Редно ли е анонимен психолог с неясни функции и работа да взима повече средства от шефове на цели звена и отдели, благодарение на гражданския си договор? От години тези извънтрудови отношения в Община Пловдив са обвити в мистерия, а стотици експерти (и не само) получават тлъсти хонорари за няколко часа работа, за сметка на дългогодишни служители, които въртят проекти за милиони и управляват десетки отдели.

Близо 3 месеца TrafficNews очакваше отговорите на въпросите, свързани с гражданските договори, които са сключени в Община Пловдив.  Наложи се да пуснем и запитване по Закона за обществена информация,  но в крайна сметка получихме исканата информация.

Един от въпросите бе свързан със заплатите на началниците в градската администрация. Отговорът ни озадачи, предвид, че дори най-изтъкваното топ назначение в лицето на Богомил Грозев получава по-малка заплата от предизвикалата скандал с гражданския й договор Диана Таскова.

Колко пари взимат шефовете в Община Пловдив? Богомил Грозев се оказа със скромна заплатаЗа 1650 лева бруто без допълнителен договор се разписва директорът на ОИ „Старинен Пловдив”

Главният секретар на Община Пловдив Ангелина Топчиева ни обясни, че справката, която сме искали била изключително обемна и е трябвало много време, за да обработят информацията отдел по отдел, звено по звено, предприятие по предприятие.  Резултатите от нея обаче показват и подхода към назначенията в градската администрация.  

Един от скандалите, който предизвика назначението на Богомил Грозев в „Старинен Пловдив” бе именно липса на конкурс за длъжността. Кметът Здравко Димитров каза, че такъв ще има, но не се ангажира със срок.

В  справката се показва, че от началото на мандата са назначени  едва 19 души с конкурс в общинската администрация. Част от тях бяха за хора, чиито места са „резервирани за поста” като д-р Калин Калинов като шеф на Здравеопазването и експертът Христо Чаушев в „Протокол и канцелария” на кмета.  Останалите конкурси, които са приключили в  общинската администрация, общинските предприятия, разпоредителите с бюджет в сферата на социалните услуги и културата по проекти са 210. Те обаче са задължителни, когато става дума за външно финансиране. С други думи – тези конкурси 210 са временни, докато трае самият проект.

Т.нар Кутия на Пандора  - гражданските договори, които се сключват за определена работа са 192 от началото на мандата, а към 14 септември действащи са били 162, включително и по проекти.

Елементарна аритметика показва, че броят на хората с граждански договори са 10 пъти повече, отколкото назначените служители с конкурс, като изключим тези по проектите.

Разплащанията към тях към 31 август са били в размер на 1 млн. лева, като в бюджетната прогноза за края на годината е средствата да стигнат до 2 млн. лева.  От отговора става ясно, че двама външни експерти с граждански договори взимат по 2000 лева на месец. В дирекция „Правна” и едно от общинските предприятие са сключени договори за 24 000 лева в рамките на 12 месеца.

Най-голям брой договори за услуги с физически лица са сключени към Доброволно формирование „Пловдив 112“ при община Пловдив – 61 броя. По закон обаче тези формирования задължително сключват граждански договори, тъй като получават оборудване, а заплащането към тях е на база на ангажименти, които са изпълнили при извънредни ситуации. С други думи единият месец може да вземат 100 лева, а другият нито лев.  Поради тази причина е изключително трудно да се направи сметка колко е средният размер на възнагражденията по граждански договори.    

Ако този 1 млн. лева се раздели на 162 активни граждански договора се получава, че за първите 8 месеца средното възнаграждение е 771 лева не месец. Изключи ли се обаче променливата ДФ „112”, то твърде възможно е средната сума да мине 1000 лева – заплата, за която  на повечето служители в Община Пловдив е мираж.

 За какво се използват тези граждански договори?

Най-често такъв тип договори се сключват с експерти, имащи компетенции, с които не разполагат общинските служители на трудови договори. Често градската администрация се обръща към юристи по специфични дела, за които юристконсултите нямат специализация в тях. Външни експерти се ползват и за различни проекти и дейности по същия начин, като за външни оценители и други. Това което прави впечатление е, че все по-често се използват и експерти в комисиите на обществените поръчките.  

Така се получава двоен парадокс – Община Пловдив от една страна губи своите експерти, тъй като не им предлага адекватни възнаграждения, назначава външни експерти за двойни пари за двойно по-малко работа и сетне демотивира останалите служители на трудови договори.  Не е далеч времето, в който градската администрация ще се налага да плаща още по-тлъсти хонорари на външни експерти, тъй като няма да има капацитет в отделните ресори.

Третият притеснителен фактор е назначението на хора като Диана Таскова, която е получила тлъст договор с Община Пловдив, само защото е близка да властта. По този начин перото
„извънтрудови възнаграждения” се опосква  за хора с неясни професионални качества и демотивира останалите служители.

Всичко това се случва и на фона на думите на кмета Здравко Димитров, че ще направи съкращения с 10% от администрацията.  Със сигурност процентът на хора, които могат да бъдат съкратени в градската администрация са много повече, проблемът е кой ще направи подбора.

Законът на Парето гласи, че 20% от хората вършат 80% от работата, а другите 80% само употребяват ползите и облагите.  Големият проблем е как и от кого ще бъде направен анализа за хората, които ще бъдат съкратени.Ако 10% от  уволнените хора са от онази част от 20%, то цялото управление ще бъде обречено, а и още повече ще засили липсата на експертен потенциал в нея..