Днес отбелязваме Световния ден за борба с рака. Денят минава под мотото„Уникални и единни“, а целта е да се повиши информираността на международната общност за заболяването, да бъдат предприети мерки за борба с рака в световен мащаб, както и да бъде подобрен начинът на живот на хората с това заболяване.

Според последните отчетени данни през 2022 години в ЕС има спад в смъртността от рак, но за съжаление статистиката не показва това и за България. Страната ни е една от двете държави в ЕС, която е отбелязала увеличение на смъртността от рак през последното десетилетие.

Темата коментира пред TrafficNews.bg коремният хирург д-р Радослав Дончев

Колко често срещан е ракът на дебелото черво? Как се развива болестта?

Ракът на дебелото черво или т.нар. „колоректален карцином“ е най-разпространеният злокачествен тумор на храносмилателната система. Годишно в световен мащаб се регистрират около 2 милиона нови случая, а смъртните са приблизително 900 хиляди. Всеки 1 на 20 души в Европа е изложен на риск от развитие на този вид рак. Ние, коремните хирурзи в България, също се сблъскваме с това заболяване ежедневно.

Развитието му се дължи на натрупване на мутации в някои клетки на чревната лигавица, които започват неконтролируемо делене и прорастване в дълбочина през слоевете на чревната стена. Ако се засегнат малките лимфни и кръвоносни съдове, може да се стигне до метастазиране в лимфни възли и отдалечени органи. Този процес най-често се развива в т.нар. „полипи“, но искам да подчертая, че това далеч не означава, че всеки полип ще даде началото на дебелочревен рак. Има определени фактори, свързани с полипите, които повишават риска от тяхното “израждане” в раково образувание, като например размер над 1 см, наличие на повече от 3 полипа, наличие на абнормални клетки, т.нар. „дисплазия“.

Кои са основните рискови фактори за развитие на рак на дебелото черво?

Както споменахме, основен рисков фактор е наличието на полипи в дебелото черво. Освен това рискът се завишава при затлъстяване и липса на достатъчна физическа активност, тютюнопушене и прекомерна консумация, както на алкохол, така и на колбаси и червено месо. Друг рисков фактор е фамилната обремененост или по-точно дебелочревен рак или аденоматозни полипи при кръвни роднини, особено, ако заболяването е настъпило в млада възраст. Хроничните възпалителни заболявания на червата, улцерозен колит и болест на Крон също повишават риска от възникване на рак на дебелото черво и подлежат на редовно проследяване.

Какви са симптомите при рак на дебелото черво и как се диагностицира той?

Пациентите често нямат никакви оплаквания, особено в ранните стадии на заболяването. Симптомите са различни, в зависимост от локализацията на тумора. Болните най-често се оплакват от новопоявили се смущения в ритъма на изхождане, например упорит запек или редуване на запек с диария. Ако оплакванията персистират по-дълго от 2-3 седмици, е редно да се консултират с лекар. Друг важен симптом е изхождането на кръв. Тук винаги трябва да бъде потърсен източникът на кървене. Но кървенето понякога е слабо и незабележимо като в тези случаи установяваме желязодефицитна анемия в лабораторните изследвания. Понякога болните пристигат при нас по спешност, с данни за запушване на чревния лумен от тумора. Болките в корема и загубата на тегло са също възможни симптоми, но те обикновено се наблюдават при по-напредналите стадии на заболяването.

При съмнение за това заболяване се започва с клиничен преглед, лабораторни изследвания и ехография на корем с фокус върху черния дроб, тъй като именно тук най-често виждаме далечни метастази на карцинома на дебелото черво. Най-важното изследване, с което фактически се доказва или отхвърля колоректален карцином, е пълната колоноскопия с биопсия. При евентуално доказване на рак на дебелото черво допълнително извършваме компютърна томография на корема и гръдния кош, гастроскопия за изключване на синхронно злокачествено заболяване. При рак на правото черво допълваме диагностиката с ядрено-магнитен резонанс на таза, който е важен за определяне на терапевтичната стратегия при тази по-особена, но много честа локализация.

Лечим ли е ракът на дебелото черво?

Дори и в 21-ви век все още не можем да спасим всички, които страдат от това злокачествено заболяване, но с помощта на натрупаните знания и инструментариум и при навременно диагностициране една немалка част от случаите на рак на дебелото черво са лечими. В много ранен стадий и при изпълнение на определени критерии е възможно ендоскопското премахване на тумора в рамките на колоноскопията. Тези случаи обаче са по-скоро рядкост. При по-голямата част от пациентите е необходима радикална и квалифицирана хирургична намеса. Тя се изразява в премахване на определена част от дебелото черво, както и на хранещите кръвоносни съдове с намиращите се около тях лимфни възли. В днешно време тези операции рутинно се извършват по минимално инвазивен път, с камера и няколко малки достъпа по около 1 см. След възстановяване от оперативната интервенция грижите за пациента и проследяването за поне 5 години се поемат от онколози и гастроентеролози.

Каква е профилактиката на дебелочревния карцином?

Най-важната превенция е профилактичната колоноскопия след 50-годишна възраст. При наличието на фамилна обремененост или хронични заболявания на червата, профилактичните прегледи трябва да започнат по-рано. Освен това е важно да се поддържа физическа активност, да се избягва тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол, а хранителния режим да включва повече плодове и зеленчуци за сметка на консумацията червено месо и колбаси.

Визитка:

Д-р Радослав Дончев е специалист по висцерална хирургия. Има множество специализации и тесни интереси в областта на лапароскопската хирургия, оперативното лечение на туморите и възпалителните заболявания на гастроинтестиналния тракт, както и херниите на коремната стена и диафрагмата.