Вече 5-та година българската тол система се оказва в центъра на истинска битка между държавата и транспортните превозвачи, а именно за събирането на приходите от пътните такси. След като преди месеци гръмна скандал, че превозвачи крият номерата на камионите си, за да избегнат плащане на такси, държавата взе спешни мерки да преустанови тази практика.
Новата битка обаче изглежда доста по-сериозна, а към днешна дата държавата губи дело след дело заради решение на Европейския съд.
В основата на тези дела стои една от най-големите транспортни компании в страната – „ПИМК“ ООД. Чрез серия съдебни производства фирмата успява да оспорва наложени санкции за неплатени пътни такси, като в редица случаи те биват отменяни или дори водят до последващи искове срещу държавата.
Така постепенно се оформя ситуация, при която транспортна компания с огромен автопарк може на практика да избягва ефективното плащане на санкции чрез системно обжалване и използване на европейското право.
Нещо повече - щетите, които претърпява държавата не са само от отменени санкции и тлъсти адвокатски хонорари, а от потенциално не заплащане на тол такси от големите превозвачи – нещо, което видно „ПИМК“ правят. Компанията разполага с близо 1000 тежкотоварни автомобила, които ежедневно преминават през българската пътна мрежа, а без заплащане на тол таксите и последващи дела може да се стигне до парадоксът – държавата да плаща за това, че камионите на „ПИМК“ минават през републиканската пътна мрежа.
Как започва казусът
Повечето дела започват със стандартна процедура. Камерите на електронната система за събиране на пътни такси установяват, че тежкотоварен автомобил се е движел по платен участък от пътната мрежа без валидна маршрутна карта или тол декларация. В тези случаи Агенция „Пътна инфраструктура“ издава електронен фиш и налага имуществена санкция от 2500 лева. През последната година има 4 известни случая, стигнали до Върховният административен съд, свързани с фирма „ПИМК“.
На пръв поглед това изглежда като рутинно административно производство. Но именно фиксираният размер на санкцията се оказва ключовият проблем, около който се развива съдебната практика.
Според българското законодателство санкцията е една и съща независимо от конкретните обстоятелства на нарушението. Дали става дума за изминато разстояние от 2 км без платена такси или 200 км - глобата остава 2500 лева.
Първото дело, което променя всичко е на компанията "Екострой", която оспорва санкция за неплатена тол такса, а делото стига до Съда на ЕС чрез преюдициално запитване от български съд. На 21 ноември 2024 г. СЕС постановява решение, на което се позовават българските съдилища по казуса.
Оттогава има десетки дела във всички районни и административни съдилища в страната. Много от тях спират производствата, други отменят санкциите, а ВАС се намесват в редица случай.
Делата, които поставят системата под въпрос
Съдебните производства около тези санкции постепенно разкриват по-дълбок проблем.
В едно от делата, свързани с електронен фиш за неплатена тол такса, съдебните инстанции разглеждат въпроса дали производството трябва да бъде спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по сходен казус. Делото достига до Върховния административен съд, който отменя предходно определение и връща случая за ново разглеждане, подчертавайки, че спирането на производство поради висящо дело пред СЕС подлежи на съдебен контрол.
В друго производство Административният съд приема, че е правилно делото да бъде спряно до произнасянето на Съда на ЕС по дело С-61/2023, тъй като решението на европейския съд ще има значение за правилното решаване на спора. Съдът изрично подчертава, че решенията на СЕС са задължителни за всички национални съдилища.
Серия от подобни процеси постепенно насочва вниманието към основния правен проблем – съответствието на българските санкции с европейското право.
Решението на Съда на ЕС
Ключов момент настъпва през 2024 г., когато Съдът на Европейския съюз се произнася по дело C-61/23.
Решението потвърждава принципа, че санкциите за нарушения, свързани с пътни такси, трябва да бъдат пропорционални на тежестта на нарушението. Система, която налага фиксирана глоба за всички случаи независимо от конкретните обстоятелства, може да противоречи на правото на Европейския съюз.
Този извод се превръща в ключов аргумент в редица съдебни производства в България. В резултат на това електронни фишове започват да се оспорват с аргумента, че санкцията е непропорционална и противоречи на европейската директива за пътните такси.
От санкции до искове срещу държавата
В някои случаи съдебните спорове не приключват само с отмяна на санкцията.
Компании, включително „ПИМК“, завеждат искове срещу държавата за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. Тези искове се основават на принципа, че държавата носи отговорност, когато нейни органи или съдилища не приложат правилно европейското право.
В едно от делата съдът приема, че при потвърждаването на електронен фиш националният съд не е съобразил задължителната практика на Съда на ЕС и е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. В резултат на това на дружеството е присъдено обезщетение, включващо платената санкция, такси и разноски.
Така санкцията, която първоначално трябва да бъде инструмент за дисциплиниране на превозвачите, може да се превърне в основание за финансови претенции срещу държавата.
Защо големите транспортни компании печелят тези дела
Случаят с делата около тол системата показва и още един важен фактор – ресурсите на участниците в процеса.
Подобни съдебни производства могат да продължат години и да преминат през няколко съдебни инстанции. Това изисква значителни финансови средства и специализирана юридическа експертиза.
Големите транспортни компании имат няколко ключови предимства сред тях е финансов ресурс за дълги съдебни процеси, възможност да обжалват системно почти всяка санкция, както и натрупване на съдебна практика по сходни казуси.
Така постепенно се оформя стратегия, при която всяка нова санкция се оспорва в съда, защото вероятността тя да бъде отменена е почти сигурна .
Резултатът е правен парадокс
От една страна, държавата въвежда тол система, за да гарантира, че тежкотоварният транспорт ще плаща за използването на пътната инфраструктура. От друга страна, нормативната рамка създава възможност санкциите да бъдат системно атакувани и отменяни.
Това поставя малките превозвачи в по-неблагоприятна позиция. Те често нямат ресурса да водят продължителни съдебни дела и предпочитат да платят наложените глоби. Големите компании обаче могат да използват съдебната система като инструмент за защита – и дори като стратегическо предимство.
Ако се вземе предвид мащабът на големи транспортни оператори като „ПИМК“, въпросът придобива още по-голямо значение.
Компанията разполага с близо 1000 тежкотоварни автомобила, които ежедневно преминават през българската пътна мрежа. При сценарий, в който значителна част от санкциите се оспорват и отменят, потенциалните пропуснати приходи за държавата могат да достигнат милиони левове годишно.
Това не означава непременно, че всички превозни средства се движат без заплатени такси, но показва как един нормативен пропуск може да създаде сериозни финансови последици за системата.
Нуждата от законодателна промяна
Историята на делата около „ПИМК“ показва как един нормативен пропуск може да създаде значителен правен парадокс. Фиксираната санкция в българския закон се сблъсква с принципите на европейското право, а резултатът е серия съдебни процеси, които поставят под въпрос ефективността на системата за събиране на тол такси.
Докато законодателството не бъде приведено в пълно съответствие с европейските изисквания, този конфликт вероятно ще продължи да поражда нови дела – и да оставя пространство за компании, които знаят как да използват правните механизми в своя полза.
Още от категорията
Виж всички
Слънчев вторник в Пловдив, температурите се покачват до 13°
Акценти
Виж всички
Освободиха заместниците на областния управител на Пловдив
БМВ излетя от пътя и се вряза в дърво в Тракия
Темите на Traffic News
