Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив все по-устойчиво се затвърждава като Център за върхови постижения, в който се развива наука на световно ниво и към който интересът от страна на родни и чуждестранни научни институции и представители на бизнеса се увеличава. 

Към днешна дата проектите, върху които се фокусира дейността на Центъра, вече са десетки. Това е ключово за просперитета му, тъй като той не получава бюджетна издръжка от държавата, а се издържа и функционира благодарение на алтернативни източници на финансиране като европейски програми и сътрудничество с компании.

Основният проект, с който ЦРСББ бе изграден в квартал Тракия, е „PlantaSYST“. Той бе одобрен за финансиране през 2017 г. по програма “Хоризонт 2020” на Европейската комисия (ЕК), в рамките на финансовия инструмент “Teaming” и в условия на много силна конкуренция. Освен това, допълваща подкрепа за изграждането на модерния кампус на ЦРСББ бяха осигурени по ОП НОИР от българското правителство.

Главна цел на Teaming проектите е подпомагане на страни от Европейския съюз с по-нисък научно-изследователски и иновационен индекс. Насърчаването на изследователска дейност в подобни държави се случва чрез изграждане или надграждане на Центрове за върхови постижения, какъвто е ЦРСББ. От ключово значение за успеха на такива проекти са партньорствата с научни организации от по-развити страни и ЦРСББ работи в тясно сътрудничество с Университета в Потсдам, Германия, както и с „Макс Планк“ Института по молекулярна физиология на растенията, Потсдам-Голм, Германия.

 „Това партньорство допринесе значително за успеха на проекта „PlantaSYST“ и основаването на ЦРСББ в Пловдив. Общото финансиране на проекта възлиза на 30 млн. евро. Половината от тази субсидия е от ЕК и е предназначена основно за човешки ресурси, административни и режийни разходи, докато другата половина беше осигурена по ОП НОИР за строеж на научния комплекс и техническо оборудване от последно поколение”, разказа д-р Веселин Петров, специалист в отдела по Финансиране на ЦРСББ и главен асистент по Биохимия в Аграрния университет в Пловдив.

С времето локацията на ул. „Свети Княз Борис I - Покръстител“ в Тракия се оформила като ключова за мобилността и гъвкавостта в Центъра. От една страна, той се намира на достъпно място в града под тепетата, от друга разположението на самия град също е благоприятно, защото „Пловдив е донякъде центърът на биологията в България. Тук има Медицински университет, единствените за страната  Аграрен университет и Университет по хранителни технологии, както и силен факултет по Биология в ПУ. Градът има голям потенциал, затова ние се стремим да привличаме млади хора, които искат да развиват научна кариера в България“, допълва д-р Веселин Петров. 

Върху какво работят и какви са постиженията на учените от Центъра по растителна и системна биология и биотехнология? В работата на Центъра проектите, които имат отношение към промените на климатичните условия, са от голямо значение. 

„Един от първите големи проекти, който спечелихме, е с акронима “RESIST”. Той възлиза на малко над 1 млн. евро, които получихме с цел да работим за подобряване устойчивостта на културните растения към воден дефицит. В този проект използваме два подхода – единият включва задълбочено изследване на един защитен растителен вид, който се среща главно на територията за България – Haberlea rhodopensis (т.нар. Родопски силивряк или Орфеево цвете). Това е възкръсващо растение, което може да оцелее дори след пълно изсушаване, т.е. притежава уникална вегетативна устойчивост към изсушаване. Такива растителни видове има много малко в целия свят – малко над 200 са цветни растения. Ние проучваме механизмите на родопския силивряк, които допринасят за неговата устойчивост и които потенциално могат да бъдат използвани при отглеждането на стопанско-значими култури с цел подобряване на тяхната устойчивост в условията на климатичните изменения. Другият подход, който използваме по RESIST, е изучване на механизмите на действие на различни био стимулатори. Идеята отново е да проучим как може да се подобрят качествата на различни култури (домати, пипер и др.) с препарати базирани на екстракти от водорасли”, разказва д-р Петров.


Изсушено растение от вида H. rhodopensis

Haberlea rhodopensis е защитен растителен вид в Червената книга на България, затова учените от ЦРСББ са успели да патентоват полезен модел зa in vitro размножаване на растението в лабораторни условия. Освен устойчивостта на изсушаване, се изучават и вторични метаболити от това растение, които биха могли да се използват в козметичната индустрия.


H. rhodopensis се размножава по патентования in vitro модел на ЦРСББ

Един от новите проекти на ЦРСББ е с акронима BOOSTER. Този проект предстои да стартира тази година и е насочен към земеделието с конкретна приложна цел – увеличаване добивите на царевица и теф чрез разработването на иновативни стратегии за подобряване на сухоустойчивостта. В проекта българският център за върхови постижения работи в консорциум с голям международен екип от учени.

„Теф е характерна култура за Етиопия. За него все повече се говори, че е суперхрана и постепенно започва да навлиза на масовия пазар. Той е по-сухоустойчив от царевицата и изследвайки тези два вида, може да открием механизми, чрез които да се подобри тяхната устойчивост към воден дефицит. Това е важно, предвид климатичните промени, които се случват сега, и които ще настъпят в бъдеще. В този смисъл да имаме сортове и технологии на отглеждане, които ги правят по-издръжливи към засушаване, е от първостепенно значение“, допълни д-р Петров.

Голяма част от дейността на ЦРСББ е насочена към привличане на утвърдени учени от България и чужбина. Един от проектите на Центъра - CAFTA -, спечелен по програма „Вихрен“ на Фонд Научни Изследвания в България, привлича в страната изявен учен от университета Конкук, Южна Корея – д-р Актар Али. Д-р Али основа собствен научен екип в един от нашите отдели, чувства се добре тук и България му харесва. Той е един от многото учени и студенти, дошли в Пловдив заради работата си към центъра, които споделят, че градът под тепетата им допада. Намират го за приветлив и спокоен за живеене. 


Д-р Петров показва технологията, по която се извършва размножаване на възкръсващия растителен вид H. rhodopensis

 "Друг проект, с който много се гордеем, е „NatGenCrop“. Борбата тук беше голяма, защото той е по програма ERA Chairs, в която конкуренцията е много силна. Благодарение на този проект, успяхме да привлечем учен с изключителна научна експертиза от престижния „Макс Планк“ Институт по молекулярна физиология на растенията в Германия. Той основа един нов департамент в Центъра. Очакваме, покрай подобни проекти в ЦРСББ, да бъдат привлечени още много научни кадри от България и чужбина“, допълни д-р Петров.

Научните отдели на Центъра обхващат широк спектър от научни дейности и услуги. В един от отделите се обръща специално внимание на заболявания като псориазис и затлъстяване, в търсене на ценни растителни молекули и метаболити, които потенциално да бъдат приложени в медицината. 

Учените в отдела по Растителна клетъчна биотехнология вече са изолирали растителни молекули, които демонстрират висок потенциал. В момента те верифицират това откритие и проучват действието на тези молекули върху живи организми (нематода C. elegans), за да докажaт научно, че те могат да бъдат ефективни в борбата срещу затлъстяването. 

Очаква се учените на Центъра съвсем скоро да се пренесат и в новия научен комплекс, който е оборудван с технология на световно ниво. Предстои през есента и провеждането на 2ра Международна конференция по Растителна Системна Биология и Биотехнология, която се организира от Центъра и привлича учени от целия свят.