Изминалата 2020 г. ни донесе вероятно най-сериозното предизвикателство пред нашето поколение. Пандемията подложи на изпитание здравната ни система, но Пловдив се оказа добър пример за ограничаването на COVID-19 у нас. От самото начало частните болници се включиха в битката с вируса, а институциите работят в синхрон. Областта бе първата в България, където започна да се случва командироване на екипи от едни в други лечебни заведения. Първи въведохме и онлайн системата за координация между Спешна помощ и болниците, така че да се избегне обикалянето на линейки из целия град.

На 19 март - 11 дни след като COVID-19 бе регистриран в България, бяха открити първите случаи и в Пловдив. Тогава в областта все още нямаше специализирана лаборатория за PCR тестове, така че пробите им бяха потвърдени в Стара Загора. Единият от тях 39-годишен мъж, завърнал се от Англия, бе хоспитализиран в Клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ Свети Георги".

Още на 16 март, преди първите заболели, обаче в Пловдив бе създаден Медицински щаб. В него се включиха седем специалисти - председател д-р Сийка Димчева от РЗИ и членове –директорите на Военна болница полк. д-р Ангел Гозманов, УМБАЛ “Свети Георги“ - проф. д-р Карен Джамбазов, УМБАЛ “Пловдив“- Динчо Генев, Бърза помощ- д-р Димитър Христозов, д-р Георги  Кръстев –секретар на Районната лекарска колегия и проф. Илиан Дойков, който ще представлява частните болници.

В следващите дни в битката с новия вирус към Инфекциозна клиника се присъединиха още четири болници, и то частни, и от тогава работят на пълни обороти - УМБАЛ "Каспела", УМБАЛ "Пълмед", МБАЛ "Св. Иван Рилски", МБАЛ "Света Каридад".

„Знаете колко беше напрегнато в началото. В един момент Инфекциозна клиника започна да закъсва, а в същото време имаше голям ресурс в частните клиники, които разполагаха и с персонал, и с апаратура”, обяснява решението си директорът на УМБАЛ „Каспела” проф. Илиян Дойков. Подобна е мотивацията и на УМБАЛ „Пълмед”. „Няма как в такава ситуация болница като „Пълмед”, въпреки липсата на Инфекциозно отделение, но с добре работещо Интензивно отделение, да не се включи. Просто обстоятелствата са го наложили”, казва управителят д-р Цветанка Лепарова.

Още през март по предложение на областния управител на Пловдив Дани Каназирева, която е и председател на Областния кризисен щаб, се разкриват и денонощни приемни кабинети.

Пловдив спазваше както националните, така и мерки, въведени на местно ниво. Както във всички областни градове, и тук бяха поставени КПП-та. На 20 март градът бе блокиран от 13 контролно-пропускателни пункта, на които още на следващата сутрин се образуваха километрични опашки от автомобили. Проверяваха се документите на водачите и пътниците в колите и причината, поради която са тръгнали да излизат или влизат в града. Това създаде напрежение и огромно неудобство сред пловдивчани, работещи в индустриалните зони. 

Беше преустановено посещението на паркове, градини, спортни и детски площадки на открити и закрити места. Детските градини затвориха, училищата преминаха на дистанционно обучение.

На 30 март здравният министър Кирил Ананиев издаде заповед за задължително носене на маски на открити и закрити обществени места. Заповедта предизвика вълна от обществено недоволство, тъй като маските в аптеките се изчерпаха. Надписи „Няма маски” посрещаха пловдивчани, които обикаляха с часове аптеките. По-късно обаче заповедта бе отменена.

Последва и един самотен Великден, който пловдивчани посрещната по домовете си. 

Междувременно градът ни се сдоби със собствена лаборатория на територията на УМБАЛ „Свети Георги”, в която да се правят тестове за коронавирус. Тя бе открита от началника на Националния оперативен щаб генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски. По думите му, това е една от най-модерните лаборатории у нас, изградена само за 20 дни.

През май Пловдив бе избран за провеждане на масово изследване по метода ELIZA. Изследването обхвана 660 точки на Пловдив във всичките 6 района на града. 553-ма дадоха кръвна проба. Оказа се, че само 1% от пловдивчани са изградили антитела срещу коронавируса. Сред рисковите структури процентите са между 3 и 4

"Ако приемем че 2% е средният процент, това означава че 98% от хората в Пловдив са податливи на инфекцията. И ако се срещнат с вируса, ще се случат проблеми, което значи, че всички теории „Дай да го пуснем да се вихри и да направим 70% и така да изчезне" - от епидемиологична гледна точка са една голяма глупост", предупреди тогава главният държавен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев.

И се оказа прав. В следващите седмици в областта възникнаха няколко огнища на COVID-19. Най-сериозното от тях бе на евангелска сбирка в Перущица, на която са присъствали 50 човека от различни региони на страната. Четирима от присъстващите впоследствие починаха - духовният водач на църквата в ромския квартал "Запад" на Перущица Салчо Салчев, който беше домакин на събитието, 47-годишен пастор от село Костиево, както и пристигналите за участие пастори от Варна и от ямболското село Козарево. Заразени по време на сбирката бяха също пасторите от Карлово, Раковски и Селци.

През лятото вирусът забави темповете на разпространение, много пловдивчани отидоха на море. Прогнозата на някои специалисти, че слънцето ще „убие” вируса, изглеждаше съвсем реална.

На 15 септември новата учебна година започна присъствено във всички училища. Само три дни по-късно обаче в Пловдив бе регистриран първият заразен ученик – третокласник в СУ „Св. Паисий Хилендарски“. Целият клас е поставен под карантина и обучението се провежда електронно. Заразата продължи да връхлита учебните заведения и отне живота на няколко учители в областта.

На 27 октомври всички нощни заведения у нас - дискотеки, барове и пиано барове, бяха затворени. Въпреки това броят на заразените продължи да расте и на 25 ноември бе въведен втори локдаун - затвориха отново молове, училища, детски градини и заведения.

Пловдивска област бе подготвена за втората вълна. Една от причините за това е, че някои от мерките се приложиха първо тук - непълнолетните не можеха да посещават молове без придружител, а коктейл-баровете бяха с ограничено работно време до 23,30 часа.

“Всяка мярка трябва да бъде допълнена според спецификата на региона. При едно онлайн обучение видях как децата се струпват в моловете. В малките населени места няма големи търговски центрове, но в Пловдив и в София тази мярка е задължителна. Трябва да се мисли пакет от мерки, за да има ефект”, подчерта тогава областният управител Дани Каназирева.

“Всичко при нас върви плавно. Имаме пълен синхрон на екипите на РЗИ и полицията.  Съвместно връчват предписания и проверяват карантинирани. Работят и в събота и в неделя без почивен ден. Съвместно контролираме. Нашата дирекция е издала над 360 акта за неспазване на мерките, разпоредени от здравния министър. Никъде другаде няма толкова наказани лица и обекти”, подчерта тогава и директорът на РЗИ-Пловдив д-р Ваня Танчева-Манчева.

Все пак напрежение се усети в Пловдив. Както и в цялата страна, и тук през есента болниците се препълниха. Няколко случая на умиращи хора пред болниците и в линейките потресоха обществото. Един от тях бе от Пловдив. Скандално видео показа как двама мъже чакат за настаняване в студа повече от 40 минути. Единият на кислородно дишане, другият – легнал на стълбите. След смъртта на мъжете петима медици от болницата бяха уволнени.

В борбата с COVID-19 се включиха още лечебни заведения и днес броят им вече е 20. Бяха разкрити и още легла и броят им вече е над 1100. Имаше идея и общинската МБАЛ „Св. Мина” да бъде превърната в изцяло COVID болница. С преструктурирането на болницата там трябваше да бъдат приемани 150 души с COVID-19. Поради липса на персонал и апаратура и недостатъчен финансов ресурс обаче това не се случи.

Оптимизмът започна да се връща в края на годината – с първата одобрена ваксина срещу COVID-19. В Пловдив най-много медици заявиха желание да се имунизират. Само в първия ден от кампанията доза от препарата приеха 163 лица от медицинския персонал на 12 болници в Пловдив. Първият имунизиран срещу COVID-19 в Пловдив беше председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Според него няма как пациентите да се убедят, че ваксината е безопасна, ако не бъде даден личен пример.

„Нищо не се усеща. Имах информация, че е болезнена, но явно партидата, която е за България не боли изобщо или аз не усещам”, заяви д-р Маджаров.

Втора беше имунизирана медицинска сестра в отделението по Спешна медицина, която е с 48-годишен стаж, а трети лекар с 33 години опит от същото отделение.

Равносметката в последния ден на годината бе 18 791 заболели, от които 14 292 оздравели в Пловдивско. Добрата новина бе, че наполовина е спаднал броят на хоспитализираните с COVID-19 в областта. В първата половина на декември в лечебните заведения в областта е имало 177 свободни легла, а във втората половина те са били 400. Същата е тенденцията и за интензивните легла.

„Днес за първи път имаме 612 свободни легла”, съобщи на 30 декември областният управител Дани Каназирева. Тя изказа благодарност към всички 20 болници, които са се включили в битката с коронавируса, както и на Областния щаб. 

„От Областна управа изпращаме с надежда тази година и се надяваме да се постави началото на края на тази изключително тежка ситуация, в която изпаднахме”, посочи областният управител.