В сърцето на Пловдив се крие една истинска история за смелост, отдаденост и успех. И докато младите хора предпочитат бързата слава, инфлуенсърството, всекидневните купони и лесни пари, то все още има и такива, които рискуват живота си в името на обществото.

Такава е историята на Петър Кавръков, едно от новите попълнения в редиците на пловдивската пожарна. Той е сред най-младите служители, но също така е и трикратен шампион по бокс. Неговата история е пример за това как страстта към спорта може да бъде съчетана с професионалната отговорност и героизъм.

Петър Кавръков е на 25 години от Пловдив. Израства в Батак, където развива силното чувство на патриотизъм и себеотдаване към обществото. Започва кариерата си като боксьор още в тийнейджърските години. С подкрепата на семейството си и треньора си, той бързо се издига в редиците на българския бокс.

Въпреки успехите си на ринга, Петър никога не губи фокус върху образованието и личностното си развитие, но и към стремежа си да помага.

„Когато завърших гимназия, заминах на морето, за да работя. Станах спасител на плажа. Имах няколко инцидента, при които съм помагал на хора и дори съм спасявал човек. Тогава разбрах, че мисията ми е да помагам. Като малък, една от мечтите ми бе да съм пожарникар, но в последствие никога не съм се виждал в редиците на огнеборците. Баща ми е полицай и смятах, че пътят ми е предначертан в тази посока. Участвал съм в училищния отбор по пожароприложен спорт, но дотам. По време на следването ми в университета, работех като охрана, но нещо ме теглеше към по-отговорна професия“,  започва разказа си Кавръков.

Така той решава да стане огнеборец. Мотивиран от желанието да помага на хората и да защитава обществото, той се присъединява към пловдивската пожарна служба. Не взема решението лесно, тъй като това означава да остави зад себе си активната спортна кариера и да се посвети на нова, изпълнена с предизвикателства професия.

„Бях на правилната възраст, когато взех това решение. Защото на 20 години не си готов. Всяко нещо идва с времето си и при мен по-скоро професията ме избра. Хората отстрани не виждат, че професията е изпълнена със саможертви, а и с много отговорност. Работата като пожарникар е изключително трудна и изисква висока степен на физическа и психическа издръжливост. В школата научих много, знанията ми повишиха не само професионалната, но и общата ми култура. Пожарникарството е цяла наука. Не е само физика, но и умение да прецениш ситуацията. Като пример ще посоча, че не всички вещества и предмети се гасят с вода. Има такива, които се разпалват от нея. Също така при произшествия с пострадали хора – при съответни травми как се реагира и каква адекватна помощ се прилага. Без обучението ми в школата нямаше да съм това, което съм. Не на последно място -  трябва и физическа издръжливост. На такава ме е научил спортът, който ми помага в работата ми. Боксът ми даде и добра дисциплина, което е от ключово значение за пожарникарската професия“, казва Петър пред наш репортер. Той е категоричен, че за да станеш пожарникар, се иска много труд. 

„Не е никак лесно. Нужни са физически труд, обща култура, знания, психическа нагласа и увереност. Смелостта също е добродетел”, коментира огнеборецът.

25-годишният огнеборец от близо година е в редиците на пловдивската пожарна. Той е и един от малкото, който тренира боен спорт – бокс и кикбокс. Носител е немалко призове от състезания, проведени под егидата на МВР. В професионален план е трикратен шампион на България за мъже.  Петър споделя, че между спорта и пожарникарската професия има много общо, а именно физическа издръжливост и дисциплина.

„По време на мач на ринга може да получиш неочакван удар, така и по време на излизане на произшествие – да има изненадващи ситуации, които да те хванат неподготвен. И при спорта, и при нашата професия трябва да се действа с твърда ръка, да се мобилизираш и да отвърнеш с целия си капацитет, каквото и да стане. 

В момента не се занимавам толкова  активно с бокса, защото, за да се занимаваш с нещо професионално, трябва да се отдадеш изцяло на него. Цялото ти време да е посветено на него. Затова се занимавам полупрофесионално. Фокусът ми е към държавната служба.  Боксът и кикбоксът бих ги определил като едно много сериозно хоби, което ме държи в една професионална форма и съм подготвен за целогодишни изяви. Не съм спрял със състезанията. Дори на 21 декември участвах в благотворителен мач, който се състоя в Пазарджик, а средствата за мача ще бъдат дарени за деца. Боксът е спорт, който дава дисциплина и кураж. И въпреки страха, притеснението и адреналина преди да се качиш на ринга, имаш нагласата, смелостта и подготовката, за да се справиш. Същото е, когато получиш сигнал за тежко произшествие или пожар – има го страха, но и смелостта, и увереността за успех. И на ринга и в огъня даваме всичко от себе си. Харесва ми да има адреналин”, разказва още Кавръков.

Той продължава да тренира усилено, когато времето позволява, но основният му фокус е върху спасяването на животи и защитата на имуществото на гражданите.

Първите месеци като огнеборец за Петър са особено трудни,  тъй като се е сблъсква очи в очи със смъртта. Кавръков е един от първите, които са пристигат на мястото на жестоката катастрофа, станала в началото на май на бул. „Руски”.  Тогава джип отсече две дървета и буквално се разцепи при удар в трето. Двама младежи, които са се возели на предните седалки, загинаха при катастрофата. Както медията ни разказа, "Рейндж Ровър", който идвал от Централна гара навлязъл в разделителната ивица на бул. "Руски" и се блъснал последователно в няколко огромни дървета. Според експерти, скоростта с която се е движил тежкият автомобил, е била около 200 км./час.  На място медиците констатираха смъртта на 21-годишния водач Кристиан Екмекчиян и пътничка до него - Теодора Николова, на 20 години. С опасност за живота в болница бяха 22-годишни момче и момиче, пътували на задната седалка.

Младият мъж, загинал при тежката катастрофа на бул."Руски", е син на служителка на КАТ-Пловдив

По време на спасителната акция тежко пострада и пожарникар, който беше ударен от разцепеното дърво. Именно това силно разклаща за момент Петър, но благодарение на силната си воля успява да се мобилизира и абстрахира, че под тежкото дърво е неговият колега.

„Когато пристигнахме на място, мислихме, че са две превозни средства, но в последствие установихме, че е една кола – разцепена на две. Екипът ни бе първи, само 5 минути след настъпване на произшествието. Гледката бе тежка и фрапираща. Бяхме много неспокойни, но под едно много високо професионално ръководство и под добра команда, успяхме да укрепим колата и да извадим пострадалите, които натоварихме в линейката. След това престъпихме към спасителната операция на другите две лица, заклещени в отломките. Тогава пострада нашият колега. Много бяхме стресирани, тъй като всяко едно нещо, което си учил по учебник, рухна. Все едно да получиш изненадващ удар от опонента. Първоначално не знаеш как да действаш. Мобилизирахме се и направихме всичко възможно да спасим човешкия живот. Всичко стана за секунди – докато режехме ламарините, дървото рухна и затисна колегата ми”, разказва Петър Кавръков и добавя, че такива инциденти се запомнят за цял живот. Тежките произшествия напомнят колко сериозна и отговорна е професията пожарникар и колко ценен е животът.

„В забързаното ежедневие не намираме време да се радваме на малките неща, а всъщност животът е ценен и може да го загубим за миг. Знам, че мога да бъда там, където някой има нужда от мен и да бъда полезен на хората. Това ме крепи в професията и ме мотивира да идвам всеки ден за дежурство”, казва Петър.

Като млад пожарникар, осъзнава тежестта на отговорността, която носи. Всяко действие или решение може да има сериозни последици.

"Когато съм на мястото на инцидент, знам, че трябва да бъда хладнокръвен и решителен," обяснява той и допълва: "Животът на хората зависи от нас и няма място за грешки".

Въпреки младостта си, Петър вече има участие в няколко операции, включително гасене на горските пожари през лятото на 2024 година. Именно по времена тежките изпитания в Стара планина, той разбира, че срещу природата човекът е безсилен. Въпреки това, нито той, нито колегите му не се отказват. Водени от високопрофесионални ръководители и добре планирани тактически действия, момчетата за миг не са спират да се борят срещу пламъците.

„Бил съм на пожари във вилните зони. Огънят, вятърът и дори водата – това са природни стихии, над които нямаме контрол. В такива ситуации трябва да сме задружни, за да успеем. Трябва да сме там, за да ограничим тяхното въздействие”, добавя 25-годишният пожарникар.

Въпреки натоварения график, Петър Кавръков е изцяло отдаден на малкото си момченце и половинката си. За него семейството е най-важно. Пред наш репортер, той споделя, че професията му не пречи на личния живот, а точно обратното.

„В редиците на пловдивската пожарна възмъжах. Въпреки тежката професия, аз съм романтик и разбрах, че няма нищо по–красиво и важно от дома, в който те чака семейството. Имам малко момче и искам да му дам добър пример. Когато човек е истински, трудолюбив, усърден, това дава своите резултати. И рано или късно береш плодовете на труда си. Бих се радвал да последва моя пример, защото в момента обществото се нуждае от хора, които са готови да се пожертват в името на всеобщото благо. За да имаме едно по-стабилно общество”, казва Кавръков и добавя, че в днешно време младите хора търсят бърза слава и лесни пари. Посланието му към тях е, че добротата и себеотдадеността към благото на обществото е модерно и винаги ще е модерно.

Историята на Петър Кавръков е вдъхновяващ пример за това как младите хора могат да комбинират своите страсти и умения, за да постигнат значими резултати. Неговият път от боксовия ринг до пожарната станция показва, че с упоритост, дисциплина и отдаденост, човек може да преодолее всякакви предизвикателства и да стане истински герой в очите на обществото.