Спомняте ли си българските предания за вграждане на най-красивата невеста или нейната сянка в основите на къщи и чешми? Варварско е, но поверието в митовете гласи, че това е гаранция сградата да бъде устойчива. Ако модернизираме този сюжет, бихме ли могли да изградим нещо здраво със същата тази сигурност? Може ли същата магически мощ да бъде вградена от добрите дела на хората в общото благо? 

Действията ни са като тухлички, които поставяме къде наслуки, къде съзнателно. Нека си представим един градеж. Скелето му е обществото, ала пролуките са хиляди и току-виж някой слага тухличка, за да запълни една от многото пробойни на укреплението. 

Една тухличка няма да стигне, нали, няма да донесе лелеяната промяна? Ами ако стотици души поставят? Фундаментът ще бъде укрепен, а после ще започнем да надграждаме и в крайна сметка може би с общи усилия ще успеем да финишираме в един бронебоен замък.

Ако сега си представите, че добрите дела имат същия заряд и функция като тухличките, ще видите, че ние сме строителите на нашия справедлив, уютен, защитен, солидарен, добър свят. Той не е плод на слова и приказки за наивници, той е дело на неизчерпаемото и безкористно добро, което има у всички нас и чието проявление просто трябва да пуснем на свобода. 

Дали пловдивското кралство успя да подсили своята гражданска енергия през изминалата 2017 година, успя ли да изгради една мощна защита? Да, благодарение на хората с големи сърца, които повярваха в горепосоченото "заедно" и въплътиха вярата и надеждата в дела. Ето само част от тях и техните примери:

За някои доброто е в красотата на всичко, що ни заобикаля

Бивша учителка по френски от СОУ „Свети Патриарх Евтимий” създаде истински райски кът в междублоково пространство в Кършияка.  Донка Иванова се пенсионира през 2011 година и оттогава започва да уплътнява свободното си време с градинарство. За радост на съседите й това се случва пред блок на бул. "Дунав" 186.

„Когато професионалните занимания отстъпят място на любимите, се ражда красотата. Когато не липсва желание за промяна, когато искрата за такава пламне и запали стръкчето ентусиазъм да бъдеш полезен с това, което можеш, се ражда красота”, разказва Донка Иванова.

Жената не крие, че началото не е било лесно, а и реакциите на съседите й не били еднозначни. Едни били гневни, че се разполага с общинска земя, а други дори отправяли заплахи. Разбира се, не липсвали и похвали, които я окуражили да продължи с „творбата си”.

Когато естетиката и облагородяването се превърнат в обща кауза, приказният свят ще ни обгърне

Такъв пример ни дават жителите на блок 100 в ЖР „Тракия”.

Съседи с общи усилия са превърнали малкото пространство в приказка. Вятърна мелничка, мостче и миникрепост ни прехвърлят в едно вълшебно място, отрупано с цветя и чемшири.  Хората шеговито го сравняват с малкия Амстердам, но без червените фенерите.

Тези случаи ни показват, че не трябва да чакаме някой да направи промяна, а сами да направим града си по-приятен.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Да, добротата може да се види навсякъде, особено в студените зимни дни. Млади момчета, служители на бензиностанция се смилиха към бездомно куче и го прибраха на топло в магазина. Снимка на Панчо, както се казва животинчето, обиколи социалните мрежи и се превърна в пример за човешко отношение към животните , които нямат стопани, които да се грижат за тях.

Студените нощи се превръщат в мор за всичко живо. Така и с нашият герой зъзнещ навън. Постъпката на момчета може би са спасили кучето от сигурна смърт.

Подобен благороден жест направиха й колегите им в София. Бензиностанция на Ломско шосе също отвори вратите си за бездомно куче. Служителите дори постлаха пътечката пред входните врати, за да може четириногото да полегне.

Любовта има много измерения, тя не пести усилие, не търпи умора. Грижата е любов и любовта - грижа

Един млад пловдивчанин Димитър Навущанов прояви изключителна инициативност и създаде прекрасен подарък за стотици бездомни животинки. Изправени пред студените зимни месеци, кучетата и котките, които нощуват под открито небе, трудно оцеляват, тъй като естественият начин, по който си набавят храна и вода, става недостъпен за тях. 

Затова Димитър решава да почерпи от чуждия пример и пресъздава автоматизирана хранилка за бездомни животни, чийто прототип е видял в Англия. Отдаденият на добрата мисия мъж признава, че конструктивният процес не е бил особено лек.

Димитър скромничи и многократно подчертава, че само е претворил нещо вече създадено, но това не пречи да му кажем едно голямо "Браво!" за усилията и за каузата. Той е пример, че любовта към животните, започва и свършва с грижата за тях. 

Безкористност в делата и в сърцето - отказ от лична облага, за да върнеш усмивката на лицето на... непознат

Чували сте много истории за върнати изгубени документи, пари и портфейли. Днес ще прочетете за чичо Пацо, който по една или друга причина се отличава от своите "колеги" по съдба.

Чичо Пацо е от столичния кв. "Банишора" и намира изгубения портфейл на Георги от Пловдив в началото на миналата седмица. Както всеки човек с подобна несгода, пловдивчанинът подава сигнал в полицията и се надява на чудо. Чудото е чичо Пацо, който, намирайки вещта на Георги, пише трогателно писмо до него, което все пак успява да стигне до Пловдив.

Чичо Пацо е вървял километри пеша и е чакал 6 дни, за да се появи пловдивчанина на уговореното от него място. Доброто обаче не остава невъзнаградено. Мъжът не е искал пари, а работа, за да изкарва прехраната си. Добри хора се организират в социалните мрежи и му я осигуряват. Сега чичо Пацо има една мечта - да се събужда без болежки и да обиколи света. Вижте писмото, което чичо Пацо написа - тук!

***

Доброто се отплаща с добро. Така ефектът на "снежната топка" подтиква хората да раждат добри дела, да поставят тухла след тухла. Градежът става стабилен, а желаещите да се приютят под топлия пристан - безброй. Те живеят в мир и разбирателство и не забравят, че трябва да продължават да градят, че да може доброто кралство да сбере всички, които имат нужда от сговорно съществуване и приобщаване към обща кауза. 

TrafficNews.bg се надява в заника на старата година и в надеждата за изгрева на 2018-а, вдъхновените от прогреса, основан на вяра, любов и разбирателство, да се множат. Очакваме с нетърпение добрите дела на пловдивчани, а вие не забравяйте да ни информирате за всяко едно такова. Защото злото е достатъчно силно, че да пренебрегваме света, който градим въпреки него.