През почивните дни или в някоя от по-топлите вечери от работната седмица на Главната улица човек може да срещне таланта на различни улични музиканти. Някои от тях омайват минаващите с прекрасни изпълнения на различни популярни парчета, а други просто припяват някаква мелодия. Защо обаче тези таланти са предпочели да се изявяват на улицата, а не в някой състав? Това е въпросът, който репортер на TrafficNews се зае да разгадае. А най-добрият начин това да се случи е „като пиеш вода от извора”.

В една от вечерите между няколкото почивни дни около Нова година Главната улица беше огласена от жуженето на хората, а върху него като фин воал се носеше един познат глас на народна певица. Николинка Станчева, облечена в традиционна народна носия беше застанала пред Централната поща и изпълняваше поредната песен от своя репертоар. А хората не я подминаваха, а се спираха, за да се порадват на таланта й и да пуснат  по някоя монета в кесийката. А след края на изпълненията си, тя отдели няколко минути за разговор с нашия репортер.

- Здравейте, Николинка! Предвид, че гласът Ви е толкова силен, бих искала да попитам преди всичко от колко време си занимавате с музика?

- Официално отпреди четири години започнах по-активно да пея. Иначе и преди знаех, че го мога, ходих заедно със синовете ми по конкурси, но гласът ми тогава беше много по-различен от сегашния. Получавах силна сценична треска и като излезех пред публика, треперех. Но благодарение на това, че излизам на улицата да пея, успях да преборя тази треска и сега нямам никакви проблеми. Спомням си, че в началото пеех на микрофон и гласа ми едва се чуваше, а сега ехти по цялата Главна.

- Вие сте една от разпознаваемите улични певици. Освен че сте успели да преборите сценичната треска, по какъв друг начин Ви помага пеенето на Главната?

- Прави ми удоволствие, като виждам, че хората са щастливи, карам ги да се радват на народната музика. Когато пея, се чувствам много леко аз самата.

- Какво сте завършили и какво работите?

- Много хора мислят, че съм учителка по музика, защото и двамата ми сина са музиканти. Малкият в момента е в 11 клас в Музикалното училище „Филип Кутев” в Котел, а големият свири на пиано и китара и е в трети курс към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”. И двамата са закърмени с народна музика от мен, която съм самоука и без музикално образование. Всъщност съм завършила за ел. техник, макар никога да не съм работила по специалността си. Дълги години се занимавах с възпитанието на децата ми, защото мъжът ми така пожела. А в момента работя като брокер в агенция за недвижими имоти.

- А като малка за какво мечтаехте?

- Мечтаех да стана певица. Подреждах възглавници по леглата, които си представях като моята публика, а после взимах една солница и пеех. Баба ми ръкопляскаше – тя беше публиката.

- Като заговорихме за мечти – кое е най-трудното по пътя към тяхното сбъдване според Вас?

- Мисля, че няма трудно. Всичко може да бъде постигнато, стига да имаш желание. И средства, разбира се. Честно казано, много исках големият ми син да учи във Виена, но нямам финансовата възможност за това, затова го записах тук, в нашата академия. Така разбрах, че това място хич не е лошо. Той сега има възможност да се развива и в композирането, малкият ми син също композира. Всичко се получава, ако имаш талант, той е най-важен.

- И за финал – какво ще пожелаете на нашите читатели за Новата година?

- Пожелавам им успешна, здрава, весела година, всички мети да им се сбъднат! Нека вече да няма нещастни хора, пожелавам на всички да са щастливи, да се оправи положението в България и да няма хора, които да гладуват! Става ми болно, като видя някой човек да рови в кофите да си вземе храна. Затова пожелавам на всички да имат храна и покрив над главата си!

(Николинка и нейният по-голям син)