Дневен център „Розовата къща“ в Пловдив вече почти година предоставя подкрепа на хора, които страдат от зависимости. Всеки ден между 70 и 80 души получават психосоциална грижа и подкрепа, храна, дрехи, достъп до пералня, душ, хигиенни материали и дезинфекционни средства. В студените месеци центърът предлага топло място, а с помощта на дарители се покриват нуждите от храна, обувки и дрехи. В центъра се покриват някои базови  медицински нужди. Предоставят безплатни и анонимни изследвания за Хепатит В, Хепатит С, ХИВ и Сифилис, както и съдействие за включване в терапия при положителни резултати. Сградата на ул. „Пламък“ №2 е предоставена от общината, което осигурява стабилност на центъра.

„Целта ни е да предоставим шанс на хората в нужда да започнат своето възстановяване в безопасна и подкрепяща среда“, обяснява пред TrafficNews Виолета Мартинова, част от екипа на „Розовата къща“. „Предлагаме индивидуално и групово консултиране по проблемите на зависимостта, както и насочване за лечение за тези, които са на този етап от пътя си. Това е място, където хората могат да получат неосъждащо отношение, защото зависимостта е болест като всяко друго хронично заболяване“, подчертава тя.

Началото

„Центърът работи от началото на годината, а официално го открихме през май“, уточнява Мартинова. Тя споделя, че екипът включва хора, които са работили на същото място преди пет години. „За нас беше предизвикателство да се върнем, защото картината на употребата на вещества и последствията от новите наркотици е доста различна. Сградата ни беше предоставена от Община Пловдив и получихме разрешение за ползване за следващите пет години“, обяснява Мартинова.

Центърът е уникален по рода си – аналог на него съществува единствено в София. Тук хората могат да достъпят услуги без особени изисквания. Това е място, където те могат да се срещнат с разбиране, да обсъдят своите проблеми и да получат подкрепа.

Подкрепа за физическото здраве

„Много от нашите клиенти са бездомни и започват деня си при нас  премръзнали и гладни. Осигуряваме им топъл чай, закуска, баня, чисти дрехи и пералня. Често това е единственият начин да се почувстват като нормални хора, обгрижени и уважавани“, разказва Мартинова.

Центърът разполага с медицинско лице, което извършва бързи тестове за Хепатит B и C, ХИВ и сифилис. „За тези, които имат здравни осигуровки, ги насочваме към подходящи лечебни заведения. Но много от нашите хора нямат здравно осигуряване, което ограничава възможността им да се лекуват. А за Хепатит B и C съвременното лечение е изключително ефективно“, подчертава тя.

Работа с уязвими групи

„Освен хората, които са бездомни, работим с тези от метадонови програми, активно употребяващи и проституиращи. За тях е важно да осигурим изследвания, лечение и индивидуални консултации. Много от нашите клиенти са ХИВ-позитивни и са силно дискриминирани от обществото. Нашата роля е да бъдем медиатор между тях и медицинските институции, да ги придружаваме на прегледи и да следим редовното вземане на лекарства“, обяснява Мартинова. И добавя: „Целта е не само да се грижим за тяхното здраве, но и да намалим риска от заразяване на други хора. Грижата за най-уязвимите е грижа за цялото общество.“

Битови нужди и ежедневни предизвикателства

Най-голямото предизвикателство пред екипа е осигуряването на достатъчно храна. За 80 души, от които половината са бездомни, това е сериозно усилие. Затова разчитат на дарения – консерви, инстантни супи, кроасани, вафли, захар, кафе и чай. Но ресурсите са ограничени и често се изчерпват бързо.

Друг постоянен недостиг в момента са зимни якета и здрави обувки. „Дори и да имаме 3–4 комплекта, те бързо се изразходват. Хората се нуждаят от обувки 41–43 номер и дебели якета за сезона. Това е постоянна необходимост“.

Промените в употребата на наркотици

„Фентанилът е актуалната дрога – около 50 пъти по-силна от хероина. Тя води до по-честа употреба и сериозни здравни рискове. Нашата роля е да информираме клиентите за опасностите и да ги запазим живи, докато са готови за лечение“, обяснява Мартинова.

Тя допълва, че младите хора предпочитат синтетични стимуланти, докато възрастните употребяват опиати. „Причините за започване са разнообразни – от любопитство и нужда да се впишат, до социални и семейни проблеми. Много хора започват от желание да бъдат видени и чути, но зависимостта постепенно взима решения вместо тях“, казва тя.

Истории на успех и трагедия

Мартинова споделя две истории, които илюстрират различните съдби на клиентите:

„Един младеж успя да спре зависимостта си. Имаше рецидиви, но сега има семейство и води стабилен живот. Дойде да ни каже: „Здравейте, много ви благодаря, че бяхте до мен.” Това е изключително зареждащо.“

Другата история е диаметрално противоположна. „Двойка зависими бяха на улицата. Той беше ХИВ-позитивен и почина преди раждането на детето им. Тя роди, успя да се вземе в ръце, върна се при родителите си, роди още едно дете,  но сега отново е тежко зависима. Нашите истории никога не са еднозначни – има успехи и трагедии, понякога едновременно.“

Сигурност и атмосфера в центъра

„Никога не съм се страхувала за живота си. Тук винаги има хора, които стоят, когато сме само жени, за да ни пазят. Никога не сме ги молили, но те имат в главата си идеята, че имаме нужда да бъдем пазени. Което е изключително мило“, казва Мартинова.

Липса на държавна подкрепа

„Без психотерапия, без обучения в социални и трудови умения, без психосоциална грижа и подкрепа ресоциализацията е немислима, а излекуването е невъзможно. Българската държава продължава да неглижира грижата за зависимите. Освен метадоновото лечение, нищо друго не се осигурява. Частни програми струват между 3 000 и 8 000 лв. на месец. За да се излекува човек с дългогодишна зависимост, трябва да прекара поне една година в такава терапевтична общност, това е златен стандарт. Но държавна подкрепа няма“, обяснява тя.

Мартинова изразява надежда: „От 2026 г. се надяваме Министерството на труда и социалната политика да финансира част от услугите ни. Надяваме се това да ни осигури стабилност и да позволи разширяване на грижата за хората, които имат нужда.“

 „Обществото започва да разбира по-добре тези хора. Те са жертви както на своите избори, така и на социалната среда. Зависимостта е заболяване като всяко друго. Нашата работа е да ги съхраним, да им дадем подкрепа и шанс за нормален живот“, казва Виолета Мартинова.