Казармата  - знаменателен период за поколения българи, повод за много спомени - къде хубави, къде лоши, за легенди, за лакърдии, за мъжки приятелства… За прекръстване от страна на тези, които не са били, и за гръмкото: „не си мъж, ако не си стоял във военния строй”  - от страна на онези, които са служили на родината…

„Носехме вода по един хълм в ракиени чаши и пълнехме огромен бидон”, това разказваше приятел всеки път, когато се отвори темата за службата. Друг пък постоянно повтаряше ,че мястото му в карцера било запазено - много обичал да бяга и да задява девойки.

За всички носили автомат на рамо, но и за тези, които не са – Етнографският музей предлага изключително любопитна изложба, преплела исторически факти, с автентични разкази и документи. Къде ако не в  „Когато момчето става мъж. Казармата през „онези” 45 години” на етнолога д-р Илия Вълев можете да видите прочутия въшкарник, мешките, „Тройной”, „Грик”, якичките, знаците и всички останали материални и нематерилни символи на войниклъка!

„ГВС” или „НГВС”

Годен за военна служба или негоден за военна служба - това е първата стъпка, която правят бъдещите войници. Специални комисии извършват преглед и решават къде да пратят новобранеца и дали въобще може да носи служба.

„Да ти е лека службата!”

Изпращането на войничетата е цял ритуал. Първоначално пришивали кръстчета в дрехите и кесиите им, за да ги пазят, изпращали ги с цветя, задължително преди обед - да вървят с времето напред. После младежът стъпвал в тревата, а майката я изрязвала с пръстта и засаждала в саксия, поливала я, за да е здрав и свеж войникът.

В по-новите времена ги изпращат с хумористични пожелания – „Внимавай със сапуна!", „Да  издържиш сухия режим!”, „Смазвай редовно личното оръжие!” и други. Подаряват им най-вече подаръци, необходими за службата като чорапи, партенки, пуловери, бръснарски принадлежности… А на майтап приятелите обкичват войника с гердан от моркови или зелка, даряват го с гумен заек или галоши и цървули за „лек път през службата”. Прочути са и новобранските изпращания, които имат размери като за сватба.

„Казармата - ритуален преход…”



Социалистическата идеология променя концепцията за военната служба и младите бойци, влизайки в казармата, дават "клетва за вярност към родината, народа и комунистическата партия". А лозунгите от този период са красноречиви:

"Казармата е ковачница за мъже - там те се коват и каляват за живота, докато си млад, подобно на горещо желязо.”
"Мъж, който не е служил в казармата, не е никакъв мъж."
"В казармата юношата умира, за да се роди мъжът."

 „Влизаш – строга дисциплина и ред. Нищо, че на табелата пише „Добре дошли”



Посетителите ще научат от изложбата  за униформите, шапките и чантите (мешките) на различните видове войски, а и за порядките.  В строен списък са изредени всички атрибути, който „зайците” трябва да подготвят преди да пристъпят прага на казармата. После идва дневният режим, а той е наистина стряскащ.

„5.30-5.40 ч. – ставаш от сън, но всъщност те будят като по тревога. Скачаш, обличаш се, опъваш леглото като по конец и „бегаш навън”,  споделят преживявания войничета. После следва ден под строй, който завършва с вечеря. След това – до вечерната проверка, започва големият „чанч”, гонката на новобранците, което „старите войници използваха като вид забавление”. След „отбой” е време за лягане и молитва да няма вдигане по тревога, нещо често случващо се в първите дни служба.

„Заклех се…”

Интересен е и ледващият акцент в изложбата – денят на полагането на клетвата. За войничетата това е жадуван момент да се видят със семейството си, а за семейството – да наготви де що има, за да зарадва момчето си. Някои носят тави с баници и торти, други тръшват по някоя овчица или козичка – всеки според възможностите.

„Първите 40 дни…”

Първите дни след клетвата са време за адаптация. Тогава новобранците научават най-важните правила - на началник се отговаря най-вече със "Слушам" и "Тъй вярно" и в по-редки случаи със "Съвсем не!". Големият сблъсък обаче е със старите войници. Първото, което се запомня, е, че не трябва да отговаряш нито с "Ебавам стария", нито с "Не ебавам стария", а твърдо и винаги - с "Ебавам, не ебавам, старото уважавам".

"Останалите 700 дни..."

В този раздел с много чувство за хумор са споделени някои емоционални, но и доста интимни преживявания, които само казармата може да постави на дневен ред в живота на един 18-19-годишен младеж.

"Винаги се намираше по някоя засукана кака от близкото село, която облекчаваше младежите", споделя един, а друг разказва за шефствата между поделенията и женските трудови колективи, които помагат, защото "войникът от време на време трябва да смазва пушката, за да не му е горчива службата".

За реда в казармата през двете години служба се носят какви ли не легенди, но най-впечатляващи са признанията на войници, че и до днес помнят номера на автомата си, а най-голямата радост са писмата, отпуските и свижданията. Кой, по дяволите, ще се радва на писмо днес?

В тази част от експозицията посетителите ще видят наръкавните емблеми на спортни и специализирани роти, медалите, вензелите.

"Уво-уво... у-вол-не-ни-ееее!"

 

Тази част от експозицията е и най-забавната, защото след 700 дни е време за радост и се раждат крилати фрази. Те са достатъчно красноречеви:

"Ето идва дизелът червен, аз съм вече набор уволнен."
"С влакчето пътувам, вече няма да рапортувам."
"За гаджета ще се настроя, приключих аз със строя."
"Няма да мръзна на поста, няма да се мятам и на лоста. Ето, вчера сдадох автомата, а от утре ще се сгуша в на гаджето бедрата."

"Постави правилно каската, но с вързани очи!"

Разказана чрез най-цветните ѝ елементи, изложбата звучи като забавление, но всъщност е сериозно и обхватно изследване. То по наистина атрактивен начин ще впечатли както онези, които са служили, така и тези, които само са слушали истории.

Наред с фолклора, са изнесени редица важни исторически факти за развитието на българската войска, за символите и порядките ѝ и за процеса, през който преминават служещите.

"Идеята ни е да го направим така, че да стане интересно за всички", казва авторът д-р Илия Вълев, докато позира до едно от таблата, до които посетителите могат да си направят снимка. Другото е с наборна военна книжка, чрез която всеки може влезе в кожата на редник.

Изложбата продължава до 30. ноември в Етнографския музей и си струва да бъде посетена.