Страх, некомуникативност, затваряне в себе си и депресия. До това може да доведе психическият и физически тормоз над едно дете. Още по – сериозни травми може да нанесе и фактът, че агресията е станала достояние на много хора, извършена от приятели.

Само преди ден станахме свидетели на поредната жестокост от деца към деца. Едно 13-годишно момиче бе пребито и унизено от „приятелки” в Пловдив. Две 14-годишни налагаха беззащитно дете пред погледите на още 9 тийнейджъри. Последните – стоейки безучастно са документирали цялата гавра.

Поредна агресия между деца! Момичета пребиват 13-годишна в Пловдив, пъхат лицето й в калтаПотърпевшото момиче не е пострадало сериозно

Как това преживяване ще се отрази на жертвата? Какво поражда тази агресия у децата? Осъзнават ли те сериозността на проблема? С тези въпроси се обърнахме към един от водещите детски психолози в Пловдив – Стефи Петкова.

Стефи Петкова е клиничен психолог, психотерапевт с над 5 години опит. Работи основно с деца и провежда консултации касаещи детски страхове, детска агресия, хиперактивност, енуреза  и енкопреза. Голяма част от практиката й е преминала през работа с тежки житейски ситуации. Завършила е Психология в ПУ "Паисий Хилендарски". Стефи Петкова е магистър по Клинична психология към Софийски университет "Св. Климент Охридски" и квалифициран позитивен психотерапевт към ДППБ.

 - Едно 13-годишно дете стана жертва на вербален, психически и физически тормоз. Как тази агресия се отразява на психиката на едно дете?

- Това може да се отрази зле на детето. В момента сме в една десоциализация и когато приятелите ти, връстниците се обърнат с лошото към теб, това ще тласне към депресия, затваряне в себе си. Неминуемо този случай ще има негативен отпечатък към детето. И двете страни ще бъдат потърпевши. Едната ще са с етикет, а другата в ролята на жертва, която може да развие психологични проблеми.

- А за вбъдеще, как тази случка ще се отрази на психиката на момичето?

- Много зависи от индивидуалността на детето. То може да се справи бързо с проблема. Има тийнейджъри, които лесно преживяват такава агресия. Ако в ранна детска възраст, дете е било малтретирано вербално и физически, още в първи – втори клас, не е било приемано в групата и не е успяло да се впише, това ще е потвърждение, че нещо не е наред в него. Лошото е, че такова дете ще мисли, че му има нещо. Ако обаче до момента е имало безпроблемно детство, нормална среда и нормална комуникация с приятели и връстници, тогава ще има сериозни емоционални последствия. Ще се наложи и работа със специалист.

- Може ли едно такова преживяване да отключи агресия и у жертвата в бъдеще?

- Разбира се, че е възможно. По-вероятното е обаче детето да изпадне в депресия. Може да премине към автоагресия. Много зависи обаче от подкрепата на родителите. Не е изключено да си посегне. По-често обаче се наблюдава депресията. Такива деца се отчуждават от близките си, затварят се в себе си, не комуникират, не се интересува от нищо.

- На какво се дължи тази агресия?

- Ние гледаме отвън на нещата. Не знаем дали 13-годишното момиче не е провокирало агресията на двете момичета към себе си. Да не забравяме, че тийнейджърите са много избухливи. Това е поведение, което децата някъде наблюдават и най-често това е във семейството. Не е задължително родителите да физически агресивни един към друг, тоест да се бият. Но може да има психическо насилие от единия родител към другия. Напоследък е много често явление. Това е пример за детето и то става симптом на тази агресия и я вербализират навън със своите съученици. Има и още един фактор за отключване на агресията – социалните мрежи и компютърните игри. Много от последните са свързани с агресия. Пример за това са когато един супер герой убие зомби. Това тласка към агресия, защото детето изкривява реалността, в която живее. Клипчета в приложенията, които са уж много забавни, но всъщност провокират и тласкат към насилие.

Едно е сигурно – основата, която се полага от родителите е водеща за това, как ще се развие детето в тийнейджърството. Ако имаме една здрава основа в семейството, то много е вероятно детето да е много разбиращо, открито. В даден момента обаче, може да се окаже, че детето попадайки в една агресивна среда, то няма да може да се защити. Ако обаче то е израснало в агресивна среда, детето е агресор, реагира остро в дадени ситуации и ще е винаги в агресивна постановка. Златната среда е много трудна, дори невъзможна.

- Дали тези деца, участващи и присъстващи на побоя осъзнават сериозността на ситуацията?

- По-скоро не. Гледайки кадрите разбирам, че става въпрос за някаква обида в социалните мрежи. Двете момичета са се засегнали, били са провокирани. Не мисля, че нападайки и удряйки, осъзнават колко е сериозно действието им.

- Как си обяснявате поведението на останалите деца, които снимат и не взимат отношение?

- Поведението на останалите бих го определила с една дума „сеираджийство”. Идеята им е да се забавляваме на нечий гръб. Отново допираме до въпроса със семейната среда. Имаше момчета, които стояха в страни, не се намесват и не правят опит да спрат насилието. За мен всичко е било с цел забавление.

- Може ли в бъдеще агресията у двете 14-годишни момичета да ескалира в по-сериозни случаи?

- Възможно е, защото с тях ще започне работа от различни институции. Намесени са специалисти от Детска педагогическа стая, ще бъдат разпитвани, тази случка ще се отрази и в досиетата им. На тях ще бъде сложен етикет „лоши”. Той много трудно ще бъде изтрит. Самото действие е извършено под много силна емоция. Както казах, тийнейджърите са подвластни на много силни емоции. Отражението на тази емоция обаче е един резултат, който много дълго време ще отшумява. Ще бъде трудно и за двете момичета, ще носят този товар продължително.

- Какъв съвет бихте дали към родителите на тийнейджъри?

- Най-грешното нещо, което учим децата си е да не обръщат на агресията. Ако има ситуации, в които те трябва да се защитят, е много грешно библейската максима „подай и другата буза”. Родителите трябва да следят поведението на децата си, особено в тийнейджърската възраст.