Пловдивчанин се опита да осъди РЗИ заради поставяне под карантина. Той е завел дело за обезщетение от 10 000 лева, тъй като не можел да напускане на  жилището, което според съдебните му претенции е ограниченило свободите му и е довело до притеснения, нервно напрежение, невъзможност за осигуряване на съществуването, лишаване от храна и възможност за снабдяване с лекарства. 

На 06.04.2020 г. Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД -01-183, с която на основание чл.61, ал.2 и чл.63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, както и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с обявено преди това от НС с Решение от 13.03.2020 г. извънредно положение поради усложняваща се епидемична обстановка по разпространението на Covid -19, временно било забранено влизането на територията на България от някои държави-членки, включително и Австрия, през граничните пунктове, включително и с въздушен транспорт, с изключение на влизането на българските граждани, за които съгласно т.II.1 от заповедта се въвеждал ред за поставяне под карантина за 14-дневен срок при влизането им в страната.

Всичко започнало, когато на 17 април 2020 г. пловдивчанинът пристигнал на летище София с полет от Виена, Австрия, като му бил предоставен формуляр за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на Covid -19 във връзка с епидемична ситуация.

На аеропорта старши инспектор към Столичното РЗИ издадал Предписание за поставяне под 14-дневна карантина, като считано от датата мъжът трябвало да се прибере на адреса си в Пловдив и да се изолира. С предписанието били дадени указания за спазване на дистанция и хигиена в дома, както и указания при проява на симптом на Covid -19, а също и каква е наказателната отговорност при неизпълнение на предписанието. Документът бил връчен веднага на мъжа, като му било обяснено, че му се дава време за придвижване до дома му под тепетата.

Така мъжът се прибрал в Пловдив в дома си, който обитача заедно със съпругата и децата си. Изолирал се в отделна стая, за да не е в контакт със семейството си. Жена му му осигурявала храна и пазарувала.

"По време на престоя си вкъщи поради предписанието за карантиниране ищецът бил напрегнат и вкиснат, предвид това, че не може да изпълнява нормално задълженията си, особено тези, свързани с бизнеса му, като се налагало да управлява същия по телефона, чувствал се неприятно, предвид ограничаване на свободата му. През времето на принудителния си престой вкъщи ищецът се чувствал още нервен и подтиснат, а също се притеснявал и че може да е носител на Covid -19 и може да зарази член от семейството си, като неблагоприятните психически изживявания били свързани и с това, че не му се предоставяла възможност да докаже посредством специализиран тест, че не е болен, предвид това, че през цялото време нямал симптоми на заболяване", пише в документите по делото. 

Седмица по-късно обаче мъжът направил нарушения на карантината си. На 25-ти април напуснал дома си, в която връзка и бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.355, ал.2, вр. с ал.1 от НК с присъда на Районния съд в Пловдив, а Окръжния съд в Пловдив изменил наложеното първоначално наказание наказание на пробация със задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца и глоба. 

Въпреки това, пловдивчанинът се опита да оспори Предписанието за карантина и да осъди РЗИ за неимуществени вреди, причинени от карантината. 

Административният съд в Пловдив обаче е категоричен, че подобни претенции са неоснователни. Съгласно чл.11 от ЗЗ с цел защита на здравето на гражданите на територията на Република България е предвидено да се извършва държавен здравен контрол чрез осъществяване на определените в чл.15 от ЗЗ дейности, осъществявани от регионалните здравни инспекции, една от които е надзорът на заразните болести, каквато е безспорно и Covid-19. 

Освен това с оглед наличието на установена в световен мащаб заплаха за човешкото здраве и живот, неочакваният, неизвестен и непредсказуем характер на пандемията води до това да се признае по-голяма свобода на преценка на държавата как да реагира, при условие, че несъмнено се налагат незабавни мерки.