На този ден: отбелязваме официалния ден на Дарвин

През 1905 е роден Мистер Сенко−българският илюзионист с интересна съдба. 

Името му е Евстати Христов Карайончев, в обществото обаче той е по-известен като фокусника Мистер Сенко. Историята на живота му започва от родния му град – Враца. Още съвсем млад, Евстати губи родителите си и остава сирак.

Тежката действителност го принуждава да се грижи сам за себе си. Работи упорито, за да може да изкара прехраната си, а често пъти парите му не са достигали. Легендарният български илюзионист дълги години преживява като един най-обикновен продавач на кифли и лимонада.

Решава да замине за столицата, където има по-голям шанс да си намери работа. С пристигането си в града разбира, че в местния цирк търсят метачи. Той се явява пред собствениците и те го приемат на работа. Именно тук настъпва и обратът в живота на младия Евстати. Докато пребивава в София, на българската сцена гостува един известен френски илюзионист, подвизаващ се с псевдонима си “Мистериозния Турчин”.

По стечение на обстоятелствата, асистентът на фокусника се разболява тежко и за помощ той се обръща към младия врачанин. Евстати е изключително любознателен, всеотдаен и всячески показва интереса си към илюзионното изкуство. Французинът вижда пламъка в очите на младежа и решава да го направи свой ученик. За кратко време той показва на Евстати пътя към магията.
Скоро обаче “Мистериозния Турчин” си заминава, завещавайки на момчето една илюзия. Именно с тази единствена илюзия Евстати започва да обикаля България следвайки новата си мечта. Започва да прави представления на обществени места – училища, площади, плевни, дори автобуси. Към него се присъединяват още изпълнители, а Евстати сам измисля реквизита за тях.

Прякорът на младият фокусник още отначало бил “Сенко”. В чест на своя пръв и единствен учител, той започнал да се нарича “Мистериозния Сенко”. По-късно, при изработването на плаката за негово представление обаче става печатна грешка и от този момент българите започват да го наричат, както е по-лесно, “Мистер Сенко”.

Евстати от своя страна приема това за свой официален псевдоним. С течение на времето, илюзионистът създава свой собствен спектакъл, като представя над двадесет илюзии и четиридесет фокуса.

Някои от най-известните от тях са „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“ и „Сваляне на главата“. Изпълнението им често е хвърляло публиката във възторг, а понякога и страх. Мистер Сенко придобива огромна популярност в България, а трупата му вече се е разраснала и наброява десет души.
Славата му достига и световна известност, кулминацията на която е 1961г. Тогава, в град Индианаполист, щата Индиана, на българина е връчена специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите.

Повод за отличието е именно номерът със “Свалянето на главата”, измислен от Евстати. Демонстрацията на номера е заснета, а на нея присъстват много американски холивудски звезди. Това води и до голямата популярност на фокусника в целия свят.

В следващите години от живота му той става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и САЩ, френското сдружение му връчва своята най-висока награда – орден “Робер Худен”.

Мистер Сенко получава почетно гражданство на Париж и София, а в България става почетен президент на клуба на илюзионистите. Родната власт също признава успехите на Евстати. Получава званието “Герой на социалистическия труд” и ордените “Георги Димитров”, “Народна република България”, “Кирил и Методий” и др.

Смъртта си среща през 1987г., на 26 юли в столицата. В историята остава като един от най-значимите и легендарни български фокусници, а делото му е вдъхновение за много други.

През 1924 г. е открита гробницата на Тутанкамон

Небхеперура Тутанкамон е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.

В Долината на царете в древната религиозна столица Луксор (на 700 км. южно от Кайро) се намира най-популярната гробница в света-на египетския фараон. Откритието е направено от английския археолог Хауърд Картър.

Тутанкамон се възкача на престола твърде млад - едва 8-годишен и умира на 19 г. Той е последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Младият фараон става един от най-известните владетели на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. „проклятие на фараона“. Слухът за него се разпространява след смъртта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“.Тутанкамон е син на Аменхотеп IV от негова сестра с неизвестно име (открита е мумията ѝ, условно наречена KV35YL). Първата жена на фараона Нефертити родила пет дъщери, една от които с име Анхесенамон след възкачването си на престола се жени за Тутанкамон, така че съпругата му е била неговата полусестра.

Младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между тях царува фараонът Сменхкара. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити, която след смъртта на съпруга си приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.

Повечето изследователи твърдят, че ранната му смърт е предизвикана от удар в тила, доказателство за което е откритата при оглед дупка в черепа. Според други изследователи, младият фараон е починал следствие на гангрена на левия крак, съчетана с усложнения от малария. Тялото му е било положено в четири позлатени ковчега, поставени един в друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит.

Саркофазите и всички предмети, открити в гробницата, са изложени в Историческият музей в Кайро. Те наброяват над 1700. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

През 1809 г. е роден английски биолог и физиолог Чарлз Дарвин. На този ден се чества и официалният ден на Дарвин

Чарлз Робърт Дарвин е английски биогог, естественик и физиолог, останал в историята като създател на теорията на еволюцията, наричана поради това и “дарвинизъм”.

Роден е на 12 февруари 1809 в Шрусбъри в семейството на англичани. Завършил семинария и известно време учил в престижния "Кеймбридж" с намерението да продължи живота си като англикански пастор. През 1831 г. 22-годишният Дарвин е поканен да прави компания на капитана на кораба на британския кралски флот "Бийгъл”. В продължение на пет години корабът с официално изпратен естествоизпитатели изучавали флората и фауната по крайбрежието на Южна Америка. Наблюденията събудили интереса и на младия Дарвин, който поел функциите на естественик и с времето започнал сам да се възприема като такъв.

На 22 ноември 1859 година 51-годишният Дарвин издава книгата "Произход на видовете", в която излага аргументите и предпоставките за своята еволюционна теория.

Въпреки досега непрекъсващите дискусии, еволюцията била приета още докато Дарвин бил жив. Идеята му за естествения отбор като основна движеща сила в природата пък се наложила едва през 1940 г., когато била успешно обединена с генетиката.

През 1871 г. е публикувана книгата му "Произход на човека и половия отбор". Желаейки да обоснове еволюцията на човека, Дарвин излага в нея спорната хипотеза за произхода на човека от приматите.

На 19 април 1882 г. Дарвин умира на 73-годишна възраст в Дауни, графство Кент. Погребан е с държавни почести редом с Исак Нютон и Джон Хершел в Уестминстърско абатство.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 12 февруари:

• 1541 г. – Сантяго, днешната столица на Чили, е основана от Педро де Валдивия.
• 1817 г. – В битката при Чакабуко чилийската войска разбива испанската армия, което довежда до независимостта на Чили
• 1832 г. – Еквадор анексира островите Галапагос
• 1872 г. – Избран първият български екзарх Иларион Ловчански, неодобрен от Високата порта.
• 1879 г. – Първата в Северна Америка ледена пързалка за каране на кънки отваря врати в Ню Йорк.
• 1899 г. – Испания продава на Германия Каролинските и Мариански острови.
• 1912 г. – В Република Китай се въвежда Григорианският календар.
• 1924 г. – Калвин Кулидж става първият президент на САЩ, който изнася политическа реч по радиото.
• 1955 г. – Министерският съвет на Съветски съюз приема постановление за строителство на космодрума „Байконур“.
• 1961 г. – Изстрелян е съветският космически апарат Венера 1 – първият апарат, достигнал до друга планета – Венера.
• 1990 г. – Излиза първият брой на вестник „Демокрация“.
• 1991 г. – Създадена е националната служба „Борба с организираната престъпност“.
• 1997 г. – Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски.

На днешния ден са родени:

• 41 г. – Британик, син на император Клавдий
• 1768 г. – Франц II, първи император на Австрийската империя
• 1785 г. – Пиер Луи Дюлон, френски физик
• 1804 г. – Хайнрих Ленц, немски физик
• 1809 г. – Ейбрахам Линкълн, 16-и президент на САЩ
• 1809 г. – Чарлз Дарвин, английски биолог
• 1854 г. – Стефан Стамболов, министър-председател на България
• 1876 г. – Фратьо Фратев, български актьор
• 1905 г. – Мистер Сенко, български илюзионист
• 1923 г. – Франко Дзефирели, италиански режисьор
• 1939 г. – Рей Манзарек, американски музикант
• 1942 г. – Ехуд Барак, министър-председател на Израел
• 1963 г. – Борислав Михайлов, български футболист
• 1976 г. – Силвия Сейнт, порнографска актриса
• 1979 г. – Джеси Спенсър, австралийски актьор
• 1980 г. – Хуан Карлос Фереро, испански тенисист
• 1987 г. – Георги Божилов, български футболист
• 1997 г. – Александър Николов, български поет

Починали на днешния ден:

• 1538 г. – Албрехт Алтдорфер, германски художник
• 1554 г. – Джейн Грей, кралица на Англия
• 1690 г. – Шарл Льо Брюн, френски живописец и декоратор
• 1712 г. – Мария-Аделаида Савойска, савойска принцеса
• 1798 г. – Станислав Август Понятовски, последният полски крал
• 1804 г. – Имануел Кант, немски философ
• 1904 г. – Антонио Лабриола, италиански философ
• 1947 г. – Курт Левин, германски и американски философ
• 1959 г. – Александър Теодоров-Балан, български езиковед и литературен историк
• 1979 г. – Жан Реноар, френски режисьор
• 1989 г. – Томас Бернхард, австрийски писател
• 2020 г. – Пенка Павлова, българска народна певица