Гергьовден е един от най-важните празници за Българите и бележи началото на лятото и новата стопанска година и пробуждането на природата. Той се отпразнува на 6 май - в разгара на пролетта и затова празникът се нарича още Зелен Георги или Цветен Георги.

Празникът е толкова важен за нас , защото се чества и денят на мъченикът Свети Георги, който  в народните представи е покровител на овчарите и стадата. Наред с това се чества и , празникът на храбростта и на българската армия.

Свети Георги е мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.

В традицията Св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията.

Подготовката за Гергьовден започва още от предния ден ,като се подхваща месенето на обредните хлябове. Момата , която меси трябва да е облечена празнично по традиция, а най-големият хляб  се нарича на Св. Георги. На 5-ти май момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона и другите постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир и други.

Гергьовският курбан

На Гергьовден задължително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича „гергьовско агне“. 

Коли се първото мъжко родило се през годината агне, прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.

Животното не трябва да има никакви физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши.Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето „отиде гладно на онзи свят“, стадото няма да има приплод.

Празничната трапеза

На този ден около празничната трапеза се събират всички близки роднини, прекаждат я, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб.

Веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". След като се обядва, се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.

Обичаи за здраве и любов

Обичай за Гергьовден е всички на празника да са закичени със свежи клонки, стръкове или цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората.

Имен ден празнуват всички българи с имената Георги, Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и производните им.