
От Община Пловдив изпратиха право на отговор във връзка с публикацията „Провалът на Чонов: Асеновград и Карлово взимат електробуси с пари от Европа, Пловдив – не”. Според позицията част от статията не отговаря на истината, а като възможна причина те изтъкват „недостатъчната информираност на автора Благовест Андонов от TrafficNews, и поради това Тодор Чонов дължи да внесе яснота по темата.
Правото на отговор:
„Вярно е, че Асеновград и Карлово са сред 40-те общини, които ще получат общо 100 млн. лв. чрез Националния план за възстановяване и устойчивост по мярката „Екологосъобразна мобилност – пилотна схема за подкрепа на устойчивата градска мобилност“ в рамките на Компонент 8 „Транспортна свързаност“.
Не е вярно обаче твърдението, че Пловдив е останал извън бенефициентите, защото не съм направил никакъв опит да го вкарам в списъка.
Бенефициентите по тази мярка са определени още при обявяване на процедурата. Това са градски общини в 6-те региона за планиране, в които има населени места с над 15 000 души. Друга подробност е, че кандидатстването задължително трябва да е в партньорство между минимум две общини и минимум един оператор на обществен транспорт, включително междуселищен, действащ на територията на една от общините-кандидати. Минималният размер на безвъзмездното финансиране е 2 млн. лв. с ДДС, а максималният не може да надхвърля 8,3 млн. лв. с ДДС.
Същевременно градът ни е сред допустимите бенефициенти по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие” на програма „Развитие на регионите”, където е заложено изпълнението на мерки за устойчива градска мобилност.
Важно е да се уточни, че използваното разделение на общините за целите на процедура „Екологосъобразна мобилност” (с бенефициенти 40-те средни и по-малки градски общини) по Националния план за възстановяване и устойчивост, което е застъпено и при дефинирането на допустимите бенефициенти по Приоритет 1 (10-те големи градски общини) на програма „Развитие на регионите” 2021-2027, не е определено от желанията на конкретна община за присъствие в даден списък. То се базира на изготвени анализи в национални стратегически документи – и по-конкретно „Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. – актуализация 2019 г.” (АНКПР).
Градските общини, допустими за подкрепа по цитираните програми, са идентифицирани на базата на използваната в АНКПР методология и йерархична система от градове-центрове. Йерархизирането на центровете е осъществено чрез оценка на тяхното значение и роля по редица критерии и показатели за динамика на населението и степента на развитие на техните обслужващи административни, икономически, транспортни, образователни, културни, туристически, социални и комуникационни функции, както е записано в АНКПР.
В одобрената програма „Развитие на регионите” е заложено, че за изпълнението на специфична цел „Насърчаване на интегрираното и приобщаващо социално, икономическо и екологично развитие, културата, природното наследство, устойчивия туризъм и сигурността в градските райони” се предвижда да продължи подкрепата за Столична община, в т. ч. и град София като метрополен град, в съчетание с развитието на ограничен брой общини на центрове от 2-ро йерархично ниво с национално значение. Това са Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Това са основните полюси на растеж и балансьори на столицата, съгласно АНКПР.
За изпълнението на специфичната цел се предвижда целенасочена подкрепа за развитието на две от градските общини с потенциал да преминат в по-горно ниво, а именно – Видин и Благоевград, като и на Велико Търново, който показва възможности и тенденции да премине от 3-то към 2-ро йерархично ниво.
В тази връзка, по Приоритет 1 на програма „Развитие на регионите” ще бъдат подкрепени 10 градски общини в България, основни центрове на растеж, съгласно актуализираната НКПР: Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Сред дейностите, които ще се подпомагат, са включени такива за устойчива мобилност, включително градска мобилност. Мерките могат да включват всички видове инвестиции в инфраструктура и оборудване, въвеждане на интелигентни транспортни системи, дигитализация на транспорта и др.
Точно сред тези мерки е и подмяната на подвижния състав на обществения транспорт с екологично чист, както и зарядна инфраструктура за чисти превозни средства.
Именно затова създадохме общинското дружество „Екобус”, което не е само, според коментара на автора, „виртуално и на хартия”. Изготвен е бизнес план. Направени са необходимите предпроектни проучвания. Разработени са двете маршрутни линии, с които ще се стартира. „Екобус” има пълна готовност да кандидатства за закупуването на 20 електрически автобуса веднага след отваряне на съответните процедури и програми, по които бенефициенти ще са най-развитите градове в страната, сред които безспорно е Пловдив.”