Днес в поредицата за имената на улиците ще се спрем на един от най-почитаните герои на македонската борба за свобода: Даме Груев. Неговото име краси улици, булеварди и училища из цяла България, но личността зад него често остава непозната за мнозина. А всъщност, животът и делото му заслужават не по-малко признание от тези на Апостола на свободата – Васил Левски, пише GlasNews.bg.

Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 г. в с. Смилево, Битолско, в сърцето на Западна Македония. Следва образованието си в Смилево, Ресен и Битоля, а по-късно – в Солунската българска гимназия, откъдето е изключен заради участие в бунт. С помощта на сръбското дружество „Св. Сава“ заминава за Белград, но там се сблъсква със сръбската пропаганда и организира нов бунт, след който е изгонен. През 1889 г. идва в София и записва история във Висшето училище (дн. СУ), където се вдъхновява от делото на Левски, Ботев и Бенковски.

След като е изключен от университета (по подозрение в участие в политическо убийство, по-късно опровергано), Даме Груев се завръща в Македония с ясна цел: да организира борба за освобождение. Като учител в Смилево и Битоля, той се запознава с местната реалност, а през 1894 г. заедно с д-р Христо Татарчев и други създава революционна организация, която по-късно ще стане известна като ВМОРО. Тя се изгражда върху строга структура от местни комитети, централен комитет и вътрешни правила – с внасяне на членски внос и полагане на клетва.

Груев бързо разширява мрежата на организацията, установява местни комитети и намира съмишленици в ключови градове като Щип, Охрид, Ресен и Прилеп. През 1895 г. в Щип той среща Гоце Делчев – друг велик български революционер. Въпреки различията си в подхода – енергичният Делчев и стратегическият, предпазлив Груев – двамата създават здрава връзка в името на каузата.

През втората половина на 90-те години организацията процъфтява – въвеждат се кодове, псевдоними, тайни комуникационни канали и връзки със София. Но турският натиск расте. През 1900 г. Груев е арестуван заради убийство (по подозрение) и е хвърлен в затвора при тежки условия. Дори оттам не спира да комуникира с бойните другари чрез химическо мастило.

През 1903 г. Груев председателства Смилевския конгрес, където въпреки резервите си, одобрява подготовката за въстание. Илинденско-Преображенското въстание избухва същата година. Груев участва в боевете в Битолско и временно вижда родното си място освободено. След потушаването на въстанието, той отказва да избяга в България, остава в Македония и продължава делото.

На 23 декември 1906 г. при преминаване през с. Русиново, Малешевско, Груев попада в засада от турски войници. Ранен, той стига до връх Петлец, където намира смъртта си. Проф. Любомир Милетич пише по повод загубата: „Цялата българщина тогава почувства нанесения ѝ удар…“

Историкът Йордан Бадев го нарича „двойник на Левски на македонска почва“. И с основание: и двамата създават комитети, обикалят села и градове, вдъхновяват хората и посвещават живота си на свободата.

Днес, когато минаваме по улица или булевард, носещи името му, нека си спомним, че зад него стои не просто герой, а истински организатор, вдъхновител и мъченик за каузата на българската свобода в Македония.