Може ли недостигът на работна сила в България да бъде преодолян с внос на служители от трети страни и трябва ли държавата да увеличи квотите за чуждестранни работници – това е сред ключовите въпроси в предложените промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които вече са публикувани за обществено обсъждане.

Темата беше коментирана в ефира на bTV, след като Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) публикува анализ за ефекта от досегашния внос на работна ръка. Данните, представени от икономиста Георги Вулджев, поставят под съмнение ефективността на тази политика.

Според него в България се наблюдава процес на т.нар. заместваща трудова миграция – работници от трети страни постепенно изместват местните заети, без това да решава проблема с недостига на кадри.

„Данните на НСИ са ясни – до второто тримесечие на 2025 г. най-сериозен спад в броя на заетите има именно в секторите, в които се внася най-много труд от трети държави. В същото време дефицитът на кадри там продължава да расте“, заяви Вулджев в предаването „Интервюто на деня“ по bTV.

По думите му вносът на работници оказва и пряко влияние върху възнагражденията. Заплатите в засегнатите сектори се увеличават по-бавно, отколкото биха го правили при реален недостиг на работна сила.

„Най-малкото това води до по-бавен ръст на заплатите. Данните показват и подбиване на възнагражденията на работещите български граждани“, коментира икономистът.

Статистиката на Агенцията по заетостта показва, че през 2021 г. в България са били наети малко над 10 000 работници от трети страни, а през 2024 г. броят им вече достига около 36 000. Въпреки това недостигът на кадри на пазара на труда е нараснал с над 25%.

През 2022 г. бизнесът е отчитал нужда от около 205 000 работници, докато в края на 2024 г. незаетите работни места вече са 262 000. Паралелно с това националната статистика отчита вътрешен резерв от над 1 млн. икономически неактивни лица, като около 85 000 от тях заявяват готовност да започнат работа.

В същото време все повече работници от държави като Узбекистан, Филипините, Непал и Индия намират реализация у нас, основно в строителството, туризма и услугите. Само през миналата година около 50 000 души от трети страни са започнали работа в България, показват данни, цитирани от bTV.

Амит Шиян, индийски гражданин и главен готвач в голям хотел в Слънчев бряг, разказва, че интересът към работа у нас сред неговите сънародници расте. По думите му миналото лято около 50 души от Индия са дошли сезонно да работят, а тази година се очакват над 60, като част от тях планират да се установят със семействата си.

Икономистът Георги Вулджев обаче подчертава, че масовият внос на труд не е насочен към специалисти, а към нискоквалифицирана работна ръка.

„Налице е заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в строителството и хотелиерството“, посочва той и предупреждава за риск България да се фиксира в модел, базиран на евтина работна сила, вместо да инвестира в технологии, капитал и образование.

Различна позиция изразяват от Българската хотелска асоциация. Председателят ѝ Веселин Данев коментира пред bTV, че наемането на работници от трети страни не е по-евтино за бизнеса.

„Законът ни задължава да осигурим не само заплати, но и самолетни билети и настаняване. Много по-добре би било да наемем хора от вътрешността на страната, но такъв ресурс липсва“, заяви Данев.

Според него без „интелигентно отношение към миграцията“ икономиката и туризмът трудно ще се справят с недостига на кадри. Той допълва, че работници от трети страни заемат и по-високоплатени позиции и демонстрират висока мотивация за работа у нас.