Колко критично е състоянието на зелената система в Пловдив? Поправими ли са грешките, които се трупат от години, и по чия вина я докарахме дотук? Ще може ли отново да видим красиви Младежки хълм, Бунарджика, Лаута, Отдих и култура? Защо се случи инцидентът на река Марица, при който изсъхнал клон погуби човешки живот?
Директорът на ОП „Градини и паркове“ ли е този, когото трябва да линчуваме сега? Или някой се скри зад поста му? По тези въпроси разговаряме с ландшафтния арх. Станимир Шаламанов. Експертът хвърля светлина върху хроничните проблеми на градската зелена система, „закъснялата експертност“ и липсата на политическа воля тогава, когато накрая няма лентички за рязане:
–Да започнем оттам – като експерт как бихте оценили състоянието на зелената система в Пловдив?
–Може да прозвучи черногледо, но зелената система на Пловдив загива, буквално. Лошото е, че макар вече и за неспециалистите някои неща да са видими, същинският проблем ще се появи след години, когато вече ще е късно. По принцип едно поколение сади дърво, а друго му се радва. Т.е. ако днес направим грешка в поддържането на зелената система или пък не правим нищо, за да я поддържаме, това няма да се прояви днес или утре. Ще се появи след много години, но тогава положението ще е доста трудно за оправяне.
–Ясно е, че проблемите не тръгват от последните година или две. Вашите наблюдения какво показват?
–Като цяло зелената система се неглижира в последните 25-30 години, тотално се неглижира. Допреди една година Пловдив беше единственият голям град, който нямаше дори отдел за зелена система. С колегията много пъти сме го обсъждали това на наши сбирки. Правили сме и кръгли маси. Впрочем, канили сме многократно представители на Общината, но те обикновено не идват. Това ни оставя усещането, че се прави нарочно. Няма иначе логика да не се полагат никакви грижи за тази така деликатна и жива част от Пловдив.
– Щом проблемът е толкова продължителен, кой е отговорен за него?
–Кметовете – всички кметове от последните 20 години. Както и общинските съвети, които гласуват предложения. Те обаче могат да задължат кмета за някои действия. Но основно са кметовете, като даже някои техни действия или бездействия са откровено за прокуратурата... но ние нямаме такава.
Не може да кажем, че само ОП „Градини и паркове“ са виновни, защото предприятието е хронично недофинансирано. От години не му се отделят достатъчно средства и то буквално е на ръба на оцеляването. Персоналът не достига – повечето общи работници, тези, които режат дърветата с резачки, които се качват по вишките и т.н., са на минимална заплата. Имаше дори периоди, когато получаваха по-малко от минималната след удръжките. При такива условия няма как да очакваме там да отидат качествени хора. Логично е и нормално при това положение персоналът да е под всякаква критика.
В същото време, ако говорим за техниците – нещата са доста разнопосочни. Мога да дам прекрасни примери за хора, които си вършат професионално работата. Но има и техници, които буквално не знаят за какво отиват на работа. В разговори с технически ръководители съм си давал сметка, че в предприятието са се възприели тотално грешни модели на работа. И продължава да се работи с тях само защото някой го е наложил преди време.
–На какво се дължи тази липса на експертност, или както кметът я нарече „закъсняла експертност“?
–Това също е резултат от недофинансирането. Около последната трагедия много хора започнаха да се изказват и да дават мнения. Дори един заместник-кмет (бел.ав. по екология Иван Стоянов), каза, че дърветата трябва да се режат, защото „не достигал сок до върховете“. Ами това е несериозно! Ако наблюдаваме дърветата, които никога не са пипани от резачките на ОП „Градини и паркове“, са в отлично състояние. Докато там, където те са извършвали резитби, дърветата са в ужасно състояние – в рамките на 10–15 години започват да загиват.
Обяснението е просто – дървото има коренова система, а няма листна маса. Когато направят драстични отрези, оставят по два-три клона и дървото изглежда като „вилица“. Кореновата система обаче напъва и избива през спящи пъпки. Получава се нещо като „метла“ от тънки, бързо растящи клони, които са слаби и крехки. Точно на местата на отрезите се образуват слаби зони, гнилостни процеси и хралупи. Постепенно там навлизат патогени, дървото започва да загнива и умира.
–Такъв ли е случаят с дървото, което уби човек на река Марица?
–Не мога да го твърдя с катерогичност. Но тополите бяха съкратени на височина преди няколко години. На една от снимките, които видях, клонът е бил образуван точно на отреза. Там е слабата част на дървесината, а и се вижда как клонът има дупка. Неправилните резитби на дърветата съкращават техния живот и създават предпоставки за инциденти.
–Стана ясно, че това е обществен парк, в който зелената система не е добре поддържана, дори откровено опасна. Какво мислите е състоянието при останалите – Лаута, Гребната база, тепетата ни?
– В парковете Лаута и Отдих и култура 70% от растителността загива. Това са едни лесопаркови площи, които искат много специфична поддръжка. Липсата на грижи води до това състояние. Първо, без поливка няма как да стане. При подобни климатични условия и без поливни системи – идеята граничи с абсурд. Видим пример са тепетата! Помните ли колко зелени бяга преди години? А сега колко дърветата оредяха, окапаха, падат, опасни са. А ако не се направят поливни системи, нещата ще стават по-зле!
И е време да спрем да разглеждаме премахването на дървета като порок. Под добра грижа се разбира и това. В Лаута и Отдих и култура има напълно загинали дървета, като в същото време отдолу млад подраст – дръвчета, се опитват да избият. Просто трябва да им се помогне. За целта не се прави поголовна сеч, а огледни сечи. Тези горски мероприятия отнемат време, правят се в течение на години. Даже един мандат няма да е достатъчен. И именно тук идва липсата на интерес от страна на властта. Но за да сме честни, кметът на Тракия Георги Гатев потърси професионалните организации и показа огромно желание да направи нещо положително с Лаута. Но затова също трябва финансиране, 10-ина бригади резачи, за да може за няколко години тези площи да влязат в прилична рамка. И, разбира се, поливни системи.
–Не беше ли именно с подобна цел създаден отдел „Зелени системи“?
–От 2002 г. с професионалните организации предлагаме създаването на подобна дирекция, която да обедини всички специалисти и да осигури координация между различните звена на общината. Създаването й отне доста години на Община Пловдив, явно беше трудно. Създаде се и в момента е формална структура, която не функционира ефективно.
От Общината ще кажат, че никой не кандидатства на обявените за тях конкурси. Разбира се, че ще е така. Защото всеки, който отиде, ще поеме една структура с огромни проблеми и накрая ще приключи с незавидната съдба на Антон Георгиев. Принципът е показателен – при най-малкия проблем някой хвърчи, а нещата си продължават постарому.
Подобно нещо се случи и с Програмата за развитие на зелената система, която бе създадена през 2013 г. Тя бе хронично неглижирана, защото не е инвестиционна програма, която да каже тук ще засадим това, там ще засадим другото. Това е рамкова програма, която дава насоки как да се поддържа цялата система на територията на града – в краткосрочни, средносрочни и дългосречни мерки. Като такава не е интересна на местната власт, защото не съдържа неща, които ще позволят през следващата година да се отреже лентичка. Изисква визионери, понеже резултатът от действията, които ни кара да изпълним, са нещо, което няма да видим ние – ще го видят нашите деца.
– Кметът на Пловдив, неговото вице по „Екология“, различните служители в отделите, отговорни по озеленяване – те притежават ли визионерството, за което говорите?
–Виждам, че не се намират пари, за да се финансира предприятие ОП „Градини и паркове“, което генерира огромни проблеми. Виждам, че се намират пари за всичко останало, но за зелени площи няма. Веднага някой ще ме контрира, че ще строят парк Хан Крум. Да, чудесно, но това не са наши пари. А кога последно Община Пловдив отдели от своите средства, за да инвестира в своите растения?
–ОП „Чистота“ е делегирало част от дейностите на външни фирми. В този смисъл, би ли било добра идея това да направи и ОП „Градини и паркове“, ако не може да се справи сама?
–Те могат да се справят и сами. Да пробват да финансират предприятието, да качат заплатите на служителите, за да се качи професионалният ценз и да започне да се изисква от тези хора. Освен тояжка, трябва и морков. После да отделят за предприятието финансиране за допълнителни бригади, които да имат специализирана техника. Тези бригади като работят целогодишно с фокус върху лесопарковите площи на Пловдив, смятам, че до 2 години ще видим разлика!
И защо да е по-хубаво да наемат външна фирма? Това означава да се провежда обществена поръчка, която ще е за доста пари. Първо, ако се обяви външна обществена поръчка, ще трябва да е за значителна сума, защото площите са големи и дърветата много. Дори и всичко да протече без проблеми, ще мине поне една година. А ако някой от загубилите обжалва, това ще удължи процеса с още една година.
От друга страна, ако се опитаме да комплектоваме собствени бригади, смятам, че в рамките на шест месеца, с бюджет, който можем да осигурим, може да се съберат екипите. Така реално ще сме с година и половина напред. Освен това, ако се наеме външна фирма, тя ще включи своя печалба в цената. Заплатите на работниците им няма да са 1050 лв., а значително по-високи, което означава, че същата услуга ще излезе в пъти по-скъпо, отколкото ако я извършва предприятието.
Или казано накратко – единият вариант е да дадем повече пари на частна фирма, а другият е да се опитаме да управляваме предприятието по-добре финансово, без да се намесваме в професионалната страна, и така да постигнем по-евтина услуга. Не бих казал кой вариант е по-добър – нека хората сами преценят. Въпросът е дали на Общината ѝ се занимава с този проблем, или не.
–Тоест, не става дума само за финанси и човешки ресурс?
–Да, трябват желание и политическа воля. И като говорим за това, ми се иска да задам следния въпрос директно към кмета. Съгласно чл. 63 ал. 1 от ЗУТ трябва да има публичен регистър на дървесната растителност. Имаме ли такава? Нямаме. Правен е преди 15-ина и не е актуален. А имаме ли публичен регистър на вековните дървета? Пак съгласно същия член, кметът е задължен да го направи – нямаме. Ние като граждани и специалисти ги знаем тези неща, пък в същото време общината не си е свършила работата съгласно закона да направи регистър.
Още нещо – съгласно същия член, друга алинея вменява на общинската администрация да прави проверка, за да провери дали озеленяването в обекти, в това число частни жилищни сгради, се поддържа. А не след въвеждане в експлоатация те да се превърнат в паркинг например, както често се случва. Колко проверки кметът е направил? Аз ще ви кажа – нито една. И не само сегашният кмет, положението е такова, откакто този член е разписан от законотвореца.
–С какво този регистър ще помогне да подобрим зелената система в Пловдив?
–На първо време ще знаем къде се намираме – какво имаме, за какви дървета се грижим. След като имаме пълен преглед на състоянието на зелената система, ако разполагаме с адекватен отдел или дирекция, която да се грижи за нея, на базата на анализа ще можем да определим кои дървета трябва да се подменят. Така ще се реши дали това ще стане при следваща реконструкция, или веднага. Целта е цели улици да се обслужват последователно, от край до край, а не днес да се реже едно дърво тук, а утре друго някъде другаде.
В момента бригадите режат едно дърво и ако съседното е сухо, не го засягат – защото няма заповед. Такова беше и обяснението за тополата на Марица – „нямали сме заповед“.
Регистърът на дърветата сам по себе си не е панацея, но може да ни помогне да определим кои видове са подходящи за засаждане и поддръжка.
– В този смисъл, специалисти и преди са казвали, че Община Пловдив не работи с подходящи дървета. Какви са вашите наблюдения по въпроса?
–Наблюдавам, че в момента има масово залитане да се засаждат червенолистни сливи. Някой от настоящото ръководство ясно има фетиш към тях. Дървото е красиво, но не е подходящо за всяко място. Може да се използва за определени площи, но не за улично озеленяване, както е например на Голямоконарско шосе. Причината е, че дърветата, които се засаждат по улиците, трябва да имат просвет под короната около 4,5 метра, за да могат да минават сметоизвозващите машини и други превозни средства, без да чупят клони. Червенолистната слива не може да достигне такъв просвет – короната ѝ се разширява бързо и височината ѝ е ограничена. Въпреки това такива дървета се слагат масово по улиците, което е пример за неправилно управление на и без това ограничените ресурси на общината. Влагат се средства за поливане и поддръжка в дървета, които в зряла възраст ще се кастрят, тъй като пречат на движението.
– А какво ще кажете относно начина, по който се извършва изсичането на дървета, съпътстващо реконструкциите на улици например?
–Ще дам за пример проектът на улица „Славянска“ – там старите софори са оставени, а жизненият им цикъл е на привършване. При реконструкция на улица обаче, когато премахваме паважа, който пропуска около 30% от дъждовните води, и го заместваме с асфалт, водата вече се отвежда изцяло в канализацията. В същото време дълбаем дълбоко под новия тротоар и настилка, за да поставим нови плочки и асфалт. По този начин кореновата система на дърветата се съкращава значително, нарушава се водният режим на почвата и старите дървета постепенно започват да загиват. В крайна сметка имаме нов тротоар и нова настилка, а дърветата замират. Ще ги отрежат след 7-8 години и ще останат дънери, които не можем да премахнем, защото ще разрушим настилката, разбирате ли?!
Затова в такива случаи е по-добре да се предприеме премахване на дърветата и ново озеленяване, както се направи при някои други проекти. Въпреки това дори новите проекти понякога са проблематични.
От друга страна, примерът на улица „Даме Груев“ отново показва как общината не си е свършила работата. Тротоарът е 3 метра широк, но от страна на платното са електрическите стълбове, които отнемат 75 см, а гнездото на дървото е преместено в другия край и заема още около метър. За пешеходци остава 1,25м. Това е показателен пример как не се мисли перспективно – засаждат се дървета, но след 20–30 години те ще пречат на движението и ще създават нови проблеми.
–ЗУТ тълкува, че озеленяване може да се прави само на тротоари над 3 метра, което често се използва като аргумент за липса на озеленяване в определени района на Пловдив. Има ли начин, по който това може да се преодолее?
–Да кажем, че тротоарите масово са по 2,25 м. Съгласно нормативната база не може да има улично озеленяване, но може при една реконструкция на улицата от едната страна да се остави около 1,50 м дежурен тротоар. От другата страна да стане 3 метра, като се осигури пространство за озеленяване. Има начини да се компенсира този градоустройствен недъг, но и тук трябва политическа воля. Разбира се, има го и момента, в който районните кметства се опитват да направят много неща с ограничен бюджет. За подобна инициатива се изискват повече средства, но е инвестиция в бъдещето. Да, по-трудно е, но след 40 години нашите деца ще имат дървета. Именно тук идва ролята на функционираща дирекция „Зелена система“, която при наличен професионален ресурс ще може да дава подобни решения към властта.
–Зададохте въпрос към Костадин Димитров. А бихте ли си позволил да посъветвате с нещо него и зам.-кмета му Иван Стоянов?
– Две неща трябва да направят, за да има подобрение. Първото да осигурят достатъчно финансиране, защото каквито и програми или структури да се създават, ако зад тях няма портфейл, те ще останат кухи и без резултат. Второто е да започнат да разчитат на експерти, да слушат съветите им, защото аз определено подлагам под съмнение експертизата им в това отношение. Не да се засаждат неподходящи видове като червенолистната слива където трябва и където – не. Вместо това да се изготвят планове и да се изпълняват съгласно професионалните стандарти.
Тези решения няма да доведат до краткосрочен „уау“ ефект, тъй като зелената система не работи така. За политиците в България обикновено мисълта „какво ще стане след 15 години“ е нещо толкова имагинерно. Затова ми се иска да цитирам един от най-добрите български градостроители, арх. Иван Попов – „Ние сме взели града назаем от нашите деца“. И наистина е така!
Съветници искат оставката на зам.-кмета Иван Стоянов и извънредна сесия
––––––––––
Ланд. арх. Станимир Шаламанов е с дългогодишен опит в областта на ландшафтната архитектура, участвал е в изработването на редица устройствени планове, активно се включва в обществени обсъждания и изготвяне на становища за градската среда в Пловдив.
Член е на Съюза на ландшафтните архитекти в България и на Научно-техническото дружество по озеленяване към Дома на техниката в Пловдив. Експерт в областта на зелена система и видов подбор, градска среда и устойчиво устройствено планиране.
Още от категорията
Виж всички
Вкусът на Пловдив: Да захраниш духа с брънза, зелена лютеница, жабешки бутчета и бумбар
Пожар лумна в апартамент зад Лаута ВИДЕО
Спират движението по част от "Марица - юг" днес
Акценти
Виж всички
Теодосий Спасов Фолк квинтет закрива "Лято в Стария град"
Танцова фиеста събира пловдивчани на Седмото тепе в неделя
Темите на Traffic News
