Една от най-критикуваните институции относно спазването на срокове у нас – НИНКН, ще вземат финалното решение какво да е бъдещето на археологията под Бетонния мост.
Спасителните археологически проучвания вече са завършени, като те са приети от Експертна комисия. Тя е предложила работният проект за находките да бъде съгласуван по реда на Закона за културното наследство, като се съобразят с разкритата археология. Това означава, че инвеститорът, в случая НКЖИ - трябва да извърви съгласувателна процедура с Националния институт за недвижимо културно наследство.
Специалистите там ще излязат с предписание дали разкритите структури да бъдат експонирани или демонтирани.
"Ние сме приели, че проучването е приключило и по предварителна оценка структурите са с признаци на недвижима културна ценност. При съгласуването НИНКН трябва да решат какво точно да се случи", коментират членове на комисията пред наш репортер.
Това неимоверно ще се отрази сериозно на сроковете за завършването на жп линиите и като цяло на проекта за жп възел Пловдив. Представителят на фирмата изпълнител „Трейс груп холд” Николай Иванов заяви пред TrafficNews, че решенията за бъдещето на археологията нямат отношение към Бетонния мост.
„Въпросните дейности нямат отношение към сроковете за пускането на Бетонния мост, който върви по линейния график. Със сигурност обаче археологическите проучвания влияят върху изграждането на жп инфраструктурата в района и свързването на релсите”, заяви Иванов.
Реконструкцията на Бетонния мост е част от проекта за пробива под Централна гара, чиято стойност е близо 100 млн. лева. , който е финансиран от „Механизма за свързана Европа” 2014 -2020 година. Вече в миналия програмен период България привлече близо 200 млн. лева за "Развитие на железопътен възел Пловдив". Другата позиция бе за модернизацията на жп инфраструктурата в целия регион.
Крайният срок за всички дейности бе 2023 година, но той бе удължен до края на 2025 година. По план всички строително-монтажни дейности трябваше да приключат до лятото на 2025 година, а до края на годината те да се отчетат пред Европейската комисия.
С новите пречки и нуждата от съгласуване на проекта за археологията, то това поставя под сериозен риск приключването на дейностите по жп възел Пловдив в срок. В най-лошия сценарий то това би довело до връщането на всички средства по жп възел Пловдив на ЕК. От друга страна това ще провали и втория етап на проекта, който е заложен в този програмен период. Той е за над 100 млн. лева и за вдигането на жп линиите между Централна гара и гара Филипово.
Поради това в най-кратки срокове НИНКН и НКЖИ трябва да изчистят всички пречки покрай проекта, тъй като шансът да се загубят стотици милиони евро, а други да не бъдат привлечени е реален.
Още от категорията
Бетонният мост - екран за любовните трепети на пловдивчани