Има ли поне една работеща дирекция в Министерството на културата, която да си върши работата с темпове по-бързи от хода на костенурка? Ако се съди по поредицата от неслучили се действия специално спрямо Пловдив – такава няма. В поредица от материали ви разказахме, че липсата на оперативност, а вероятно и на експертиза, блокира поредица от инфраструктурни проекти, които са важни за града под тепетата.

Най-фрапиращият пример е неслучващият се ремонт на Концертна зала – при това с готов проект и осигурено финансиране от 11 640 000 лв. На държавната администрация ѝ оставаше само да стартира процедурата по избор на изпълнител , но – уви, и тази задача се оказа прекалено сложна за тях.

На 14 юни, на среща, инициирана от фондация „Дом за Пловдивската опера”, зам.-министър Весела Кондакова публично обяви, че обществената поръчка ще бъде пусната най-късно до края на юни. Успокои всички присъстващи – музиканти, артисти, ръководство на Държавна опера-Пловдив, журналисти и общественост, че със старта на избора на изпълнител до края на юни ще се избегне рискът процедурите по жалене (задължителни по подобни поръчки) да се проточат до края на годината и да се наложи целевите средства да бъдат върнати към централния бюджет.

„Реалистично е до началото на октомври след задължителните за такива процедури обжалвания, да се пристъпи към подписването на договор. Тогава средствата ще бъдат отделени целево за ремонта. С готвената от Министерство на финансите промяна в Закона за обществените поръчки, ще бъде предотвратен и рискът да няма кандидати”, каза още Кондакова в контекста на притеснението, че ръстът на цените ще откаже изпълнителите.

Тя пое ангажимент… и не го изпълни. За хората, които следят сагата с Концертна зала, това не е особена изненада. В годините не един и двама министри и депутати въртяха успешен на пръв поглед политически пиар с гръмки изявления, че доброто предстои, но реални резултати нямаше. Работата беше на две години по лъжичка.

Но сега – през 2022 г., нещата наистина могат да се случат. Има проект, има пари, Община Пловдив е изпълнила ангажимента си с решение на Общински съвет да се прехвърлят части от имота на Държавна опера-Пловдив. Остава тази омагьосана обществена поръчка за избор на изпълнител да се появи в Регистъра на обществените поръчки. Не би! До последния работен ден – 1 юли, тя отново пътува из министерските кабинети и върви към тотален крах.

На същата тази среща на 14 юни зам.-министър Весела Кондакова влезе в темата и за сграда на Пловдивската опера.

„Силно сме притеснени, че общината още не е определила терен за строителство. Затова и няма как да дадем средства за обявяване на архитектурен конкурс.  Освен това кой ще го организира, не би ли трябвало да сме ние”, каза тя с тревожен тон. Сега и това е променено - преди два дни кметът Здравко Димитров предложи такъв терен, който – ако фондация „Дом за Пловдивската опера” и самата културна институция харесат, ще влезе за гласуване в Общинския съвет. След толкова дълга сага по темата проблемът с терена май върви към разрешаване. Ама тогава на ход отново е Министерство на културата и притеснението на Кондакова трябва да се материализира с отпускането на 300 000 лв. за международен конкурс.

И понеже в МК всичко е като в тъмна Индия, съвсем не е ясно дали това въобще е възможно да се случи.

Да напомним, че и двата казуса са с дългогодишна история и правителството на промяната имаше шанс да влезе в летописите на Пловдив с реални резултати и по двете каузи.

Къщите паметници на културата също са проблем, който показва как централната власт бяга от отговорност.

В  няколко публикации ви разказахме как държавата си спестява пари като отказва гъвкавост или бездейства за важни проекти, свързани с паметници на културата в Пловдив.

За къщата на ул. „Христо Г. Данов” 41 ведомството отказа анекс с актуализация на средствата за реставрацията и консервацията, въпреки че местната власт заяви готовност всички средства над отпуснатите от МК, да бъдат компенсирани от местния бюджет.

За къща „Павлити” – Синята къща, казусът е още по-скандален, защото държавната администрация  пропусна всички срокове, за да анексира договора, въпреки многобройните опити това да се случи.

Най-странният казус е с къща „Хиндлиян”, където отчетен проект, минал и през комисии на Министерството на културата, се води неотчетен. При това с междинен сигнал, че ведомството е загубило документацията. Така или иначе спечеленото финансиране от Община Пловдив преди години  към днешна дата се превърна в повод да бъде отказан друг проект за реставрация и консервация на друга част от националния паметник на културата, но с проект на „Старинен Пловдив”. Двете – Общината и Общинският институт са две отделни юридически лица. Защо едното „плаща” цената на другото – не става ясно.

Третата голяма тема, свързана с Пловдив, отново е с внушителните 36 млн. лева за капиталови разходи. Ако изключим от сумата близо 11 700 000 лв. остават достатъчно средства, които могат да подпомогнат сериозни проекти. Готови проекти има, желание вероятно не.

Един от тях е надграждането на пространства за репетиции и кабинети в Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”.

Множество проекти, свързани с културната инфраструктурата на Пловдив стоят на пауза. За съжаление немалко от тях просто не отговарят на критериите при кандидатстване, но са изключително важни за града – Хуманитарната гимназия е сред тях, Жълтото училище – също!

Остава големият въпрос грижовна майка или мащеха ще бъде държавната администрация? Която и да е тя!