„Този кабинет дойде като функция на сложна коалиция между партии, разнородни по своята политическа природа, история и същност, но обединени около целта и желанието България да продължи по своя европейски път и развитие. България да бъде част от онези европейски държави, за които еволюцията във вековете е доказала, че могат да изградят най-справедливия и достоен съюз в света – Европейския“.  Това са думите на премиера Росен Желязков на 11 декември, когато той обяви, че подава оставка.  В този абзац той обобщи сложността на политическите процеси през последната година, както и голямата цел, която изглежда България постигна – пълна Евроинтеграция.

Началото на това управление

2025 г. започна с важен външнополитически резултат – от 1 януари България стана пълноправен член на Шенген и по сухопътните граници. Паралелно с това вътрешнополитическата картина остана нестабилна: фрагментиран парламент, изчерпано обществено търпение и очакване за редовно управление след поредица от кризи.

На 16 януари 2025 г. Народното събрание избра редовно правителство начело с Росен Желязков. Кабинетът беше гласуван с крехко мнозинство от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС - ДПС на Ахмед Доган и още от самото начало стана ясно, че няма да разполага с твърда и дългосрочна парламентарна опора. Формално управление беше налице, но политическата устойчивост остана под въпрос.

Моделът на властта - плаващи мнозинства

През по-голямата част от годината кабинетът работеше чрез плаващи мнозинства, а за много от гласуванията оставаха впечатления за задкулисни договорки.  Отделните законопроекти, бюджетни решения и кадрови избори минаваха с различна конфигурация от гласове. Това позволи институционално функциониране, но направи управлението силно зависимо от променящи се баланси в парламента и от неформални договорки.

Разломът в ДПС: оттегляне и пренареждане

Ключов момент през 2025 г. беше оттеглянето на подкрепата за правителството от ДПС–ДПС, свързвано с Ахмед Доган. Това действие ограничи възможността за предвидими мнозинства и направи управлението по-уязвимо.

След този ход се оформи нова конфигурация – кабинетът започна да разчита на подкрепа от „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски. Подкрепата не беше формализирана чрез участие във властта, но се проявяваше при ключови решения – бюджет, вотове на недоверие и парламентарни назначения. Това пренареждане се превърна в една от най-дискутираните теми през годината и източник на постоянни политически спорове.

Еврозоната: стратегическо решение с висока цена

През лятото България получи зелена светлина за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. Управлението защити решението като стратегическа стъпка за икономическа и политическа интеграция. Вътре в страната обаче темата предизвика силна поляризация – от подкрепа в проевропейския спектър до остро противопоставяне и искания за референдум.

Скандали и натрупване на напрежение

През годината публичният дневен ред беше доминиран от спорове около кадрови назначения и регулаторни органи; обвинения за задкулисно влияние и зависимости; критики за липса на напредък по съдебната реформа; съмнения и политически скандали около обществени поръчки и разходването на публични средства.

Отделно взети, тези случаи не доведоха до незабавен институционален срив, но в съвкупност ерозираха доверието към управлението.

Вотовете на недоверие

Опозицията използва нестабилната ситуация, за да внесе поредица вотове на недоверие – по икономическа политика, корупция и модел на управление. Макар първоначално да не успяха, те поддържаха постоянен политически натиск и засилваха усещането за управление „на ръба“.

В същото време се сформираха няколко опозиционни блока – най-силно изявеният бе в лицето на ПП – ДБ, които единствено от партиите извън властта са за проевропейска политика и пълна евроинтеграция.  От друга страна „Възраждане“ , МЕЧ и „Величие“ се борят за одобрението на българите, които са срещу евроинтеграцията и въвеждането на еврото, така и за преосмисляне на геополитическата ориентация на България към Русия и изтока. 

Протестите и оставката: различни поводи, общо недоволство

2025 г. беше белязана от няколко вълни протести - ранни протести срещу еврото, включително с напрежение и сблъсъци. През годината имаше демонстрации, съпътстващи вотовете на недоверие и парламентарните кризи. Кулминацията обаче дойде през декември на фона на огромни протести, стартирали формално заради проектобюджерта за 2026 година, се превърнаха в демонстрации срещу властта. Протестите бяха многохилядни във всички големи градове на страната. Това доведе до падане на правителството, а всички партии обявиха, че това народно събрание е изчерпало легитимността си. 

 Така 2025 г. завърши с кабинет в оставка и отворен въпрос за следващото парламентарно мнозинство и политическа формула.

Резултатът беше година на управление без дългосрочна устойчивост и с нарастващо обществено недоволство, което в крайна сметка доведе до оставка и нова политическа неизвестност.

Нов национален идеал или затъване в спирала от кризи?

Политически големият въпрос е бъдещето на президента Румен Радев. Спекулациите, че той може да хвърли оставка и да се включи със свои политически проект на предстоящите извънредни парламентарни избори, са основна тема сред анализатори и политически централи.  Очакванията са, че ако това се случи то  партията на Румен Радев ще бъде основен фаворит да спечели вота, а партиите като „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ вече признаха, че са готови да управляват заедно.  Друг е въпросът, че „преливането“ на гласове към Радев ще дойдат именно от изброените партии, като под въпрос е дори съществуването на някои от тях в парламентарната зала.

Към момента европейското бъдеще на България не изглежда застрашено, а в краткосрочен план страната ни трябва да се утвърди в еврозоната като стабилен и  устойчив член, без това да повлияе негативно върху доходите на хората и тяхната покупателна способност.

След като евроинтеграцията на България е завършена с тези действия то на дневен ред излизат нуждата от нов национален идеал и цел, която да бъде прегърната от цялата политически система, както и мнозинството от гражданите.  Защото протестите не бяха просто за свалянето на правителството, а за поемането на страната по нов път, който обаче трябва да бъде ясно начертан и посочен от следващите управляващи, а българите да приемат, че е правилния.