Близо три години малко село в полите на Родопите води тиха, но решителна битка за своето бъдеще. Още с влизане в населеното място ви посрещат табели, закачени по оградите на всяка малка къща – местните са обединени и отдадени на тази идеята. Вярата им, че усилията няма да са напразни се колебаеше през годините, но днес сякаш е по-силна от всякога. Всички се поздравяват и питат с леко намигване – „чете ли новините?“
Хронологията
На 26 октомври 2022 година Министерски съвет публикува свое решение, с което информира, че дава право на дружеството „Запрянови – 03“ ООД да добива неметални полезни изкопаеми – мрамори, от находище „Делчевото – 2“, разположено в землището на село Горнослав. Новината, че Вакрил Запрянов – известен бизнесмен в региона, може да изгради кариера за срок от 35 години вдигна на бунт населението на близките села, които стартираха протести. От самото начало местните не искат тази кариера да се осъществи, защото за тях би било равносилно на унищожение – на природата, на инфраструктурата, на здравето им. Роди се силен обществен заряд, който и до днес е жив. Воден от три жени – Катерина Фратева, Руслана Бояджиева и Мая Христозова, инициативният им комитет премина през множество институционални премеждия, за да защитава каузата си. Десетки протести, съдебни битки на няколко фронта и две неуспешни обществени събрания по-късно – гордиевият възел сякаш започна да се разплита.
Защитена местност „Грамадлева чешма“ – как природата се бори за себе си
Очертанията на кариерата се разкриват едва при разходка из гористата местност. Отдалеч бъдещата работна площадка за добив на мрамори изглежда като див лес — тих, гъст и непокътнат. След като инвестиционното намерение на „Запрянови-03“ стана обществено достояние заради битката на местни жители, сдружение „Зелени Балкани“ насочи поглед към местността. Именно тук, сред дървета и мъха по скалите, ботаници откриват едно от малкото известни находища на защитения вид Родопски силивряк – известен като „Орфеево цвете“.
Екологът Христо Николов разказва в интервю за TrafficNews, че Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis) е едно от най-загадъчните и устойчиви растения в Европа – балкански ендемит и жив реликт от терциера. Уникалната му способност да се възстановява след пълно изсъхване – дори при екстремни условия като суша, студ и тъмнина – му е спечелила прозвището „възкръсващото растение“.
Родопски Силивряк
Многобройното находище, открито в землището на село Горнослав, е с над 5000 индивида и се намира в района на „Грамадлева чешма“. Освен Родопския силивряк, тук се срещат над 80 вида ценни растения. Други две също са редки и защитени видове – като Родопската горска майка (Lathraea rhodopea) и Черноморската ведрица (Fritillaria pontica). Районът съчетава три редки природни местообитания, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000.
„Хаберлеята е гвоздеят на нашето изследване – не говорим за единични екземпляри, а за находище, разпростряло се върху над 60 декара“, подчертава Николов. Ботаниците от БАН картографират местонахождението на туфите, а сдружението подготвя обстоен доклад със снимки и експертни становища. Предложението за обявяване на района за защитена територия е внесено в РИОСВ – Пловдив.
„Изследванията ни обхванаха не само растителността, но и животинските видове – влечуги, птици и други екземпляри, характерни за тази екосистема. Определихме координатите чрез съчетаване на данни от теренни наблюдения и анализ на уязвимостта спрямо планирания добив“, допълва той.
Според Христо Николов евентуалното изграждане на кариерата ще има опустошителен ефект:
„Ако проектът се реализира, този рядък реликтен вид просто ще изчезне. Ще бъде унищожена не само флората и фауната, но и целият ландшафт – необратимо...“
Находище на Родопски силивряк на мраморната скала
Затова природозащитниците настояват територията от 18 дка, в която се среща Родопският силивряк, да бъде обявена за защитена местност с името „Грамадлева чешма“.
На този етап е известно, че Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив е дала положително становище по предложението. Документите са изпратени в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което трябва да назначи експертна комисия за разглеждане на случая.
От „Зелени Балкани“ обаче алармират за липса на реакция от страна на МОСВ: „По закон министерството има 6 месеца срок, в който да се произнесе по предложението. Мина повече от година, но досега нямаме никаква обратна връзка. Компетентният орган се бави, а причината за това протакане не ни е известна. Имаме подозрение – дано те се окажат неоснователни“, казва Христо Николов.
Природозащитниците настояват за спешно разглеждане на предложението и реални действия от страна на институциите, за да се предотврати унищожаването на едно от най-ценните ботанически находища в региона.
Защо се бави МОСВ?
TrafficNews изпрати запитване до Министерство на околната среда и водите, с което целим да разберем разглежда ли се предложението на „Зелени Балкани“. От ведомството ни отговарят, че предложението е постъпило при тях през май 2024 г. чрез Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ-Пловдив). Последната извършва проверка на място и потвърждава, че територията „отговаря на критериите за обявяване като защитена местност“, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Впоследствие МОСВ разпраща предложението за становище до ключови институции – Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и Министерството на енергетиката (МЕ).
Конфликт на интереси – Природата vs. икономиката
Ако защитената зона бъде регистрирана в Държавен вестник, то осъществяването на добив или друг вид икономическа дейност би бил незаконен. Именно тук възниква конфликт. Напомняме, че концесионната площ е с общ размер 65,2 дка и напълно съвпада с находището на Родопски силивряк, т.е. с проекто зоната. Договорът с МЕ е сключен на 26 март 2024 г. и е със срок 35 години. Макар да не е влязъл в сила, той се появява като мотив в становище от 24 октомври 2024 г., дело на Изпълнителната агенция по горите.
Учреждението информира МОСВ, че част от предложената площ попада в отдадена концесия за добив на неметални полезни изкопаеми, въз основа на договор между Министерски съвет и фирмата „Запрянови-03“ ООД.
ИАГ, в чийто фонд са предложените за защита 1,8 хектара, изразява мнение, че площта на защитената местност трябва да се съобрази с границите на концесията, така че да не ги засяга. Казва, че не възразяват относно предложението на „Зелени Балкани“, стига то да не ограничава по никакъв начин бъдещите горскостопански и ловностопански дейности.
Туфи с Родопски Силивряк
Какво предстои?
МОСВ очаква становище от Министерство на земеделието и храните, за което е напомнила отново на 20 март 2025г..
„Независимо от горепосочените обстоятелства и предвид констатациите на РИОСВ - Пловдив (...) предстои МОСВ да се произнесе (...), изхождайки от консервационната значимост на територията и наличието на предмет на опазване в нея, както и в съответствие със становищата с МЗХ и ИАГ“, казват в отговор до TrafficNews от екологичното ведомство.
Така поставен, отговорът не дава конкретна насоченост – дали уникалното находище на толкова ценно растение ще получи законова защита, или ще отстъпи пред икономическия интерес на асеновградската фирма?
Скритите послания
С настъпването на пролетта Родопският силивряк в местността край Горнослав отново разцъфна. Красивата гледка радва всеки, който поема по стръмните пътеки нагоре към върха. Но... там не стъпват само природолюбители. При кратка разходка из терена се натъкваме на сини найлонови ленти – елементи, които рязко контрастират на естествения пейзаж. Предполага се, че това са маркери, поставени от инвеститора „Запрянови-03“, за да очертаят границите на бъдещата мраморна кариера. Това не е забранено деяние, но определено е тревожен сигнал, че той се подготвя за действие, в случай, че институциите дадат зелена светлина.
Дали инвеститорът ще види този сигнал, вече може да се постави под съмнение. Ако наблюдаваме детайлите и внимателно се вглеждаме в тях, стигаме до основателна хипотеза, че институциите ще застанат зад обществения интерес.
Защо?
– На 21 май: инициативният комитет проведе протест, отразен широко в медиите. Той се състоя паралелно със заседание на комисия УРТО (Устройство и развитие на територията на общината) и предшестваше сесия на общинските съветници от Асеновград.
– Няколко часа по-късно: местният парламент гласува важната точка – да позволи ли на Запрянов да изготви техническо задание за промени в Подробен устройствен план (ПУП) за кариера. И отказа колебливо – с 15 гласа "за", 14 "против" и един "въздържал се".
– На следващия ден: темата вече се коментираше в Народното събрание. В кулоарите председателят на ДПС „Ново начало“ Делян Пеевски заяви, че напълно подкрепя протеста на петте населени места. „Ако някой си мисли, че ще мине тихомълком тази работа – да си го избие от главата. Ще следя много внимателно този казус и няма да допусна да се извърши това безобразие", заяви той.
– Няколко часа по-късно: Министерство на околната среда и водите излезе с позиция, в която казва, че застават зад инициативния комитет, който се бори срещу осъществяването на инвестиционно намерение за изграждане на кариера в Горнослав.
На един от хълмовете може да се появи кариерата на "Запрянови-03"
Така погледнато – възможно е този политически отзвук да бъде кулминацията на историята. Нищо обаче не е категорично решено. Особено докато МОСВ не излъчи комисия, която да разгледа въпроса с обявяването на защитена територия. Дотогава подкрепата остава устна и колеблива.
Казусът с Горнослав е – и трябва да бъде – възприеман като нещо повече от местен конфликт. За тези две години се превърна в огледало на способността на институциите да действат в защита на обществения интерес. Освен това скоро може да се превърне и в символ на грешния избор кое приоритизираме – бизнесът или природата. Избор, който изобщо не бива да се поставя на една везна.
Още от категорията
Темите на Traffic News
