Служители на ОП "Чистота" за втори път тази година почистват графитите по стените и скалите на Сахат тепе. Предишната голяма акция беше през април, но повреме на летните месеци гамени отново оставиха "подписите си" на тепето. Хулиганите, които много удобно се снабдяват със спрейове  от магазин в подножието на хълма, не спират да драскат по камъните целогодишно. Утре ще бъде открит Водния часовник  /Клепсидра/ и служители на ОП "Чистота" и "Градини и паркове" през последната правят всичко възможно да придадат "търговски" вид на хълма. Двете отдавна пресъхнали чешми бяха възстановени и работят, а на площадките под телевизионната кула са с нова настилка, нови парапети от ковано желязо и пейки. Тъй като тази година не бе отпуснат бюджет за поддръжка на хълма , ремонтите са направени с дарения от различни фирми и организации. Колко дълго ще остане почистеното тепе в този вид  предстои да разберем. Последното почистване бе направено преди откриването на алеята в памет на Милчо Левиев и след седмица графитите отново бяха по скалите. 

Всяка акция по почистването струва хиляди левове от данъците на пловдивчани. За още по-голямо съжаление обаче местната управа не предприема никакви адекватни мерки, за да спре драскачите. 

Графитите са дело на малолетни или непълнолетни ученици и дори заловени на място, единственото неудобство за тях и родителите им остава срещата с инспектор от Детска педагогическа стая. До този момент общината, в качеството си на стопанин на тепетата, които впрочем са и паметник на парковото изкуство и са със специален статут, не е потърсила обезщетения от родителите на нарушителите. Крайно време е пловдивчани да спрат да плащат заради липсата на възпитание и родителски контрол и юристите на общината да започнат да водят дела за обезщетения срещу родителите на графитърите /ако са непълнолетни/ или срещу самите тях ако са навършили 18 години. Спечелените суми могат да се вложат в облагородяване на тепетата. Промяна в наредбите и завишаване на глобите също биха изиграли превантивна роля.  

Хълмовете, с които Пловдив се гордее, през последните години са плачевно състояние, заради липсата на поливни системи, а грозните драсканици по скалите и дърветата ги превръщат в още по- неприветливи места. 

Психолозите  са категорични, че асоциалното поведение може да се разпространи като епидемия. Експериментите показват, че хората много по-често нарушават приетите норми на поведение, когато виждат, че и другите постъпват така. Лошият пример е заразителен  и виждайки, че се нарушава едно правило, хората си позволяват да нарушават и други норми.

В книгата си „Преломен момент”  канадския социолог Малкъм Гладуел представя „Теорията за счупените прозорци”, чиито автори са криминалистите Уилсън и Келинг.

Те твърдят, че престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред. Ако един прозорец е със счупено стъкло и си стои така, минувачите ще решат, че на никой не му пука и никой за нищо не отговаря. Скоро ще бъдат изпочупени и останалите стъкла и чувството за безнаказаност ще плъзне по цялата улица, изпращайки сигнали из целия квартал. Сигнал, подканящ към по-сериозни престъпления.

Гладуел се занимава със социалните епидемии. Той смята, че човек нарушава закона не само (и даже не толкова) заради лоша наследственост или неправилно възпитание. Огромно влияние върху него има онова, което вижда около себе си.

 В средата на 80-те в нюйоркското метро е сменено ръководството. Новият директор Дейвид Гън започва своята работа с… борба срещу графитите. Идеите му първоначално са посрещнати скептично, но Гън е категоричен – той смята, че ако не спечели войната с графитите, всички други реформи са обречени.  Той заповядва графитите да започнат да се чистят и води денонощни битки с графитърите . През деня вагоните и депата се чистят от графити, а нощем вандалите рисуват нови. В крайна сметка Гън побеждава и успява да изчисти влаковете.

През 1990-а началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да се захване със сериозна работа – тежките престъпления, той се захваща яростно с… гратисчиите.

Защо? Новият началник на полицията е убеден – както и в случая с графитите, че огромният брой гратисчии е сигнал за липсата на ред. И насърчава извършването на по-тежки престъпления. По това време в метрото успяват да се промъкнат безплатно 170 хиляди гратисчии.

Какво прави Братън? Поставя край турникетите по 10 преоблечени полицаи. Те ловят гратисчиите един по един, слагат им белезници и ги подреждат в редичка на перона. Там си стоят, докато не завърши „големият лов”. След това ги съпровождат до полицейския автобус, обискират ги, свалят им отпечатъци от пръстите и ги проверяват в базата данни. Много от тях носят оръжие. Други, оказва се, имат вече проблеми със закона.

Много бързо лошите момчета поумняват, започват да оставят оръжието си у дома и да си купуват билетче.

През 1994-та за кмет на Ню Йорк е избран Рудолф Джулиани. Той прави Братън шеф на градската полиция. Полицията заема принципно твърда позиция по отношение на дребните престъпления. Арестуват всеки, който пиянства и прави скандали на обществени места. Който хвърля празни бутилки. Всеки, който рисува по стените, прескача турникета в метрото или проси пари от шофьорите за миене на стъкла по кръстовищата. Всеки, хванат да пикае на улицата, заминава директно в затвора.

Нивото на престъпността в града започва рязко да пада – точно толкова бързо, колкото и в метрото. Началникът на полицията Братън и кметът Джулиани обясняват: „Дребните, незначителни на пръв поглед нарушения служеха като сигнал за извършване на тежки престъпления.”

Верижната реакция е прекъсната.

В края на 90-те изцяло  Ню Йорк се превръща в най-безопасния мегаполис на Америка.

Опитът на Ню Йорк доказва, че промяната е възможна. Нужно е само воля и последователност, за да се превърнат хълмовете на Пловдив в красиви и сигурни места за гражданите. Докато обаче общината продължава да плаща вместо нарушителите, Сахат тепе /и не само/  ще е свидетел не на възпитание, а на безнаказаност. А от безнаказаността до престъпността крачката е твърде малка.