Само на час път от Пловдив е намиращото се в Родопите село Манастир - селището, което със своите 1460 метра се счита за най-високото село не само в България, но и на Балканския полуостров. Малко по-високо от него е хижа Преспа, 7-те километра до която от село Манастир щурмуваха тази неделя двама пловдивчани. И... се озоваха в "меча прегръдка".

Слава богу, не в буквалния смисъл, защото мечката само напомни за себе си на пловдивските туристи с множеството отпечатъци, които беше оставила - стъпки и... ак*ита. Не сте виждали стъпки на мечка? Ето ги:

А ето и внушителната купчина екскременти, показващи, че Баба Меца си е хапнала добре:

"За хижа Преспа се минава по един доста широк горски път. И както си вървим, започнаха да се появяват тези а*ита, после и другите следи, виждаха се и много локвички, от които мечките са пили вода. Казвам "мечки", защото местните твърдят, че са повече от една. А после... чухме рев. Беше си доста страшничко. В крайна сметка Баба Меца не ни се представи лично - явно беше заета с нещо по-важно", разказа пред TrafficNews.bg пловдивчанката.

И продължи разказа си за връх Свобода, Момчил войвода и Енихан баба. Имена, белязали красивата природа с мистерия, легенди и нееднозначни внушения.

Да започнем с върха. Той се намира северно от село Давидково на 1943 м надморска височина. От върха се разкрива прекрасна гледка. Казват, че при хубаво време преди изгрев-слънце може да се види и Бяло море.

 

Според легендата точно тук е погребан Момчил войвода - един от първите, който оказва организирана съпротива срещу османските поробители. Има издигната паметна плоча.


В същото време се твърди, че на върха се намира гробът на Енихан баба, известен като покорител на Родопите. Според легендата той е османски военачалник, завладял Родопа планина. Преди години Ахмед Доган построил седмоъгълно теке, в което стои празен саркофаг на Енихан баба, а цялата гробница е опакована с мрамор.

Това е най-високо разположеният храм в България – 1993 м. Местните вярват, че на високия връх са церят всякакви болежки и масово го посещават веднъж годишно за пречистване на духа и с лечебна цел. Дават се курбани и се преспива в подножието. Правят го и мюсюлмани и християни.

За поклонниците е построена каменна алея с 604 стъпала, 7 беседки и ритуална чешма, около която се оставят с наричане парцалчетата, окачени там.

За Енихан баба, чието име в превод от турски език означава „Новия господар баща“, всъщност не съществуват категорични сведения за съществуването му. Въпреки това и до днес в Родопите ще чуете легенди за смъртта на Енихан баба, тъй като именно там, на връх Свобода, се смята, че е и гробът му.

Една от легендите разказва, че Енихан баба нахлул заедно със своите двама братя в Родопите и разрушил няколко села. Злодеянията им обаче не били подминати от Защитника на Родопите – Момчил войвода, и несломимите родопчани.

Тримата братя били обезглавени на близкия връх, а главите им се търкулнали към дерето. Според преданието, след като били обезглавени, труповете на нашествениците се изправили, затичали се след главите си и ги взели под мишница, след което ги занесли там, където днес са гробовете им.

Според версията, отразена в романа на Антон Дончев „Време разделно“, той е османски военен началник, отговорен за насилствената ислямизация в Родопите през 17-и век и унищожаването на християнските храмове. 

Как съжителстват на метри един от друг Енихан баба и Момчил войвода... това за много хора е непонятно. И самото строителство на мавзолея на Енихан баба, и поставянето на плочата на Момчил войвода са обгърнати в скандали и противоречия.

Но тази гледка си заслужава, нали?