„Дисциплинирахме превозвачите, модернизирахме автобусите”, това каза зам.-кметът по транспорт Тодор Чонов по време на отчета си за последната година. Думите му отново показаха  когнитивният дисонанс в убежденията на властите за състоянието на публичния транспорт и действителната среда, в която пловдивчани се сблъскват всеки ден и виждат.

Един пример е повече от нагледен. Пловдивчанин ни сигнализира, че в продължение на три дни чака по 60 минути автобус по линия 10.  Трите му опита да се качи на рейс по разписание по линията били предишните петък, събота и неделя между 13:30 и 15:00. Всеки един от изброените дни  той чинно е чакал, за да види кога ще дойде автобусът. След като се качил съвсем дружелюбно е попитал шофьорите защо толкова време чака за автобусите, а те му отговорили, че в момента се движат наполовина по-малко коли, отколкото трябва.

Нашият читател е пуснал сигнал до Община Пловдив, които са казали, че ще направят проверка.  На наше запитване от „Организация и контрол на транспорта” ни отговориха, че са запознати с проблема, като всеки ден налагат санкции на фирмата превозвач от 1000 лева заради неизпълнение на курсове по линия 10.  Превозвачът по нея от дълги години е Димитър Чолаков, като в момента той я обслужва по временен договор. Той обаче явно съвсем не се жегва от санкциите и продължава да не изпълнява курсовете си, които са по договор.
Парадоксалното е, че дори в новата обществена поръчка, която е спечелена от консорциума с тримата превозвачи, отново  фирмата „Автотранс 2000” трябва да обслужва линията.  Оказа се обаче, че още преди да е подписан договора  от ОКТ и консорциума ще направят преразпределение на линиите, тъй като явно фирмата не може да обслужва линията.  Наред с абсурдната ситуация с линия 10, по съвсем сходен начин стоят нещата и линия 93.

Какво се получава в реалната среда на градския транспорт, а не в документите на ОКТ и Тодор Чонов?

Заради неизпълнението на курсовете, логично все по-малко пловдивчани разчитат на тези линии.  Липсва резон пловдивчанин да стои и да чака в продължение на час дадена линия, като самият той не знае дали ще дойде тя. Така той се пренасочва към друга линия на градския транспорт или алтернативно предвижване. По този начин линията  става все по-малко използвана, а оттук и все по-малко рентабилна, а следователно – самите превозвачи имат все по-малко интерес да я обслужват.

Това е един нагледен пример как самите превозвачи с действията си унищожават една линия като номер 10, която преди бе една от най-използваните по въпросния маршрут.

Градските власти вече се срещнаха с превозвачите да намалят курсовете по определени линии с 15% в непиковите часове. Твърде вероятно е самите автобуси и в момента да са 15% по-малко от тези, които трябва да вървят. Разликата е, че с пропускането на курсове те получават санкции, а има и големи дупки между автобусите.

Явно е обаче е, че когнитивният дисонанс  в градския транспорт на Пловдив ще продължи, като от двете страни ще са общинските власти и пловдивчани, самите превозвачи – отдавна са показали, че правят каквото си искат.