Миг-29 бе превърнат в графити платно. Върху крилото на учебно-бойния изтребител в авиобаза “Граф Игнатиево” грее образът на поручик Неделчо Бончев, а майстор на творбата е пловдивчанинът Петър Йовчев – Хари.
„Става въпрос за една осъществена мечта отпреди на българските Военновъздушни сили - изрисуването на наш изтребител с образа на национален герой и като цяло първият в България изрисуван самолет на ВВС. За мое щастие точно аз имах честта да се заеме с тази задача”, споделя пред TrafficNews Хари.
29-годишният артист е завършил Националната художествена гимназия “Цанко Лавренов”, а след това и пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” със специалност Графичен дизайн и фотография. През годините твори върху автомобили, мотори, лодки, каски, дръжки на оръжия. Основното му увлечение е към техниката Аерография, която използва и при изрисуването на изтребителя. Преди време изрисувал каската на млад летец от авиобазата край Пловдив - Аспрух Пашов, както и на полковник Николай Русев. И двамата останали очаровани от изработката. Това е и причината да се обърнат към него за изпълнението на грандиозния проект.
„Работата ми отне плътно два дни. За мен беше чест, удоволствие и невероятна възможност да бъда сред съвременните рицари на авиобаза “Граф Игнатиево”, докато рисувам върху Миг-29”, посочва Хари.
Кой е Неделчо Бончев?
Повечето българи са чували за подвига на капитан Димитър Списаревски и героичната му смърт в защита на небето над София по време на Втората световна война. Малцина обаче знаят историята на другата „жива торпила“ – поручик Неделчо Бончев, летецът-изтребител, който повтаря подвига на Списаревски и чрез таран сваля американски бомбардировач, но за разлика от него оцелява.
Неделчо Бончев е роден на 21 юни 1917 г. в София. Завършва Втора мъжка гимназия заедно с Димитър Списаревски, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище. Освен в България, получава военно образование в Италия и Германия. Завършва Изтребителната школа в Карлово. След началото на англо-американските въздушни нападения, взима участие във всички боеве за отбраната на София. На 17 април 1944 г., няколко месеца след героичната смърт на Димитър Списаревски, поручик Неделчо Бончев решава да атакува една от „летящите крепости“ Боинг Б-17. По собствените му разкази, старае се да стреля от максимална близост, за най-добри попадения, но приближава прекалено и не успява да се размине с бомбардировача. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев се свестява след свободно падане от няколко хиляди метра заедно с бронираната пилотска седалка. Успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си. Приземява се в една дълбока преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането.
От престоя в снега Бончев развива бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944 г., съпроводено с лекарска забрана за летене. Към края на лятото той се завръща при бойните си другари в ятото. Българската войска е изпратена от новата власт срещу нов противник – отстъпващите германци. Започват бойни задачи и Бончев не може да се сдържи повече да бездейства. Сам отхвърля лекарската забрана и на 5 октомври 1944 г. излита начело на две четворки изтребители. Бойната задача е да прикриват шест бомбардировача До 17, след което да проведат самостоятелни атаки по земни цели по шосето Крива паланка-Куманово.
При заход за земна атака самолетът на Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия. Пилотът скача с парашут от малка височина, а след секунди машината експлодира. При приземяването наранява крака си. Пленен е от германците. За последно е видян от българския офицер-летец, поручик Георги Георгиев – Гошето. Разминават се под конвой на входа на военнопленническия лагер в Скопие, нямат възможност да разменят нито дума. По-нататъшната съдба на Бончев е неизвестна. Съществуват различни предположения: че той е загинал по време на преход на военнопленническа колона около Прищина, или, че е екзекутиран от германците чрез разстрел. Истината обаче не е известна.