Една среща на улицата. Десет минути, които променят погледа към живота. И история, която не оставя безразличен никого.

В публикация във Facebook в групата „Забелязано в Кючука“ пловдивчанката Радослава Камбурова разказва за срещата си с 35-годишния Михаил Монев – мъж, който е останал без подслон, без храна и без сигурност, пише GlasNews.bg

„Преди около 10 минути с моята приятелка срещнахме едно момче – по-скоро млад мъж – на 35 години. Казва се Михаил Монев… В момента е на улицата“, пише Камбурова.

„Не ни поиска нищо…“

Думите ѝ звучат като шамар към ежедневната ни забързаност.

„Михаил няма храна, няма подслон, няма работа. Искам изрично да подчертая: той не ни поиска нищо. Единственото му желание беше да намери място, където да може да се изкъпе и да се наспи…“, казва тя.

По думите ѝ Михаил в момента нощува в общи части до търговски обект в района на ул. „Богомил“, където засега не могат да го изгонят.

Израснал в пансион – и останал сам

Историята на Михаил носи още по-тежък оттенък.

„Израснал е в родопския пансион в Пловдив“, пише Радослава Камбурова, като допълва, че мъжът е напуснал (или по-скоро – бил е изгонен от) дом за социално слаби хора, след като направил възражение за хляб в лошо състояние.

„Михаил е напуснал (по-скоро – бил е изгонен от) дом за социално слаби хора, след като е направил възражение за мухлясал хляб…“, твърди тя и добавя, че по думите му вратата за него е била „окончателно затворена“.

Работи каквото има – стига да има шанс

Михаил не търси съжаление. Търси шанс. Според Камбурова той е скромен, възпитан и активно си търси работа, като има опит в:

строителство
оградни платна и панели
изолации

„Молбата ми е тази публикация да бъде споделена, за да стигне до повече хора. Ако някой може да помогне – с временен подслон, работа, баня, насока или контакт – ще съм благодарна.“

Под публикацията се появиха десетки коментари, които показват, че Пловдив не е изгубил човечността си. Сред реакциите се открояват апели за помощ и подкрепа:

„Браво на всички които помагат!“
„Мога да го прибера“
„Да заповяда в село Труд…“

Други потребители предлагат конкретна помощ, включително работа и съдействие.

Радослава Камбурова завършва с призив, който всъщност е най-важното в цялата история:

„Нека бъдем хора. Понякога малка помощ значи всичко.“