидуално дали да се имунизират хората, преболедували COVID-19. Установено е, че между 70 и 90% изработват имунен отговор, който достига пикови стойности към третия месец и трае поне шест месеца.

„Затова ние не съветваме ваксинация на преболедувалите в първите три месеца.  Според някои автори ваксинирането може да се задържи до шестия месец. Възможно е да се изследва количеството на антителата, за да се прецени до известна степен, но не напълно, дали има имунитет след преболедуване. И това е достатъчно, за да се прецени дали човекът да се ваксинира, или не”, коментира пред БНР проф. Марияна Мурджева.

Според клиничния имунолог, ректор на Медицинския университет в Пловдив и член на Националния ваксинационен щаб стойностите трябва да надхвърлят поне два или три пъти това, което е посочено като горна референтна граница.

„Не мога да коментирам конкретни стойности, защото различните методи, с които се работи в имунологичните лаборатории, и различните тестове, които се използват, имат различни горни референтни граници. Когато има наличие на антитела над тези референтни стойности, ние считаме, че имунната система на преболедувалия е поне защитена с изработените антитела. За съжаление, не можем да гадаем дали в настоящия момент има клетки, които също могат да го защитават. А те са водещи в имунния отговор”, допълни проф. Мурджева.   

Тя обясни, че ваксините създават изкуствен имунитет. Той е еднакъв с този, който се създава след преболедуване от естествената инфекция. Но на този етап не се знае колко ще продължи имунният отговор след ваксиниране.

„Направени са клинични изпитвания на двете ваксини – на „Пфайзер“ и „Бионтех” и тази на „Модерна”. Има публикации, които изследват имунния отговор до три месеца след поставяне на ваксина. По принцип знаем, че вирусните заболявания индуцират по естествен начин придобит хуморален и клетъчен тип имунен отговор. Хуморалният имунитет е свързан с изработване на антитела, които циркулират в кръвта, посрещат вируса и го неутрализират. Има данни, че такива антитела се образуват в имунната ни система след ваксиниране с тези две ваксини. Клетъчният имунитет пък се поддържа от цитотоксичните лимфоцити, които атакуват заразените с вирус клетки и ги обезвреждат”, обясни проф. Мурджева.

По думите й, страничните реакции след ваксинирането могат да бъдат локални и системни. Към локалните се отнасят болката около мястото на инжекцията, дискомфорт, зачервяване, леко подуване. Системните са свързани с умора, отпадналост, повишена температура. Най-сериозните усложнения, описани до момента, са свързани с появата на анафилактичен шок. Затова препоръките са ваксинираният да остане 15-20 минути на мястото, където е направено ваксинирането, за да се реагира, ако се наложи. Що се отнася до леталния край, липсват ясни доказателства дали ваксинирането е допринесло за смъртния изход, или той е причинен от някакво заболяване. Двете ваксини у нас - на „Пфайзер“ и на „Модерна“, са получени по изключително пречистена технология. Евентуална алергична реакция може да бъде предизвикана от добавките към ваксините“. 

Има пояснения при кои случаи не трябва да се прилага ваксината - при остър период на инфекция, при хора с тежки заболявания или с имунни дефицити, при някои онкоболни пациенти. 

„Липсват завършени проучвания от независими източници за някои заболявания. Не се съобщава дали са ваксинирани и проучени болни с автоимунни заболявания, бременни жени. Не са провеждани проучвания за взаимодействие на ваксините с други лекарства. Съобщава се, че трябва да се прилагат внимателно при лица с антикоагулантна терапия”, каза проф. Мурджева.

Тя уточни, че ще има малка група ваксинирани, които е възможно да са заразени с Covid-19 и да развият заболяването до две седмици след поставянето на ваксината, „но това е така, защото организмът им няма да има все още създаден имунен отговор“.